О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№267
гр. София 28.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 805 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 802 от 11.06.2018г. постановено по гр.д. №816/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 18 от 05.01.2018г. по гр.д. № 952/2016г. на Карловски районен съд, е допусната делба на поземлени имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на [населено място], първият с площ 871 кв.м., а вторият с площ 1004 кв.м., между съделителите Г. Д. К., В. Н. К. и Е. Ф. К. при квоти: 1/4 ид.ч. за Г. К., 1/4 ид.ч. за Г. К. и В. К. в условията на СИО и 1/2 ид.ч. за Е. Ф. К.. По отношение на съделителите Ф. Д. К. и П. Г. К. искът за делба е отхвърлен.
Касационната жалба е подадена от последните двама – П. Г. К. и Ф. Д. К. и касае отхвърлянето на иска за делба спрямо тях. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите считат, че съдът не е обсъдил всички доказателства, не се е произнесъл по всичките им възражения и доводи, не е взел предвид и извънсъдебното поведение на страните. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се позовават на чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК по въпросите: 1/ Има ли правен интерес един от титулярите на констативен нотариален акт и съпругата му, която черпи права от този акт, да го оспорват в иск по чл. 34 ЗС срещу другите титуляри на същия констативен нотариален акт; 2/ Съпругата на един от титулярите на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давностно владение, трето лице ли е за нотариалния акт, ако собствеността е придобита по време на брака; може ли тя да оспорва удостовереното право на собственост и да иска отмяна на акта, от който черпи права; 3/ Може ли приобретател по възмездна сделка да се позове на изтекла давност в полза на праводателя си; 4/ Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, да обсъди твърденията, възраженията и доводите на страните, като изложи изводи по отношение на тях и съображения защо дава вяра на едни, а игнорира или отхвърля други; 5/ Може ли съдът да основе решението само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо не ги взема предвид като достоверни; 6/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по своевременно направени възражения за придобивна давност и погасителна давност, след като приема иска за основателен и отменя първоинстанционното решение; мълчаливият отказ на съда да се произнесе по така направените възражения не препятства ли правото на защита на ответниците, които не са имали правен интерес да обжалват първоинстанционното решение; 7/ Какво е доказателственото значение на издаден констативен нотариален акт по чл.587, ал. 2 ГПК на името на всички сънаследници по отношение на претендирани от един наследник права върху частта на наследодателя, придобити преди откриване на наследството на основание прехвърлителна сделка; не е ли това извънсъдебно признание неизгодни за ищеца факти, а именно че със сделката от 31.10.2001г. е закупил само 1/4 ид.ч. от 1400 кв.м., а останалата част майка му не му е прехвърлила, респективно признание, че е собственик само на 1/4 ид.ч. от 1400 кв.м. по прехвърлителна сделка от 1959г.; 8/ Може ли съдът да уважи иска на друго придобивно основание, различно от соченото от ищците; при изложени доводи в жалбата само за давностно владение, може ли да уважи иска на друго придобивно основание; 9/ При изрично изразена воля относно обема и предмета на дарението и при липса на спор между страните, може ли съдът да игнорира волята им и да се произнесе в обратен смисъл на изразеното от тях; 10/ Може ли съдът да игнорира възражение на страните за спор досежно границите и площта, като приеме, че се спори само за площ и под призмата на това да обоснове решението си в пълен разрез с наведения от страните спор.
Ответниците Г. Д. К. и В. Н. К. чрез пълномощника си адв. М. К., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на направените разноски.
Ответницата Е. Ф. К. изразява становище за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да постанови обжалваното решение за допускане делба между част от съделителите и да отхвърли иска по отношение на касаторите, въззивният съд е установил, че ищците Г. и В. К. са съпрузи, сключили граждански брак на 10.12.1978г. Ищецът Г. К. и ответникът /касатор/ Ф. К. са братя, П. К. е съпруга на Ф. К., а ответницата Е. К. е тяхна дъщеря. С договор за покупко-продажба от 01.04.1959г. майката на двамата братя Е. Ф. А. е закупила при равни права за себе си и за непълнолетните си по това време трима сина – К., Ф. и Г., недвижим имот, ведно с построената в него къща, находящи се в землището на [населено място], местността „С.“, целия с площ от 1,4 дка. От страна на продавача по договора е подписана нотариално заверена декларация, че продаваният имот с описаните граници реално е с по-голяма площ от посочената в нотариалния акт. С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от ***г. Е. Ф. А. е прехвърлила притежаваната от нея 1/4 ид. част на сина си Г. К. /по време на брака му с В. К./, ведно с построените в него две паянтови жилищни сгради и други подобрения, като имотът е описан с площ по нотариален акт от * кв.м., за който са отредени УПИ *-* с площ от * кв.м. и УПИ *-* с площ от * кв.м. от кв. *. С договор за покупко-продажба от 27.08.2008г. К. К. е прехвърлил на брат си Ф. К. по време на брака му с П. К. своята 1/4 ид. част от имота с построените в него две паянтови къщи, лятна кухня, навес, гараж и други подобрения. Имотът отново е посочен с площ * кв.м. по нотариален акт, а по скица от * кв.м. С договор за дарение от 02.09.2008 г. Ф. К. и П. К. са прехвърлили на дъщеря си Е. К. притежаваната общо 1/2 ид. част от посочения имот, отново индивидуализиран с площ от * кв.м. по нотариален акт, а по скица от * кв.м.
По-късно, на 31.08.2009г. е издаден констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на името на тримата братя Ф., Г. и К. за 400/1800 ид. части от дворното място, за което са отредени два УПИ. С договор за покупко-продажба от 03.09.2009г. К. К. е прехвърлил на ответниците Ф. и П. К. признатата му с констативния нотариален акт 1/3 ид. част от 400/1800 ид. части.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели, че от момента на закупуването на имота през 1959г. досега той се владее в едни и същи, непроменени граници.
Приетата техническа експертиза сочи, че имотът е заснет в КРП на [населено място] през 1997г. с пл. № * с площ от * кв.м. За него са отредени УПИ *-* с площ * кв.м. и УПИ *-* с площ * кв.м., двата в кв. *. През 2014г. е изменен плана за регулация като УПИ * е с площ * кв.м., а УПИ * с площ * кв.м. Съответно, през 2015г. е изменена и кадастралната карта като ПИ ** е с площ * кв.м., а ПИ ** с площ * кв.м.
При така изложената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извод, че към 02.09.2008г. съсобствеността между страните на поземления имот е при следната: за Г. К. -1/4 ид. ч.; за Г. К. и В. К. в режим на СИО – 1/4 ид. ч. и за Е. К. – 1/2 ид. ч. Според съда, още с договора за покупко-продажба от 1959г. Е. А., К. К., Ф. К. и Г. К. са придобили собствеността върху целия имот с пълната му площ, за което свидетелства представената декларация на продавача. В описанието на имота във всички последващи сделки е отразена площ по-голяма от 1400 кв.м., а в последните две тя е именно 1800 кв.м. Тези изводи се подкрепят и от показанията на всички разпитани свидетели, които сочат, че границите на имота не са променяни отпреди петдесет години. Съдът се е позовал и на съдебна практика, според която площта на недвижимия имот не е негов решаващ индивидуализиращ белег; границите на имота определят заключената между тях площ, като е възможно разминаване между действителната площ, определена от неговите граници, и отразената в документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана в тези граници, а не посочената в документа за собственост. С оглед на това съдът е намерил, че нотариалният акт от ***г. за 400/1800 ид. части от имота, не променя правата в съществуващата съсобственост и не създава нови права за съсобствениците, които вече са се разпоредили с дяловете си. Именно поради това е отрекъл и вещно-прехвърлителния ефект на сделката от 03.09.2009г. между К. и Ф.. По тези съображения е отхвърлен иска за делба спрямо Ф. и П. К., които са се разпоредили с притежавания от тях дял от имота в полза на дъщеря си.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице.
Първите два въпроса са свързани с правния интерес на титуляр на констативен нотариален акт, респ. неговата съпруга, да оспорват удостовереното от нотариуса право на собственост, в рамките на делбеното производство. Въпросите не са изрично разрешени от съда, не са определящи за изхода на спора и не обуславят допускане на касационен контрол. В производството по предявен иск за делба съдът следва да прецени кои лица се легитимират като съсобственици на делбения имот. Именно при извършване на тази преценка съдът е счел, че съставеният на ***г. констативен нотариален акт не легитимира права на съсобствениците, различни от съществуващите до момента. Очевидно, целта на този акт е била да осигури документ за собственост за разликата между площта на имота по нотариален акт и действителната такава. Но, при безспорните данни, че имотът е владян в същите граници от 1959г. досега, то констативният нотариален акт не удостоверява ново придобивно основание за посочените в него 400/1800 ид.ч. и не легитимира други лица като съсобственици /в случая тези, които по-рано са се разпоредили с притежаваните права/. Поради това, извършеното от съда незачитане на правата върху тези идеални части като новопридобити, не е резултат на оспорване на констативния нотариален акт по чл. 537, ал.2 ГПК, за което титулярите на акта нямат интерес. Съдебният акт е съобразен с практиката по Решение № 490 от 28.05.2013г. по гр.д. № 32/2012г. на І г.о, според което в производството по допускане на делба съдът следва да се произнесе по съответността на нотариалния акт с действителните права на страните.
Третият въпрос касае възможността приобретател по възмездна сделка да се позове на изтекла давност в полза на праводателя си. Този въпрос изобщо не е разглеждан от съда и не е свързан с решаващите му мотиви.
Четвъртият, петият и шестият от правните въпроси са процесуални и се отнасят до задълженията на съда да обсъди всички доказателства, доводи, възражения и да изложи мотиви по тях. Те произтичат от оплакванията, че съдът неправилно е ценил доказателствата и не е разгледал възраженията в отговора на въззивната жалба, а именно: а/ възражение за погасяване по давност на правото на ищците да оспорват нотариалните актове, на които се позовават ответниците; б/ възражение за изтекла в полза на ответниците кратка придобивна давност по отношение на прехвърлената им от К. К. 1/3 от 400/1800 ид.ч. от поземления имот. По първото възражение съдът няма мотиви, но е несъмнено, че такава погасителна давност не тече. При възникнал спор относно собствеността всяка страна може да се защитава като оспорва правата на насрещната страна. Що се отнася до придобиването по давност на прехвърлените от К. 1/3 от 400/1800 ид.ч., съдът не се произнесъл, защото изначално е приел, че с такова право К. не е разполагал, а по-рано е прехвърлил на касаторите Ф. и П. своята 1/4 ид.ч. от целия имот. Така че, касаторите са били собственици на тази 1/4 по силата на договора и не могат да я придобият на друго основание.
На седмо място касаторите поставят въпроса за доказателственото значение на издаден констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК на името на всички сънаследници в хипотеза когато един наследник е придобил частта на наследодателя преди откриване на наследството посредством прехвърлителна сделка; не е ли това извънсъдебно признание неизгодни за ищеца факти, а именно че със сделката от ***г. е закупил само 1/4 ид.ч. от 1400 кв.м., а останалата част майка му не му е прехвърлила, респективно признание, че е собственик само на 1/4 ид.ч. от 1400 кв.м. по прехвърлителна сделка от 1959г. Видно, че така формулиран, въпросът е свързан с казуистиката на конкретните факти по делото и със спора дали изначало са придобити от наследодателката и синовете й 1800 кв.м. или само 1400 кв.м. Ето защо, този въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно, по въпроса за доказателственото значение на констативния нотариален акт е постановено Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК, но то е неотносимо към конкретния спор, който е за обема на придобитото през 1959г. право на собственост /конкретно за площта на поземления имот/. При разрешаването на този определящ изхода на спора проблем, съдът е извършил комплексна преценка на осъществените сделки с имота, както и се е позовал на съдебна практика, която е напълно относима.
Осмият въпрос: може ли съдът да уважи иска на друго придобивно основание, различно от соченото от ищците, не е релевантен за делбеното производство. При допускането на делбата съдът следва да установи кои лица са съсобственици на имота, независимо на какво правно основание.
Деветият и десетият въпрос са свързани със седмия и също не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Съдът е разрешил спора кои лица следва да участват в делбата не посредством буквално посоченото в нотариалните актове – дали се прехвърлят * кв.м. или * кв.м., а въз основа на данните, че границите на имота не са променяни от първата придобивна сделка. Наред с това, съдът е взел предвид целта на съставения на ***г. констативен нотариален акт, а именно да осигури документ за собственост за разликата между площта по първоначален нотариален акт и действително придобитата такава. Поради това е неоснователно твърдението на касаторите, че съдът е игнорирал съществуващия спор за границите и площта. Напротив, съдът е разрешил този спор, след съвкупна преценка на доказателствата по делото.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за очевидна неправилност на съдебния акт – такава не се констатира пряко от мотивите на съдебния акт.
Въз основа на изложеното следва да бъде отказано допускането на въззивното решение до касационно обжалване.
На ответниците по касационната жалба Г. Д. К. и В. Н. К. разноски в настоящото производство не се следват, тъй като липсват доказателства такива да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 802 от 11.06.2018г. по гр.д. № 816/2018г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на П. Г. К. и Ф. Д. К. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: