О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№175
гр. София, 09.10.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2892 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Н. С., чрез пълномощника адв. Бояна Чиликова, срещу определение № III-857 от 14.05.2019г. постановено по ч.гр.д. № 661/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определението на Бургаски районен съд по гр.д. № 8599/2018г. за спиране на производството по делото до приключване на производството по подадена молба за приемане на наследство по опис.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Твърди се, че не е налице визираното от съда основание за спиране по чл. 229, ал.1,т.4 ГПК, тъй като от една страна, искането за приемане на наследството по опис не е предявено едновременно с иска по чл. 30, ал.1 ЗН, а с допълнителна молба; от друга страна, уредените в ГПК хипотези за спиране на производството касаят преюдициално исково производство, но не и преюдициално охранително производство. Освен това, в случая не е нужно спиране на производството по иска за възстановяване на запазена част от наследство, за да се даде възможност на ищеца да приеме наследството по опис, тъй като приемането по опис е една от законовите предпоставки за упражняване правото по чл.30, ал.1 ЗН и то трябва да е извършено предварително, в срока по чл. 61 ЗН, който не е спазен. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по формулирани тринадесет правни въпроси. Групирани, въпросите касаят следните проблеми: Може ли искането за възстановяване на запазена част и молбата за приемане на наследството по опис да се предявят едновременно с обща молба; допустимо ли е второто искане да следва по време първото /да е заявено с допълнителна молба/; след извършеното от съда разделяне на двете производства явява ли се производството по чл. 61 ЗН преюдициално за това по чл.30, ал.1 ЗН и основателно ли е спирането на исковото производство до приключване на охранителното, при положение, че охранителното е материална предпоставка за исковото. Тези въпроси, според жалбоподателката, са решени в противоречие с т.4 и т.5 на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК и Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с приложени решения на ВКС.
Ответникът по частната жалба Н. М. Х. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Бургаски районен съд е образувано по иск на Н. М. Х. срещу М. Н. С. с правно основание чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на баща му М. Х., починал на 25.09.2017г., накърнена с дарение, извършено с нотариален акт № *, т. *, дело № * от ***г. В исковата молба, озаглавена „искова молба за възстановяване на запазена част от наследство по опис”, е поискана отмяна на дарението до размер на 1/4 ид.ч. в полза на ищеца като наследник с право на запазена част по опис. В допълнителна молба от 06.12.208г. ищецът е направил изрично изявление, че желае приемане на наследството по опис. С определение от 12.03.2019г. по гр.д. № 8599/2018г. Бургаски районен съд е отказал съвместното разглеждане на двете искания понеже подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред. Изтъкнал е, че приемането на наследството по опис е предпоставка за хода на производството по чл.30, ал.1 ЗН, т.е. то се явява преюдициално; затова съдът е постановил разделяне на производството /отделил е молбата по чл. 61 ЗН в отделно производство/ и на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по иска по чл.30, ал.1 ЗН до приключване на това за приемане на наследството по опис.
Това определение е обжалвано от М. С. пред Бургаски окръжен съд, който е постановил обжалваното определение № III-857 от 14.05.2019г. по ч.гр.д. № 661/2019г., с което е оставил без уважение частната жалба. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите на първоинстанционния; позовал се е на разрешението в т.4 на Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според което приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото на възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, какъвто е и настоящия случай. Според съда, сезирането на районния съд с искане за приемане на наследство по опис съставлява съдебно производство, в което се разглежда въпрос от съществено значение за изхода на предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН, което обуславя спирането на исковото производство до приключване на охранителното такова. Съдът е намерил за неоснователни доводите на жалбоподателката, че спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е допустимо само при висящност на друго исково производство. Изтъкнал е, че разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК не може да се тълкува стеснително, тъй като не всички въпроси, обуславящи изхода на един исков процес, се разрешават в искови производства. Достатъчно е решението по другото производство, макар и охранително, да е от значение за правилното решаване на гражданския спор.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Повдигнатите от жалбоподателката правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката. Напротив, съдът е съобразил разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, че приемането на наследството по опис представлява материалноправна предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В настоящия случай дарението е именно в полза на лице, което не е призовано да наследява. В исковата молба /включително в заглавието й/ се съдържа индиция, че ищецът желае приемане на наследството на баща си по опис, а изрично искане в този смисъл е заявено в уточнителната молба от 06.12.2018г. При различния съдопроизводствен ред на разглеждане на двете искания съдът с основание е извършил разделяне на производството.
Въпросите, касаещи спазването на срока по чл.61 ЗН и изобщо допустимостта на това искане, са извън обсега на разглеждания процесуален въпрос за основателността на извършеното спиране на производството по чл. 30, ал.1 ЗН. Освен това, възраженията на жалбоподателката относно спазването на срока за приемане на наследството по опис могат да бъдат разгледани при възобновяване на производството по иска по чл. 30, ал.1 ЗН – в този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК, т.4.
Не е налице основание за достъп до касация и по въпроса дали в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК охранителното производство може да има преюдициален характер и да съставлява основание за спиране на исковото производство. Неотклонна е съдебната практика, че видът на обуславящото дело няма значение – то може да е гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително; достатъчно е да има връзка между двете правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, така че допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело да зависи от обуславящото дело /виж мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение 1/2017г. на ОСГТК/. Ето защо, основанието за спиране е налице и в случай като настоящия – когато в другото производство /макар и охранително по своя характер/ се установява факт, който е елемент на спорното правоотношение, предмет на гражданското дело, който факт съдът е длъжен да съобрази в решението си. В същия смисъл е Определение № 106 от 09.06.2017г. по ч.гр.д. № 1899/2017г. на ВКС, ІІг.о.
Предвид изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № III-857 от 14.05.2019г. постановено по ч.гр.д. № 661/2019г. на Бургаски окръжен съд по частната касационна жалба на М. Н. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: