О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
София, 04.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 2439 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 3572 от 17.06.2019 г. на Г. П. Б., подадена чрез пълномощника му адв.М. Я., против определение № 187 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 156 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено постановление № 792 от 13.05.2019 г. по нотариално дело № */* г. на Съдията по вписванията при Районен съд-Тополовград, изпълняващ нотариалните функции за района на Районен съд-Тополовград, с което е направен отказ Г. П. Б. да бъде признат за собственик чрез покупко-продажба и давностно владение на недвижими имоти в [населено място], [община], съставляващи асфалтова площадка с приемен бункер за зърно с площ от * кв.м. – ПИ * и едноетажна масивна сграда – склад за зърно – ПИ *, двете съоръжения в кв.* по ПУП на [населено място], [община], които са изградени върху държавна земя в северната част на Стопанки двор – [населено място].
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение е неправилно.
При постановяване на атакуваното определение Окръжен съд-Ямбол е констатирал, че съдията по вписванията при Т., изпълняващ нотариалните функции за района на Т., е отказал да признае Г. Б. за собственик на двата имота, въз основа на покупко-продажба и давностно владение, като е изложените съображения са, че по партидата на ЗК“Тракиец“ в Службата по вписванията [населено място] са вписани наложена от ДСИ при Т. обща възбрана върху имотите на кооперацията по изп.дело №*/*г. и възбрана на всички имоти на кооперацията, наложена с постановление от 23.11.2007г. на АДВ – РД – П., при което на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД придобивната давност е била прекъсната и такава не тече, като същата започва отново да тече с вдигането на последната вписана забрана.
Счел е, че с оглед фактите по делото обжалваното постановление на съдията по вписванията при Т. е правилно, но не поради основанията, послужили за издаването му.
В случая, на първо място, за един от обектите -Асфалтовата площадка с приемен бункер за зърно липсват представени доказателства, че е недвижим имот по легалната дефиниция на чл.110 ЗС или че отговаря на изискванията на чл.200 ЗУТ за реално определена част от поземлен имот в границите на населените места и селищните образувания, които могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност.
На следващо място, от представените по нотариалното дело доказателства /удостоверение № 408/20.12.2018г. на Областния управител на Област Х., че съоръжението – асфалтова площадка и бункер, находящи се в ПИ с пл. № * в кв. * на [населено място] не подлежи на актуване съгласно чл.105 от ППЗДС, по поземленият имот с пл. № *в кв.* по плана на [населено място] е държавна собственост в управление на МЗХГ и съгласно чл.92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея/ е видно, че правото на собственост върху поземлените имоти, в които се намират двата обекта – асфалтовата площадка и масивната сграда – склад за зърно, принадлежи на държавата, в управление на МЗХГ. При действието на чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Правото на собственост върху сграда, построена в чужд имот се придобива по реда на чл.63 ЗС – по реда, предвиден в други актове, създаващи отделна собственост върху постройки, както и по давност. В случая придобиване по реда на чл.63 ЗС не е налице, тъй като представените две фактури не установяват придобиването на правото на собственост от молителя върху сградата и асфалтовата площадка и бункера, доколкото не е спазена формата по чл.18 ЗЗД и липсват данни собственик на същите да е била ЗК“Тракиец“ [населено място]. Частният жалбоподател се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на двата обекта, но доказателствата сочат, че поземлените недвижими имоти, върху които са построени двата обекта са държавна собственост. При действието на §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022г. Или позоваването от страна на частния жалбоподател на право на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като не е текъл и изтекъл предвидения в закона давностен срок. А по силата на приращението собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея, освен ако не е установено друго. При това положение, частният жалбоподател не би могъл да се снабди с нотариален акт за собственост върху процесните обекти по реда на чл.587, ал.1 и ал.2 ГПК.
Наред с това, в случая вписването в двете удостоверения на Областния управител на Област Х., че двата обекта са построени в поземлени имоти – държавна собственост и на основание чл.92 ЗС са придобити от държавата, удостоверява, че държавата има претенции за собственост върху тези обекти, за които жалбоподателят иска издаване на констативен нотариален акт. При това оспорване на правото на собственост, нотариусът не би могъл да издаде нотариален акт, тъй като нот.акт по чл.587, ал.2 ГПК се издава при липсата на каквото и да е и от когото и да е оспорване на правото на собственост на молителя.
Г. П. Б. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1) заличават ли се вписаните възбрани върху недвижими имоти при прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, при така наречената „перемция“, без да е налице акт – постановление за прекратяване на изпълнителното дело от съдебния изпълнител и без да е налице акт а вдигане на наложените от съдебния изпълнител възбрани;
2) допустимо ли е след като държавата е присъединен взискател по изпълнителното дело, по което е вписана обща възбрана върху недвижими имоти на длъжника, да се вписва нова обща възбрана върху същите имоти спрямо същия длъжник и от същия взискател – държавата и повторното вписване на възбраната счита ли се за прекъсване на давностните срокове и поражда ли правни последици;
3) достатъчна ли е наличната идентификация на имот по последен актуален план /като парцел, квартал, съседи/ без да е въведен нов идентификатор на имота от АГКК да се извърши сделка с този имот и действителна ли е тя.
Поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса за относими към изложените в постановлението за отказ да се издаде констативен нотариален акт съображения, които не са възприети от окръжния съд, а следователно по тях липсва произнасяне в атакуваното определение.
Съдът не се е произнесъл и по третия въпрос, тъй като изводите относно асфалтовата площадка с бункер са, че липсват данни, че отговаря на изискванията на чл.200 ЗУТ и е годен обект за придобиване чрез правни сделки или по давност, а не с липсата на отразяване на съоръжението в кадастралната карта.
Същевременно не е поставен въпрос във връзка с втория основен извод на съда, а именно, че е налице спор с държавата относно собствеността на сградата и съоръжението, който мотив също е обусловил извода, че не са налице предпоставките за издаване на нотариален акт на основание чл.587, ал.2 ГПК.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 187 от 28.05.2019 г. по ч.гр.д. № 156 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Ямбол.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: