О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
София, 18.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1600 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 733/66106 от 25.02.2019 г., подадена от И. Г. Г., Г. Б. Г., М. Б. А., В. М. К., подадена чрез адв. К. Б., против определение от 13.02.2019 г. по възз.гр.д. № 244 по описа за 2018 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е оставена без уважение молбата им с правно основание чл.248 ГПК за допълване на решението от 07.12.2018 г. по същото дело в частта за разноските.
Жалбоподателите считат, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно и искат неговата отмяна. Претендират разноски.
В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. С., действаща като пълномощник на Т. Н. С. и Ц. Н. С., в който се поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна, заявена е претенция за присъждане на разноски.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т. 2 ГПК, подадена е от надлежни страни с правен интерес да атакуват постановеното определение и е подадена в срок. Не могат да бъдат споделени доводите на ответните страни по жалбата за недопустимост с оглед чл.248, ал.3 ГПК във връзка с цената на предявените искове, доколкото съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /в действащата редакция/ решенията по въззивни дела по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска, поради което и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК от въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – арг. т. 24, Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение от 13.02.2019 г. по възз.гр.д. № 244 по описа за 2018 г., Окръжен съд-Монтана е приел, че искането на И. Г. Г., Г. Б. Г., М. Б. А., В. М. К. за допълване на постановеното въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото, в частта за разноските е неоснователно. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният Районен съд-Монтана недопустимо е постановил разделянето на предявените от Т. Н. С. и Ц. Н. С. срещу настоящите жалбоподатели искове за делба на недвижими имоти и претенциите им във връзка с правата в съсобствеността, вместо да разгледа възражението им относно квотите им в делбеното производство. Поради това Окръжен съд-Монтана е обезсилил решението по първоинстанционното гражданско дело № 3339 по описа за 2017 г. на Районен съд-Монтана и е прекратил производството. Въззивният съд е приел, че Т. Н. С. и Ц. Н. С. не са станали причина за образуването на настоящото дело, тъй като разделянето му е постановено служебно и неправилно от първоинстанционния съд, поради което разпоредбата на чл.78, ал. 4 ГПК е неприложима. С тези мотиви съдът е отказал да допълни постановеното въззивно решение в частта за разноските в полза на И. Г. Г., Г. Б. Г., М. Б. А., В. М. К., въпреки че те са доказали действително да са сторили такива.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Уредената в чл.78 ГПК отговорност за разноски почива на принципа, че разходите по водене на делото се възлагат на страната, дала повод за предявяване на иска – ответника съобразно уважената част от иска /чл.78, ал.1 ГПК/, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска /чл.78, ал.2 ГПК/ и ищецът за неоснователната част от иска /чл.78, ал.3 ГПК/. Правото на разноски на ответника в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК – при прекратяване на делото – също възниква само доколкото ищецът е станал причина за образуване на делото. В настоящия случай ищците са предявили иск за съдебна делба. В обстоятелствената част са оспорили установените с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка права в съсобствеността, посочили са претендираните от тях права в съсобствеността и са поискали да се допусне съдебна делба при тези права и като последица по чл.537, ал.2 ГПК да се измени констативния нотариален акт. Производството по гр.д. № 3339/2017 г. на Районен съд-Монтана е образувано с неподлежащ на инстанционен контрол акт на съда по чл.210, ал.2 ГПК и въпреки липсата на предявен установителен иск за собственост. Следователно ищците не са станали причина за образуване на това дело, поради което и не може да се ангажира отговорността им за направените от насрещната страна разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.02.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 244 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ