О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№47
София, 24.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3523 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. А. и А. К. А. чрез пълномощника им адвокат А. П. и на В. А. П., Д. И. П. и П. И. П. чрез пълномощника им адвокат В. Р. против решение № 455 от 2.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено във втората фаза на съдебна делба.
Ищците В. А. П., Д. И. П. и П. И. П. /правоприемници и на съделителя И. П. П., починал на 15.03.2018 г./ атакуват въззивното решение в частта относно начина, по който съдът е разпределил делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, прекратил е производството по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**** и е отказал да извърши делба на складовите помещения в сутеренния етаж.
С. Й. А. и А. К. А. атакуват въззивното решение в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците обезщетение за лишаване от ползването на ? ид.ч. от сграда с идентификатор №**** за периода 28.10.2008 г. – 1.11.2016 г. в размер на 2667 лв.
Касационната жалба на С. Й. А. и А. К. А. е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК. Искът по чл.31, ал.2 ЗС, предявен по реда на чл.346 ГПК е с цена 50 лв. месечно за периода 28.10.2008 г. – 1.11.2016 г. или общо 4806.45 лв. След като цената на иска е под 5000 лв., то въззивното решение е влязло в сила с постановяването си и касационната жалба против него следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на В. А. П., Д. И. П. и П. И. П. е процесуално допустима – със същата се атакува начина на разпределение на делбените имоти и прекратяването на производството за делба по отношение на втория жилищен етаж с идентификатор №****, поради което неоснователно е възражението на С. Й. А. и А. К. А. в подадения по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, че се обжалва решението само в частта, в който на тях им е разпределен недвижим имот, но не и в частта, с която такъв е разпределен на касаторите.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът е прекратил производството по извършване на делбата на втория жилищен етаж с идентификатор №****, допуснат до делба при квоти 5/8 ид.ч. за касаторите и 3/8 ид.ч. за ответниците по иска. Съобразил е, че правата на касаторите са били придобити въз основа на договор от 28.03.2008 г., сключен с А. К. А., развален с влязло в сила решение ва 28.11.2014 г., след допускането на делбата. След развалянето на договора А. К. А. на 9.01.2015 г. е прехвърлил притежаваните 5/8 ид.ч. на съсобственика си К. А. А.. След осъществяването на тези факти не съществува съсобственост между В. П. и правоприемниците на И. П. от една страна и С. А. и правоприемниците на К. А., която да бъде прекратена чрез извършване на делба, поради което по отношение на този имот производството е без предмет.
Касаторите считат, че този извод е неправилен, тъй като съдът не е отчел, че с договор от 28.01.2008 г. А. А. е продал на В. П. ? ид.ч. от поземления имот, като в акта не е направена изрична уговорка, че прехвърлителят си запазва правото на собственост върху другите притежавани от него права на собственост от намиращите се в същия поземлен имот самостоятелни обекти, а при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите в нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката.
Поддържат основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по въпроса „при прехвърляне на земята, купувачът придобива ли и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката или за запазването на собствеността върху сградата отделно от земята, трябва ли да е изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл.92 ЗС“ въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 529 от 9.07.2010 г. по гр.д. № 1129/2009 г., I г.о. и решение № 120 от 22.10.2014 г. по гр.д. № 2928/2014 г., II г.о. С посочените решения е дадено тълкуване, че при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката, като запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята , трябва да бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията на чл.92 ЗС.
Посочената практика касае случаи, в които правата на прехвърлителя от земята и сградите върху нея са еднакви и е неотносима към настоящия случай, в който правата на прехвърлителя А. А. от терена са ? ид.ч., а от втория етаж – 5/8 ид.ч., поради което и не е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса „какъв е характерът на дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора във фазата по извършване на делбата и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички релевирани оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните“, тъй като тезата на касаторите, че съдът не се е произнесъл по възражението за неправилно прекратяване на делото за делба по отношение втория жилищен етаж с идентификатор **** не съответства на данните по делото – наличие на изрични мотиви защо съдът приема, че по отношение на този имот липсва предмет на делбата.
По отношение извършването на делбата на първи и четвърти жилищни етажи, съответно с идентификатори № **** и № **** и лятна кухня с идентификатор №****, съдът е изложил съображения, че до делба са допуснати три самостоятелни обекта на правото на собственост, които съществено се различават един от друг по площ и стойност и съделителите не са с равни дялове /правата на касаторите са ? ид.ч., а на ответниците ? ид.ч./, поради което приложимият способ за извършване на делбата е разпределение по чл.353 от ГПК. Съобразил е, че жилището на първия жилищен етаж с идентификатор № ****, ведно с прилежащата изба, се ползва от съпрузите В. и И. П., които живеят в него и са направили значителни подобрения и този имот, поради което следва да се постави в техен общ дял, съответно в дял на съделителите А. А. и С. А. следва да се поставят останалите имоти – самостоятелен обект с идентификатор № **** и сграда с идентификатор № ****, като същите заплатят сума за уравнение на дяловете в размер на 10827.75 лв.
Касаторите считат, че с оглед дела им в съсобствеността на стойност 39513.75 лв., на тях е следвало да се възложи освен първия жилищен етаж с идентификатор ****, също и четвъртия жилищен етаж с идентификатор ****, а на ответниците сградата с идентификатор ****, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставят въпроси, свързани с критериите, въз основа на които съдът следва да разпредели делбените имоти. По тези въпроси липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, респ. т.3 ГПК, тъй като в конкретния случай до делба са допуснати само два самостоятелни обекта на правото на собственост – първи жилищен етаж с идентификатор **** и четвърти жилищен етаж с идентификатор **** и същите са разпределени между двете групи съделители, като касаторите не оспорват, че на тях е трябвало да се възложи първия жилищен етаж, който ползват. Лятната кухня, представляваща сграда с идентификатор **** не е самостоятелен обект на вещни права /макар въззивният съд да е формирал неправилни изводи в тази насока/ и не може да формира самостоятелен дял, а е принадлежност към самостоятелен обект в сградата на основното застрояване и именно като такъв следва да се приеме, че е възложена на ответниците, като същевременно касаторите не претендират, че е принадлежност към първия жилищен етаж.
По отношение претенцията при извършването на делбата да се разпределят и избените помещения в сутеренния етаж, съдът е изложил съображения, че от една страна е обвързан с влязлото в сила решение по допускане на делбата, с което със сила на присъдено нещо са установени предметните граници-права, страни, имоти, в рамките на които делбеният съд е длъжен да извърши делбата във втората фаза, а в настоящия случай сутеренният етаж от жилищната сграда не е бил допуснат до делба, поради което съдът няма правомощия да извърши делбата му във втора фаза. От друга страна с възникването на етажна собственост /през 1998 г., когато съпрузите К. А. и С. А. са извършили пристрояване и надстрояване с трети етаж и тавански етаж, преустроен в четвърти жилищен на двуетажната с изба до този момент сграда/ са възникнали и общи части на сградата. Четвъртият жилищен етаж, предмет на делба, е построен в резултат на реализиране ограниченото вещно право на надстрояване. Липсват доказателства по делото, наред с прехвърлянето на ограниченото вещно право, да са прехвърлени и съответните ид.ч. от сутерена. С учредяване правото на надстрояване, приобретателят е придобил правото на собственост върху надстроеното впоследствие, ведно със съответните ид.ч. от общите по естеството си части на сградата, макар и това изрично да не е уговорено, по силата на чл.38 ЗС. Що се отнася до избата, доколкото същата би могла да бъде единствено обща по предназначението си част на сградата, и предвид липсата на изрично прехвърляне на съответни ид.ч. от правото на собственост върху нея, се налага изводът, че същата след надстрояване и пристрояване на сградата е останала в притежание на собствениците на първоначално изграденото, поради което по делото е допусната до делба заедно с първия жилищен етаж.
По отношение на тези изводи касаторите поставят въпроса: може ли да се извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК на избените помещения, които не са описани в исковата молба за делба и съответно включени в решението по допускането на делбата и как следва да процедира съдът, ако едва във фазата по извършването на делбата се установи и наличието на избени /складови/ помещения към допуснатите до делба самостоятелни обекти без да е указано в архитектурния проект и/или строителната документация кое избено помещение към кой обект е принадлежност и е налице искане за ликвидиране на съсобствеността и по отношение на тях.
Въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като е неотносим към фактите по конкретното дело – предметна делбата са само два от самостоятелните обекти в сградата на основното застрояване, като възложения на касаторите обект е ведно с принадлежащото му избено помещение, а другите два самостоятелни обекта са извън предмета на делбата, поради което не могат да бъдат делени принадлежащите към тях избени помещения, а и същите са достъпни не от стълбището на жилищната сграда, в която са самостоятелните обекти, а от стълбата на сградата на допълващото застрояване.
С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищците и процесуалната недопустимост на жалбата на ответниците, на страните не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 14088 от 10.05.2018 г. на С. Й. А. и А. К. А. чрез пълномощника им адвокат А. П. против решение № 455 от 2.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е разгледан предявения по реда на чл.346 ГПК против тях иск чл.31, ал.2 ЗС. за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на ? ид.ч. от сграда с идентификатор № **** за периода 28.10.2008 г. – 1.11.2016 г. в размер на 50 лв. или общо 4806.45 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 455 от 2.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1078 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив в останалата му част по касационната жалба на В. А. П., Д. И. П. и П. И. П. чрез пълномощника им адвокат В. Р..
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Й. А. и А. К. А. подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на на В. А. П., Д. И. П. и П. И. П. определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: