О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 28.12.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2686 и присъединеното към него ч.гр.д. № 2685 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 195 от 09.01.2018г. по гр.д. № 6767/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав, с което след отмяна на постановеното от Софийски районен съд решение № 54194 от 06.03.2017г. по гр.д. № 41772/2016г., е отхвърлен иска на С. Х. М. против Й. Т. Т. за установяване правото на собственост на основание чл.76 ЗИСС/отм./ по присъединяване и правоприемство на две свързани помещения с обща площ 18,80 кв.м., находящи се в подпокривното пространство на сграда с идентификатор 68134.300.159.2 и 68134.300.159.1 в [населено място] на [улица], които са принадлежност към собственото на ищеца жилище – самостоятелен обект с идентификатор 68134.300.159.4.2 по кадастралната карта на [населено място] и вместо това е уважен иска за признаване правото на собственост върху посоченото помещение, но на основание давностно владение в периода 25.02.1992г. – 26.02.2002г.
Касационна жалба е подадена от ответника по иска Й. Т. Т. чрез пълномощника адв. Д.. Единственото наведено касационно основание е явна неправилност на съдебния акт, а като основание за допускане на касационно обжалване се сочи очевидна неправилност. Поддържа се, че според съдебната практика не може да се придобива по давност обслужващ обект в сграда, без да се притежава основен обект в същата сграда.
Ответникът по жалбата С. Х. М., я оспорва. Предявява насрещна касационна жалба срещу отхвърлянето на иска за собственост на основание присъединяване и правоприемство. Претендира да бъде допуснато касационно обжалване в тази част поради очевидна неправилност, както и поради разрешаването на спора в тази част в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по насрещната касационна жалба счита, че не са налице предпоставки за допускането на касационен контрол по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по установителен иск за собственост на помещения в подпокривно пространство на сграда, които са присъединени към жилищен обект.
От фактическа страна е установено, че през 1906г. в имота на [улица] изградена постройка, собственост на В. Ф.; през 1932г. от нея е построена втора сграда, долепена към първата, откъм булеварда. Спорните тавански помещения се намират конструктивно над постройката от 1906г. и са свързани с терасата на апартамент, намиращ се в сградата от 1932 г., собственост на ищеца С. М..
Въз основа на заключенията на единичната и тройна технически експертизи съдът е приел, че двете сгради /старата от 1906г. и новата от 1932г./ са свързани помежду си, както конструктивно, така и функционално. Конструктивното свързване е осъществено чрез прилепване към старата постройка на общи с новопостроеното конструктивни елементи – стълбище и част от бетонна плоча, която стъпва на зидовете на постройката от 1906г. А функционалното свързване /което съдът е намерил от първостепенно значение/ е посредством общото стълбище, което осигурява достъп както до част от обектите в постройката от 1906 г. /апартамента на втория жилищен етаж/, така и до тази от 1932г. Това е установено от показанията на свидетеля П. и от двете експертизи. По този начин сградите представляват единен комплекс, в който съществуват помещения, обслужващи всички обекти /достъпът до апартамента на втория етаж на постройката от 1906г. е от общото стълбище/.
След тези констатации съдът е пристъпил към обсъждане на поддържаното от ищеца първо основание за собственост – присъединяване и намерил, че то не е доказано, доколкото не е установено дали процесните помещения са съществували към момента на построяването на сградата от 1932г. По делото не съществуват писмени доказателства за момента на построяване на сградите. Проекти на сградите не са представени, а архитектурните заснемания, приложени по делото, не е ясно кога са правени. Вещите лица са базирали своите изводи за състоянието на сградата към 1932г. на една черно-бяла снимка, приложена по делото, която обаче е изключена от доказателствения материал. Показанията на разпитаните свидетели съдът е намерил за недостатъчно конкретни, за да установят това обстоятелство. Изнесеното от свидетеля М., брат на ищеца, съдът не е кредитирал поради противоречие с писмените доказателства /свидетелят е заявил, че собственицата В. Ф. му е баба, а според удостоверението за наследници тя няма преки наследници, т.е. не е негова баба/, а свидетелят Д. няма непосредствени впечатления, а възпроизвежда това, което знае от ищеца.При тези доказателства съдът е заключил, че не е установено при пълно и главно доказване, че преди 1949г. помещенията са били присъединени към апартамента му, така че собственост по присъединяване не е възникнала по време на действието на ЗИСС/отм./
Второто, евентуално поддържано основание за собственост – придобивна давност, съдът е намерил за доказано. От показанията на свидетелите Д., И. и М. /в тази част неговите показания са кредитирани, защото съвпадат с изнесеното от останалите свидетели/ безпротиворечиво се установява, че ищецът и неговото семейство обитават апартамента от момента на придобивната сделка през 1984г., като преди това – от 1967г. до 1984г. апартаментът е бил във фактическата власт на В. М. – брат на ищеца. С оглед на това, съдът е заключил, че към 1984 процесните помещения вече са били присъединени към апартамента на С. М. и оттогава се владеят от него, като част от жилището му. Съдът е приел, че не е налице пречка за придобиване по давност поради предназначението на помещенията като тавански. Изхождайки от приетото в Тълкувателно решение № 34/15.03.1984 г. на ОСГК, че подпокривното пространство представлява обща част по естеството си, ако не е изградено като отделни обекти или сервизни помещения към такива, е счел, че в случая обособените две помещения са складови по смисъла на тълкувателния акт, а не са незастроено подпокривно пространство. Затова същите не са обща част по естеството си. Доколкото е установено, че сградата от 1906г. е била отчуждена по реда на ЗОЕГПНС, то отчуждаването е обхванало и подпокривното пространство, понеже не е установено дали изобщо са съществували към 1949г. процесните помещения и дали са били присъединени към жилището, което не е отчуждено. С оглед забраната на чл. 86 ЗС, то придобивна давност е започнала да тече от 25.02.1992 г. с влизането в сила на ЗВСОНИ, когато е възстановена собствеността на бившите собственици. От този момент нататък в следващите 10 години давностният срок е изтекъл.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
По жалбата на Й. Т.. Същата, както и изложението са ръкописно написани и са бланкетни по съдържание. Сочената очевидна неправилност е обоснована с твърдения, че съгласно трайната практика на ВКС не може да се придобива по давност обслужващ обект в сграда, без да се притежава основен обект в същата сграда. Предвид позоваването на практиката на ВКС, то основанието следва да се отнесе към хипотезата на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Практика от страна на касатора не е посочена, а и визираният въпрос – за възможността да се придобие по давност сервизно помещение в сграда, етажна собственост, без да се притежава самостоятелен обект в сградата, не кореспондира с изводите на съда. Съдът е приел, че двете сгради – старата и новата, поради конструктивната и функционална свързаност, представляват единен комплекс; ищецът притежава самостоятелен обект в тази свързана сграда и поради това не е налице пречка да придобие по давност спорните тавански помещения. С оглед на това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия въпрос.
Що се отнася до основанието очевидна неправилност – такава не произтича нито директно от мотивите на съда, които са логични и задълбочени, нито пък се съзира толкова значимо процесуално нарушение, което да е установимо пряко от съдържанието на решението.
На основание чл. 287, ал.4 ГПК поради недопускането на касационно обжалване по жалбата на Й. Т., насрещната касационна жалба на С. М. не следва да се разглежда.
В полза на С. М. като ответник по касационната жалба, следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
По присъединеното ч.гр.д. № 2685/2018г.
С обжалваното определение № 9176 от 24.04.2018г. Софийски градски съд е оставил без уважение искането на ищеца С. М. за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на сторените от него разноски. Съдът е приел, че е сезиран с два иска относно правото на собственост върху един обект, почиващи на различни правни основания, съединени евентуално. Затова, при присъждането на разноски следва да се отчита кой иск е уважен и кой отхвърлен. Именно по този начин съдът е разпределил отговорността за разноски в решението си и е намерил исканото изменение за незаконосъобразно.
Жалбоподателят С. М. поддържа в частната жалба, че застъпеното от съда разбиране, че са предявени два иска, от които единия е уважен, а другия е отхвърлен, е неправилно. Предмет на делото е иск за установяване правото на собственвост и той е уважен на едното от двете наведени придобивни основания. Следователно не е налице хипотеза частично уважаване на предявен иск, за да се определят разноските според уважената и отхвърлена част на иска.
Настоящият състав намира частната жалба за основателна. Не могат да бъдат споделени констатациите на въззивния съд, че са предявени два иска, единият, от които е отхвърлен. Предявеният иск е за установяване правото на собственост и този иск в крайна сметка е уважен изцяло на едното от предявените основания /правно невъзможно е искът за собственост да се уважи на две различни основания/. Независимо, че едното от двете основания е отречено от съда, целеният от ищеца резултат е постигнат. С оглед на това той има право на всички разноски за водене на делото. Не сме изправени пред хипотеза на частично уважаване на иск, нито на обективно съединяване на два различни по предмет иска, за да се дължат разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част.
Разноските, направени от С. М. за първоинстанционното и за въззивното производство са 4434,81 лв. съгласно приложените списъци на по чл. 80 ГПК. От тях с въззивното решение са присъдени 1500 лв. и следва да се присъди на ищеца разликата от 2934,81лв. Същевременно следва да се отменят поставените в тежест на ищеца разноски в размер на 97,45лв. заради отхвърляне на иска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 09.01.2018г. по гр.д. № 6767/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав, по касационната жалба на Й. Т. Т..
ОСЪЖДА Й. Т. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Х. М. ЕГН [ЕГН] сумата 600/шестстотин/ лева разноски за касационното производство.
ОТМЕНЯ определение №9176 от 24.04.2018г. на Софийски градски съд по гр.д. № 6767/2017г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на С. Х. М. за изменение на постановеното на 09.01.2018г. решение в частта за разноските и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 195 от 09.01.2018г. по гр.д. № 6767/2017г. на Софийски градски съд, ІІ-д състав в частта за разноските както следва:
ОСЪЖДА Й. Т. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на С. Х. М. ЕГН [ЕГН] още сумата 2934,81/ две хиляди деветстотин тридесет и четири цяло и осемдесет и една стотни/ лева разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която С. Х. М. е осъден да заплати на Й. Т. Т. сумата 97,45 лв. разноски за първата и въззивната инстанция според отхвърлената част на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: