О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№604
гр. София, 10.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 2173 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №104 от 08.03.2018г. по гр.д. № 7/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 786 от 26.05.2016г. по гр.д.№ 6365/2015г. на Плевенски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Ж. „Успех-99”- [населено място] срещу Е. К. Т. отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.663.99.1.19 в [населено място], на [улица], ет.5, представляващ ателие № 3 за творческа дейност на едно ниво, с площ 45,79 кв.м., с маза № 15, с площ 6 кв.м., заедно с 3,6571% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ХІІ-7224 в кв. 179 по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от Ж.”Успех-99” чрез пълномощника адв. М.. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с нормите на ЗЖСК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправен въпрос за приложението на разпоредбите на чл.1, ал.1, чл.17, т.1, чл.18, чл.19,т.2 и чл. 35, ал.3 ЗЖСК и по-точно: позволяват ли тези законови разпоредби член-кооператор да стане собственик на обособен обект в сградата на Ж., без да е изпълнил членските си задължения да участва в строителството с пари или личен труд, и без да заплати дължимата цена.
Ответницата Е. К. Т. излага мотивирано становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е от „Ж. Успех-99”-гр. П. против Е. К. Т. отрицателен установителен иск относно собствеността самостоятелен обект в сградата на Ж. – ателие № 3, което й е разпределено с окончателния разпределителен протокол. Поддържа се в исковата молба, че не са били налице законовите предпоставки за снабдяване на ответницата с нотариален акт за собственост, тъй като тя не е заплатила нито една вноска за строителството на сградата.
Между страните не се спори, че ответницата има качеството на член-кооператор в Ж. и че с разпределителния протокол от 06.07.2003г. на нея е разпределено процесното ателие. Цената на имотите е определена от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 1004/2014г. на Плевенски районен съд, на основание чл. 36, ал.2 ЗЖСК, като за отреденото за ответницата ателие цената е 30 800 лв. Установено е, че болшинството от член-кооператорите са се снабдили с нотариалния актове още през 2003 и 2004г., преди постановяване на решението за определяне цената на обектите, а ответницата е последният член-кооператор, на когото е издаден нотариален акт – през 2015г. При съставяне на акта на ответницата са представени същите документи, които са представяли пред нотариуса и останалите член-кооператори, с изключение на удостоверение, че не дължи суми на Ж..
Въззивният съд е приел, че предпоставките на чл. 35, ал.2 ЗЖСК за снабдяване на член-кооператор с нотариален акт са две: 1/наличие на влязло в сила решение за определяне на окончателната цена на имотите и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и мястото, съответно от правото на строеж; 2/ представяне на необходимите документи. Първата предпоставка е обективна, а втората субективна. При оспорване на възникналото право на собственост и по-конкретно на факта на провеждане на Общо събрание за определяне на окончателната цена на обектите и припадащите се идеални части, какъвто е настоящия случай, то лицето, в чиято полза е съставен нотариалния акт, следва да удостовери, че е проведено такова Общо събрание на Ж., което въз основа на разпределението по чл.28, ал.1, т.5 от закона, е приело окончателната цена на имотите и припадащите се общи части. С оглед на това съдът е счел, че в тежест на ответницата по предявения отрицателен установителен иск е да докаже своето право на собственост, удостоверено с нотариалния акт, което включва доказване: 1/ че е член на Ж., 2/ че има валидно решение на ОС на Ж. за разпределение на имотите между членовете, 3/ че има валидно решение за определяне окончателната цена на имотите и припадащите са идеални части. Според решаващия съд в конкретния случай ответницата Т. е доказала тези обстоятелства. Затова предявеният срещу нея отрицателен установителен иск е неоснователен.
Според съда, заплащането на определената окончателна цена за имота, не е част от фактическия състав на чл.35, ал.2 ЗЖСК и не е предпоставка за снабдяване с нотариален акт. Касае се до облигационни отношения, които следва да бъдат уредени с Ж., а след нейното прекратяване – с бившите член-кооператори, като правоприемници на активите и пасивите на Ж..
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Поставеният правен въпрос е дали разпоредбите на ЗЖСК позволяват член-кооператор да придобие собствеността върху обособен обект, без да е изпълнил членските си задължения да участва в строителството с пари или личен труд, и без да е заплатил дължимата цена. Въпросът няма директен отговор в мотивите на съда, но възприетото становище е, че плащането на цената не е част фактическия състав на възникване на правото на собственост, а касае облигационните отношения между член-кооператора и Ж.. Този извод логично следва от правната уредба на Ж.. Кооперацията се създава, за да снабди членовете си с жилища, ателиета и гаражи /чл.1/, като придобиването на собствеността върху самостоятелните обекти е възмездно. Членовете дължат встъпителни, дялови и други вноски, определени от Общото събрание /чл.18/. Неизпълнението на тези задължения е основание за изключване на член-кооператора/ чл.21/. Следователно, последица от неплащане на вноските от страна на член-кооператора, е неговото изключване и именно по този начин се гарантира възмездността на придобиването. Такива действия спрямо ответницата не са били предприети своевременно, преди снабдяването й с нотариален акт. Не е предявена и претенция за принудително събиране на дължимите суми. Едва след завеждане на настоящето дело – на 11.02.2016г. е взето решение на Общото събрание за изключване на Е. Т., което няма данни да е влязло в сила. От друга страна, нотариалният акт, издаден на основание чл.35, ал.2 ЗЖСК, има конститутивно действие – с него се придобива правото на собственост. Предвиденото в закона условие за издаването му е наличие на влязло в сила решение на Общото събрание на Ж., което по реда на чл.35, ал.1, въз основа на разпределението по чл.28, ал.1, т.5 от закона, е приело окончателната цена на имотите и е определило припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж. Това условие при издаване на нотариалния акт на Е. Т. е изпълнено.
Предвид горното, следва да се откаже достъп до касационно обжалване. Разрешаването на поставения въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК, т.4.
Ответницата не е направила разноски в настоящето производство и такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 08.03.2018г. по гр.д. № 7/2018г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на Ж. „Успех-99”- [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: