О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№141
София, 20.03.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4438 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, гр. София чрез пълномощника му адвокат С. Б. против решение № 2053 от 31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 2235 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 900 от 10.02.2017 г. по гр.д. № 14752/2014 г. на Софийски градски съд и отхвърляне на предявения главен иск, е разгледан предявения евентуален иск и е признато за установено по отношение на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, гр. София, че С. Б. Ш. /заместен в процеса от наследниците си по закон Б. Ш. и А. Ш./ и С. Г. Ш. са собственици на УПИ *.-* от кв.3а, местността „Национален киноцентър“ с площ 1068 кв.м., с идентификатор *** на основание чл.79, ал.2 ЗС.
С. Г. Ш., А. С. Ш. и Б. С. Ш. са подали чрез пълномощника си адвокат Н. И. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Въззивното решение във влязлата в сила поради необжалване част, установява, че ищците не са придобили собствеността въз основа на договора за покупко-продажба от 31.10.2002 г., обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. на нотариус № *, тъй като праводателите им не са били собственици на имота.
Въззивният съд е приел, че се е осъществило соченото от тях евентуално придобивно основание – придобиване на правото на собственост въз основа на добросъвестно владение от 31.10.2002 г. Установил е, че имотът попада в терен от 1118 дка, одържавен в периода 1948-1949 г. и отреден за филмов център, както и че през 1970 г. този терен е предоставен от държавата за ползване за нуждите на Комитета по кинематография (А. от 1970 г.), с разпореждане на МС № 9 от 29.07.2002 г., е разпоредено на министъра на културата да изключи от капитала на „Бояна филм“ ЕАД недвижим имот, обхващащ зоните *, * и * от терена и че през 2005 г., с разпореждане на МС в капитала на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД е апортиран терен от 587,68 дка, намиращ се в местността „Национален Киноцентър Б.“, част от който е и процесният имот. Предвид тези факти и доколкото не е установено дали и как разпореждането № 9/29.07.2002 г. фактически да е изпълнено, съдът е счел, че към 31.10.2002 г. процесният имот не е бил държавна собственост, включен е бил в капитала на търговско дружество и по отношение на него не е била налице забраната да се придобива по давност.
Въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на Е. К. Д. (че през 1992-1993 г. трима приятели купили имот около 13 дка в Б., като впоследствие предприели действия и разделили имота на няколко парцела; другите двама собственици продали имотите си на трети лица, а свидетелят е собственик на имот *-* и имот *-*, а Ш. – на имот *; имало препоръки на архитектурния отдел да се осигури достъп до всички места, поради което всички собственици на имоти изградили улица, която се казва „Р.“ и частта от нея, която изградили започва от [улица]и преминава пред собствените на свидетеля имот, през имота на К. И., имота на Ш. и заобикаляйки имота на Ш., стига до имота на Х.; Ш. започнал на гради бетонна органа на неговия имот, но не я е довършил; посещавал имота си на всеки десетина дни, косял тревата, посъдил дръвчета; имотът не е застроен); свидетеля М. Д. С. (че той и съпругата му през 2002 г. продали имота на Ш.; имотът бил ограден и в него имало кладенец); на И. В. К. (който от 2013 г. работи като видео-монтажист в ответното дружество; известно му е, че дружеството притежава имот в Б., но не знае неговите граници; не са му известни улиците „Р.” и „Р.”; в мястото, което е собственост на дружеството се правят снимки, изграждат се декори и имотът няма ограда, тъй като оградата би попречила на декорите; скоро са правени снимки на терен, на който имало декор на поляна, дървета и в близост гора, имало и къщи, които се виждали в единия край, на около 500 метра) и на Н. П. Н. (който работи в ответното дружество от 2009 г. и се занимава с продуцентска дейност; дружеството притежава имот в Б., но не знае с каква площ; имотът не е заграден с ограда, защото това би пречило на снимките, които се правят на терена; за последно е ходил в имота януари 2015 г. и адресът му е ул.“Кумата-Киноцентър“, като там има и автобусна спирка на автобус № 64). Съобразил е експертното заключение, че за имота с площ 582,68 дка няма отреден УПИ, такъв имот не е отразен в никой от действащите и регулационни планове, не е нанесен и в кадастралната карта; границите на този имот се определят единствено въз основа на одобрен със заповед № 1230 от 15.07.1972 г. идеен застроителен план (приложение № 6 от заключението), с която се обособяват 5 технологични зони във връзка с нуждите: * зона – „за малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер” с площ 380,18 дка; * зона – Технологична територия за Н. К. с площ 328,86 дка; III зона – „за малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер” с площ 177,33 дка; * зона – „територия за зелени връзки, част от зоните за малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер” с площ 41,55 дка; * зона – площ за водонапорни басейни.
Съдът е възприел показанията на свидетелите Д. и С. като последователни, непротиворечиви и логични и подкрепящи се от представените други доказателства и е счел за установено, че след 2002 г. ищците са установили владение и са предприели действия по изграждането на улица около имота, ограждането му с бетонна ограда, че ищецът ходел там да коси трева, през около 10 дни се отбивал в имота. Владението е добросъвестно, тъй като е установено въз основа на правно основание /сключен в нотариална форма договор за покупко-продажба/ и липсват данни към момента на сключване на договора през 2002 г. Ш. да са знаели, че продавачът не е собственик. Същите са придобили собствеността по давност с изтичане на 5 годишния срок, считано от 31.10.2007 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставят въпросите:
1) допустимо ли е съдът да кредитира и обсъди само и единствено показания на едната страна, но не и свидетелските показания на другата страна;
2) може ли да се приеме придобиване по давност само въз основа на разпита на един свидетел, за който е установено, че е заинтересован и съществено процесуално нарушение ли е това;
3) може ли да се придобие имот на основание давностно владение, при положение, че имотът не е ограден и представлява запустяла ливада
По първия и втория въпрос не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По първия въпрос практиката на ВКС, на която се позовава касаторът касае задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и е неотносима към формулирания въпрос. Същевременно е налице трайна практика на ВКС, че при формиране на изводите си, въззивният съд е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, на която атакуваното решение съответства. Съдът е преценил доколко в гласните доказателства се съдържат твърдения за относими към спора факти и тъй като за такива свидетелстват в показанията си само Д. и С. е изложил съображения защо ги възприема. Съдът не дължи обсъждане на неотносими доказателства, а в случая в показанията на свидетелите К. и Н. липсват твърдения, касаещи впечатления, свързани именно с процесния имот.
Въззивното решение съответства на практиката на ВКС и по втория поставен въпрос. С посоченото от касатора решение № 240 от 18.10.2013 г. по гр.д. № 3274/2013 г., I г.о. се дава тълкуване, че показанията на свидетел, който има правен спор с насрещната страна могат да бъдат доказателство, но следва да се преценяват с нужната критичност, като преценката им следва да се извършва заедно с другите доказателства, като се съобрази от съда и евентуална заинтересованост. Именно в съответствие с тази практика на ВКС въззивният съд е преценил дали показанията на свидетелите Д. и С. съдържат противоречия и дали са последователни и логични и е съпоставил установените от тези свидетели факти с фактите, с установените от другите доказателства по делото. Тезата на касаторът, че и двамата свидетели установяват единствено историята на придобиването на процесния имот, но не посочват упражняване на фактическа власт от една страна не може да бъде съотнесена към поставения въпрос, а от друга страна се опровергава от отразяването на свидетелските показания в съдебния протокол от заседанието на 20.11.2015 г., в който са записани показанията, че Ш. е започнал изграждане на ограда, косил тревата, посадил дръвче и посещавал имота поне на всеки десетина дни.
След като по първите два въпроса въззивното решение съответства на практиката на ВКС, то липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали произнасянето на въззивния съд по тях не е очевидно неправилно.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос. От една страна въпросът е некоректно поставен, тъй като от заключението на вещото лице и приложенията към него е видно, че около имота е започнато изграждане на ограда чрез поставяне на оградни колове. От друга страна в практиката на ВКС /решение № 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 873/2011 г., I г.о/ е дадено тълкуване, че фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта, като тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване и макар по дефиниция владението да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица. Изводите на въззивния съд с оглед приетите от него за установени факти по делото, съответстват на посочената практика на ВКС, с оглед на което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3, евентуално, ал.2, предл.трето ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на С. Г. Ш., Б. С. Ш. и А. С. Ш. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1536.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. И..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване против решение № 2053 от 31.07.2018 г., постановено по гр.д. № 2235 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, в атакуваната му част, с която след отмяна на решение № 900 от 10.02.2017 г. по гр.д. № 14752/2014 г. на Софийски градски съд и отхвърляне на предявения главен иск, е разгледан предявения евентуален иск и е признато за установено по отношение на „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, гр. София, че С. Б. Ш. /заместен в процеса от наследниците си по закон Б. Ш. и А. Ш./ и С. Г. Ш. са собственици на УПИ *.-* от кв.3а, местността „Национален киноцентър“ с площ 1068 кв.м., с идентификатор *** на основание чл.79, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА „Аудиовидео Орфей“ ЕАД, гр. София, [улица], ЕИК130419375, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, адвокат С. Б. да заплати на С. Г. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], Б. С. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] А. С. Ш., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], тримата със съдебен адрес: [населено място], район „В.“, [улица], адвокат Н. И. разноски по повод касационната жалба в размер на 1536.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: