О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
София, 13.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 676 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 10922 от 7.12.2018 г., подадена от Б. И. В. против определение от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 на Окръжен съд-Велико Търново, с което е допълнено решение № 377 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, като Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. са осъдени да заплатят на Б. И. В. сумата 25.00 лв. разноски за назначената във въззивното производство експертиза и е оставено без уважение искането на Б. И. В. за изменение на решението в частта за присъдените на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. разноски от 350.00 лв. след приспадане на дължимите от тях на Б. И. В. разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК ответните страни по жалбата Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. не са изразили становище.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С решение № 377 от 23.10.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Велико Търново, с което е:
потвърдено решение № 520 от 20.01.2018 г. по гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица в частта, в която е прието за установено, че източната кадастрална граница на ПИ № * към ПИ № * в кв.* по действащия кадастрален план на Горна О., одобрен със заповед № 2762/1998 г. на Кмета на община Г.О. е заснета погрешно в плана и
същото решение е отменено в останалата си част, включително за разноските, като вместо него е постановено друго за:
признаване за установено по отношение на Г. Д. Г., Д. Г. Г., В. Г. П. и Б. И. В., че вярната кадастрална граница между ПИ № * и ПИ № * в кв.* по действащия кадастрален план на Горна О., одобрен със заповед № 2762/1998 г. на Кмета на община Г.О. е парцелната граница по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-02-14-185/1988 г., която представлява права линия, минаваща в частта на построената в УПИ *-*,* в кв.* двуетажна сграда точно по северозападния ръб на сградата и която граница съвпада с линията, формирана от точките А-Е-Г на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, която скица е неразделна част от решението;
за отхвърляне на предявения от Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. против Б. И. В. иск за приемане за установено, че вярната източна граница на ПИ № * и ПИ № * в кв.* съвпада с означената по буквите Б-В-Г линия на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението;
за приемане за установено по отношение на Г. Д. Г., Д. Г. Г., В. Г. П. и Б. И. В., че реална част от имот, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите Г-Д-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението, е била собственост на собствениците на поземлен имот № 1760 в кв.226 по плана на гр.Г.О. към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г., а към момента е собственост на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П.;
за отхвърляне на предявения от Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П. против Б. И. В. иск за приемане за установено, че реалната част от имот, оцветена с червен цвят, заключена в очертанията на линията, формирана от буквите А-Б-В-Г-Е на скицата на лист 9 от гр.д. № 796/2017 г. на Районен съд-Горна Оряховица, неразделна част от исковата молба и решението, е била собственост на собствениците на поземлен имот № * в кв.* по плана на гр.Г.О. към момента на одобряване на кадастралния план от 1998 г., а към момента е собственост на Г. Д. Г., Д. Г. Г. и В. Г. П..
Произнасяйки се по дължимите за първоинстанционното и въззивното производство разноски, съдът е приел, че всяка от страните следва да заплати на другата страна половината от направените от нея разноски. Ответникът е направил разноски в размер на 750 лв. и ищците му дължат 375 лв. Ищците са направили разноски в размер на 1450 лв. и ответникът им дължи 725 лв. След извършена от съда компенсация ответникът е осъден да заплати на ищците сумата 350 лв.
Ответникът е поискал да се измени решението в частта за разноските като е поддържал, че разделянето на разноските следва да не е по равно, а като съотношение от квадратните метри, засегнати от неправилно отразената имотна граница и съответно попадащи в имота на ищците и на ответника.
За да остави без уважение искането, съдът е приел, че ясно е обосновал защо приема, че всяка от страните следва да заплати на другата половината от направените от нея разноски, а именно – с оглед частичното уважаване на предявените искове и невъзможност да се прецени съотношението между уважената и отхвърлена част на иска. Счетено е, че използването на спорната площ като база за изчисляване на размера на припадащите се разноски на всяка страна е неудачно, още повече, че съдът в решението си изобщо не е обсъждал каква площ от имота на коя страна неправилно е включена в обхвата на чуждия имот, поради неправилно отразената граница между двата имота.
Атакуваното определение е правилно.
Доводите в частната жалба са, че съдът не може да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските поради неспособността си да определи съразмерността на отхвърлената част от исковете и е разделил разноските в равни части без да изложи мотиви, като справедливото разпределение на тежестта на разноските по делото следва да бъде направено спрямо съотношението на установената от експертното заключение претендирана от ищците площ и тази, за която искът е приет за основателна с оглед извода на съда къде минава имотната граница.
Тези доводи са неоснователни. Спорът е бил за вярната имотна граница между имотите, която следва да бъде съобразена от регулационния /подробен устройствен/ план и нанесена в кадастралния план, респ. кадастралната карта. Какви квадратни метри от единия имот попадат в другия в резултат на несъобразяване на действителната имотна граница при изработването на действащата регулация /която съгласно чл.54, ал.1, б.“г“ ЗКИР следва да съвпада с регулационната граница, когато тя е станала имотна/ е извън предмета на делото, поради което правилно съдът е отказал да прецени съотношението, основано на площ, което претендира жалбоподателя.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 171 по описа за 2018 на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ