О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№191
гр. София, 16.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 270 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. К., чрез пълномощника адв. А., срещу решение № 203 от 03.08.2017г. по гр.д. № 187/2017г. на Кюстендилски окръжен съд. С обжалвания акт е потвърдено решение № 97 от 13.02.2017г. по гр.д. № 1126/2015г. на Кюстендилски районен съд, с което касаторът е осъден на основание чл.109 ЗС да преустанови действията си, с които препятства достъпа на С. Н. А. до подпокривното пространство на секция А на сградата с административен адрес: [населено място], [улица], до коридора на секция Б на сградата, водещ към собствената й таванска стая, и до самата таванска стая, като премахне катинара, поставен на вратата, водеща от стълбищната клетка на вход „А” на сградата към подпокривното пространство на секция „А”, а оттам и към коридора на секция „Б”.
За обосноваване достъпа до касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроси, свързани с предпоставките на иска по чл. 109 ЗС и по-конкретно: 1/ може ли да се претендира, че се нарушава правото на достъп до обект, който не е самостоятелен, а е таванско помещение, построено извън проекто-сметната документация на сградата; 2/ може ли да бъде постановено осигуряване на достъп чрез преминаване през помещения, собствени на ответника; 3/ може ли да се предоставя достъп до помещение, изградено без съгласието на останалите етажни собственици и без съгласието на ответника. Въпросите не са формулирани от касатора, а произтичат от изложените мотиви и от съдебната практика, на която се позовава.
От страна на ответницата по жалбата С. А. не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявеният иск е по чл. 109 ЗС за осигуряване достъп до таванското помещение на ищцата, който е препятстван от ответника. Съдът е установил от приложените нотариални актове, издадени през 1997г., че ищцата е собственик по силата на договор за дарение на мансарден етаж в сградата на секция „А” на Ж. „Липа”, на [улица], а по силата на констативен нотариален акт за собственост на имот, построен от Ж., е собственик на таванска стая, находяща се във вход „А” на Ж. „Липа” с площ 12,92 кв.м. Ответникът е съсобственик на жилище в секция „А” , на четвъртия етаж, заедно с таван от 86 кв.м., непосредствено над жилището.
Приетата техническа експертиза установява, че за изграждането на Ж.”Липа” е одобрен проект през 1990г., като в процеса на строителството са извършени някои отклонения – допълнително е завишена етажността на секции „А” и „Б” /които са с едни вход/, като таванските помещения на ищцата и на ответника се намират в допълнително изградено таванско ниво. Незаконното строителство е установено през 1996г. и е издаден акт за узаконяване. Същевременно няма данни за съставени актове обр.15 и 16 за цялата сграда. От проекта и от огледа вещото лице сочи, че достъпът до подпокривното пространство на секция „Б” и до таванската стая на ищцата е ограничен от врата, водеща от стълбищната клетка на секция „А” и оттам към коридора на секция ”Б”; вратата е посочена в проекта за узаконяване и е заключена от ответника. Помещенията на ищцата и ответника имат обща стена, но има разлика в нивата от 68 см., за което са предвидени в проекта четири стъпала, неизпълнени на място. Също така не са изпълнен коридорът, преминаващ от стълбищната площадка на секция”А” към коридор в секция „Б” и оттам към таванската стая на ищцата.
Показанията на разпитаните свидетели сочат, че ищцата няма ключ от катинара, сложен върху вратата, водеща от стълбищната клетка на вход „А” към подпокривното пространство на секция „А”. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ч. И., брат на ищцата, също собственик на жилище в сградата, който заявява, че от началото на 2012г. М. К. започнал да заключва вратата и не давал ключ на останалите съсобственици, включително на ищцата, от поставения катинар на вратата, като преди това съсобствениците не са имали проблеми с достъпа до подпокривното пространство, откъдето се достига до коридора в секция „Б” и до таванското помещение на ищцата. Останалите свидетели също потвърждават, че вратата за тавана е заключена и ключът се съхранява от семейството на ответника, по-точно от неговата майка, която живее в жилището.
Въз основа на това съдът е счел, че са налице поддържани от ответника неоснователни пречки за нормалното упражняване на притежаваните от ищцата собственически права върху тавана. Подпокривното пространство на секция „А” и коридорът на секция „Б”, водещ към таванската стая на ищцата, са общи части по смисъла на чл.38 ЗС и достъп до тях следва да имат всички съсобственици. Ирелевантно е наличието на разлика в нивата на таваните на двете секции и липсата на изградени стълби между тях, както е по проект. Ясно е от заключението на вещото лице, че ищцата няма друг достъп до таванската си стая, освен чрез преминаване през подпокривното пространство на секция „А”. Ответникът не може да се ползва от факта, че не е изграден предвиденият в проекта коридор в подпокривното пространство на тази секция за отделяне неговия таван. Със заключването на вратата, намираща се между стълбищната клетка на секция „А” и подпокривното пространство на секция „А” и непредоставянето на ключ от нея на ищцата, е ограничено правото й свободно да ползва имота си.
Възражението на ответника, че ищцата не е собственик на тавана съдът е намерил за неоснователно. Тя се легитимира с приложения нотариален акт, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства- чл.587, ал.1 ГПК, а доказателства за опровергаването на констатацията на нотариуса не са ангажирани. Що се отнася до липсата на издадени актове образец акт 15 и акт 16 за цялата сграда, съдът е счел, че то няма значение за спора.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав счита, че такива липсват.
Определение № 380 от 26.06.2017г. по гр.д. № 4255/2016г. на І г.о. е първото, на което се позовава касатора. Това е определение по чл. 288 ГПК, което не разрешава правен спор и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Решение № 300 от 15.04.2014г. по гр.д. № 4521/2013г. на І г.о. разглежда правния въпрос за възможността да се придобие по давност обект в етаж от сграда, който няма самостоятелен вход; даденото разрешение е, че не може да бъде обект на собственост етаж от сграда, който няма самостоятелен вход и врата, а представлява общо пространство със стълбището, обслужващо всички етажи. Този въпрос не е относим към настоящето дело – спорът не е за давност, а и таванското помещение на ищцата има вход, но тя няма достъп до него.
Следващото сочено от касатора решение е Решение № 10 от 06.02.2015г. по гр.д. № 4598/2014г. на ІІ г.о. То е постановено по въпроса: задължително ли е посочването на обслужващите помещения като антре, вестибюл, коридор и др.подобни в титула за собственост, за установяване на правото на собственост върху същите, или принадлежността на правото на собственост на такива помещения и части от сградата може да се определя и от тяхното функционално предназначение и разположение. Този въпрос също не е релевантен за настоящия процес, в който се разрешава спор за достъп до таванско помещение.
Всъщност, сочената от касатора практика е в подкрепа на неговата теза, че ищцата не е собственик на претендирания от нея таван, защото помещението не е включено в проекто-сметната документация на сградата и за изграждането му не е искано съгласие на останалите съсобственици. Тезата се опровергава от приетата техническа експертиза и приложения архитектурен проект, послужил за узаконяване, който е съгласуван от съсобствениците /има подпис на бащата на ответника/ и е надлежно одобрен.
Що се отнася до доводите, че посредством съдебното решение се накърнява правото на собственост на ответника, тъй като е постановено преминаване през негови помещения, то в тази насока мотивите на въззивния съд са напълно обосновани – причината за това положение е неизпълненият архитектурен проект в частта за изграждане на стена в подпокривното пространство, така че да бъде отделен тавана на ответника от коридора на секция „А”. Следователно, необходимо е да бъде изпълнен проекта, въз основа на който е издаден акта за узаконяване, а това, според вещото лице, е напълно възможно.
Предвид горното допускане на касационно обжалване следва да бъде отказано.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 03.08.2017г. по гр.д. № 187/2017г. на Кюстендилски окръжен съд по касационната жалба на М. Н. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: