О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№588
София, 30.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2408 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Г. чрез пълномощника му адвокат К. Д. против решение № 14 от 2.03.2018 г., постановено по гр.д. № 8 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Разград в частта, с която е допусната делба на апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес] с идентификатор 61710.502.6351.2 между съделителите и при права в съсобствеността: Г. И. Г. – ? ид.ч. и И. Т. Г. – ? ид.ч. като е отхвърлен предявения от Г. И. Г. против И. Т. Г. иск за трансформация на лично имущество относно ? ид.ч. от апартамента и иска за делба на дворно място в [населено място], [улица] идентификатор18589.501.367 и построените в него сгради с идентификатор18589.501.367.1 и идентификатор18589.501.367.2.
И. Т. Г. чрез пълномощника си адвокат Е. С. е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че имотът в [населено място] е закупен по време на брака между страните с лични средства на И. Г., получени по дарение от родителите й – писмените и гласните доказателства установяват, че баща й е продал свои имоти, внесъл е по нейна сметка сумата 35 000 лв. и на датата на изповядване на договора от сметката е изтеглена покупната цена.
По отношение на закупената по време на брака ? ид.ч. от апартамента от сестрата на Г. Г., съдът е приел, че не е установено договорената цена да е заплатена с лични на Г. Г. средства, дарени от неговата майка. Обсъдил е представения договор за дарение между ищеца и майка му-св.Д.Г., в съдържание на който е посочено че последната „предостъпва безвъзмездно и веднага на надарения 11 606 евро поетапно по банкова с/ка *. Изложил е съображения, че датата на съставяне на документа не е удостоверена нотариално, а по делото липсват доказателства, от които да следва извод за достоверността й с оглед изискванията на чл.181 ГПК. При изрично предоставена му в този смисъл възможност, ищецът не е ангажирал писмени доказателства за това кога и по какъв начин е получил реално „дарената“ му сума. Тълкувайки договора по реда на чл.20 ЗЗД съдът е констатирал в съдържанието му противоречащи си и взаимно изключващи се изявления – така напр. дарителката е заявила, че дарява сума във валута, а надареният е заявил, че приема дарението в лева; дарителката е заявила от една страна, че „предостъпва“ сумата в евро веднага, а от друга – че ще стори това поетапно по банков път. Отчел е, че разпитана като свидетел по делото, майката на ищеца е заявила в показанията си колебание и непоследователност относно размера на „дарената“ от нея сума, за времето и мястото на съставяне на договора, както и относно начина, по който е предала дарената от нея сума – противно на отразеното в съдържание на договора относно мястото на съставянето му „в [населено място]“, същата твърди, че е съставила същия в Гърция, където е работела и реализирала като доход средствата по дарението; заявява, че е дарила 6 000,00 лв. и едва след предявяването на документа е заявила, че се касае за 11 000,00 евро; веднъж твърди, че сумата е носена на ръка, а в следващ момент, че е превеждана на траншове по см/ка на сина й. Твърденията на свидетелката Г., че е дала парите, за да могат децата й да оправят отношенията си във връзка със съсобствения апартамент и дъщеря й да си купи друго жилище, съдът е ценил и с оглед изявленията на ищеца в хода на бракоразводното дело, обективирани в протокол от с.з., проведено на 24.07.2016 г., в което процесуалния му представител в негово присъствие е заявил, че: 1/„къщата в [населено място] е придобита по време на брака със средствата на родителите на И. Г.. и нямам претенции към нея“; 2/“представям договора за продажба на семейното жилище, което е закупено преди брака и е собственост на Г. Г. и сестра му, но е закупено със средства на майката. За уравнение на дяловете между Г. и сестра му, майката купува друг апартамент на сестрата и тя прехвърля по време на брака ? ид.ч. от апартамента на Г.“. Съдът е счел, че обективираното в този смисъл изявление сочи на признание на неизгодни за ищеца в това производство факти и се следва кредитирането му. В този смисъл се следва съобразяване и на гласните доказателства, депозирни в показания на свидетелите без родствена връзка със страните. В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищецът не е оборил презумпцията на съвместен принос, поради което и придобитата по време на брака ? ид.ч. от апартамента е в режим на съпружеска имуществена общност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря доводите в касационната жалба и счита, че въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика, че ищецът, който претендира трансформация трябва да я установи чрез пълно и пряко доказване, като съдът е длъжен са събере и обсъди доказателства за продължителността на брака между страните, след колко време от сключването на брака е придобито имуществото, какво е било материалното положение на родителите им и едва след цялостен анализ на тези обстоятелства, съдът може да се произнесе дали е налице трасформация.
Твърдяното отклонение от съдебната практика е обосновано с довод, че както първоинстанционният, така и въззивният съд е отказал да допусне като свидетел сестрата на касатора, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и е формирал фактическите си изводи в нарушение на съдопроизводствените и опитните правила, тъй като от показанията на свидетелите Д. Г. и М. А. по категоричен начин се доказва, че апартамента е закупен само и единствено със средства на майката на ищеца.
Съдът не констатира наличието на основание по чл.280 ГПК, обосноваващо допускане на касационно обжалване. Съдът е допуснал и събрал поисканите от ищеца в исковата молба свидетели и поискан в съдебно заседание във връзка с новооткрито писмено доказателство трети свидетел. Във връзка с искането да се разпита като свидетел и сестра му, ищецът не е обосновал хипотезата на чл.147 ГПК, нито пред въззивния съд на чл.266 ГПК, поради което съдът е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението им.
В съответствие с практиката на ВКС са формирани и фактическите изводи на съда, който е обсъдил всички събрани доказателства и е изложил мотиви защо приема за неустановено при условията на пълно и главно доказване твърдението на ищеца, че придобитата по време на брака ? ид.ч. от апартамента е заплатена със средства, дарени от неговата майка.
При липса на основание по чл.280 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторът следва да възстанови на И. Т. Г. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. С..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 14 от 2.03.2018 г., постановено по гр.д. № 8 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Разград.
ОСЪЖДА Г. И. Г., [населено място],[жк], ет.1, ап.5, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат К. Д. да заплати на И. Т. Г., [населено място],[жк], ет.1, ап.2, съдебен адрес: [населено място], [улица], стая 11, адвокат Е. С. разноски по повод касационната жалба в размер на 1000.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: