О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
гр. София, 29.01.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3415 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1078 от 15.06.2018г. по гр.д. № 649/2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 25.01.2018г. по гр.д.№ 4729/2017г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от [община] против В. К. И. иск по чл. 108 ЗС относно 285 кв.м. идеални части от поземлен имот, съставляващ УПИ *-незамърсяващо производство в кв.* по плана на [населено място], целия с площ от 2585 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца [община]. Поддържа се, че решението противоречи на материалния закон, необосновано е и е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят въпросите: 1/ счита ли се за одържавен имот, който се е намирал в регулация по време на членуване на собственика му в ТКЗС, не е бил застроен и е ползван за насаждения; счита ли се за одържавен имот, изключен от регулация преди ПМС 216/1961г., ако собственикът е бил член на ТКЗС, но е изключен като член-кооператор преди изключването от регулация; 2/ подлежи ли на възстановяване по ЗСПЗЗ имот, оставен за лично ползване на член-кооператор, който е изключен от ТКЗС, но е продължил да владее имота; 3/ запазва ли правото си на собственост член-кооператор, ако имотът е бил в регулация, но е изключен при действието на Примерния устав на ТКЗС от 1950г.; запазва ли се собствеността на член-кооператор върху имот, който няма селищен характер, макар и да попада в чертите на населеното място или такъв имот става кооперативен с факта на приемане на собственика в ТКЗС; 4/ следва ли записите в разписните листове да се приемат като самостоятелно доказателство за правото на собственост; 5/ съществувало ли е нормативно изискване за съставяне на акт за държавна собственост за недвижим имот, внесен в ТКЗС, за да се установи държавния му характер. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС.
Ответницата В. К. И. моли да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е ревандикационен иск от [община] досежно 285 кв.м. идеални части от УПИ *-незамърсяващо производство в кв.* по плана на [населено място], целият с площ 2585 кв.м., придобити на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС и §42 ПЗР ЗОбС. За имота /в пълната му площ/ е съставен акт за частна общинска собственост през 2010г. В полза на ответницата В. И., като наследник на К. С., е възстановена собствеността по ЗСПЗЗ върху 2300 кв.м. от имота и те са деактувани през 2014г.; през 2015г. ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот с площ 2585 кв.м., с което е предизвикала завеждането на иска.
Решаващият съд е приел, че в тежест на ищеца е да установи поддържаното основание за собственост, което включва доказване, че имотът е бил държавна собственост към 1991г. и е отреден за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината. След обсъждане на доказателствата е намерил, че не установена първата предпоставка – ищецът не е ангажирал доказателства имотът да е бил държавна собственост, а насрещното доказване на ответната страна опровергава подобен извод. Наследодателят на ответницата е бил собственик въз основа на доброволна делба на нива с площ 9,4 дка, част от имот пл. № * по кад. план от **г.; * кв.м. от имота са извън регулация, а * кв.м. попадат в процесния УПИ. Наследодателят К. Г. е бил освободен от ТКЗС към 1958г., а имотът му изключен от регулация през 1960г.; впоследствие част от него отново е включена в плана. Процесният УПИ * по регулационния план от 1993г. е отреден за имот № *, записан в разписния лист на наследодателя; като е налице почти пълно съвпадение между имотните граници, материализирани на място, и регулационните. Няма данни имотът да е включван в блок на ТКЗС, а същият е оставен за лично ползване. Към датата на възникване и прекратяване членството в ТКЗС имотът е в строителните граници и по аргумент от чл. 11, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС собствеността е запазена в реални граници до размера, определен за лично ползване. След изключването от регулация наследодателят не е бил член-кооператор и е продължил да владее частта от имота, за която по рег. план от 1993г. е отреден процесния парцел. Поради това не е било необходимо провеждане на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Що се отнася до вписаното в плана предвиждане на имота за незамърсяващо производство, то няма непосредствено отчуждително действие.
Въз основа на изложеното съдът е заключил, че имотът не е бил държавна собственост, която да се трансформира в общинска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Въпросите касаят изводите на съда за правото на собственост на ответницата, но не и първия, решаващ извод, че ищцовата страна не сочи доказателства за претендираното от нея право. Първи, втори и трети въпрос се свеждат до възможността правото на собственост върху имот, притежаван преди колективизацията, да се запази, ако имотът е в регулация към момента на образуване на ТКЗС, а по-късно членуването на наследодателя в ТКЗС е прекратено, имотът е изключван от регулация и повторно включен в нея. Въпросите са формулирани хипотетично и казуистично; базирани са на факти, които не съответстват напълно на твърденията на страните, на данните по делото и на мотивите на съда. На първо място, съдът не е обсъждал значението на ПМС № 216 от 1961г., тъй като няма данни да е извършено изключване от регулация на това основание. Тук следва да се уточни, че по делото не е категорично установено изключването на спорния имот от регулация през 1960г., нито момента на последващото му включване. Твърдения за това не са наведени от ищеца; в отговора на ответницата се твърди, че през 1960г. е съобщено на наследодателя преминаване на парцела му към [населено място], извън плана. Въззивният съд се е позовал на данните за изключване от регулация в документите на л.75 и 76 от първоинстанционното дело, където обаче имотът не е конкретизиран, при което не е ясно дали се отнася за процесния имот от 2585 кв.м. или за останалите 7 640 кв.м. от бившия имот пл.№ * по плана от *г., посочени в удостоверението по чл.13, ал.4 ППЗСПЗЗ, като намиращи се извън регулация /л.12 от делото на В./. От своя страна, приетата техническа експертиза изобщо не установява кога процесния имот е бил изключен от регулация и кога отново е включен.
Независимо от това, изводът на Варненски окръжен съд, че върху този имот, намиращ се в границите на регулацията, правото на собственост е запазено, е базиран на чл.11, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. /този устав е приложим, защото при приемането на следващия от 1968г. наследодателят на ответницата вече не е бил член-кооператор/, на разясненията в т.9 от ППВС № 4/1963 г., както и на практиката по Решение № 350 от 17.05.2012г. по гр. д. № 530/2010г. на І г.о. Според тях собствеността върху имотите, включени в регулационния план на населеното място преди внасянето им в ТКЗС, се запазва в реални граници.
Сочената от касатора практика разглежда хипотези, различни от настоящата, поради което е неприложима. Решение 124 от 28.04.2010г. по гр.д. № 709/2009г. на І г.о. касае имот, изключен от регулация по ПМС № 216/1961г. и включен в държавния поземлен фонд, а впоследствие отново влязъл в регулация, като направеният извод, е че такъв имот подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Решение № 328 от 17.07.2009г. по гр.д. № 626/2008г. на І г.о. е в същия смисъл като прави разграничение, че този режим не се прилага, ако имотът е единствен стопански двор и жилище на член на ТКЗС. Решение № 814/10 от 20.07.2011г. по гр.д. № 1395/2009г. на І г.о. приема, че подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ собствеността върху земите, включени в регулационните планове на селищата, останали за лично ползване на собствениците.
Дори да се приеме, че е било необходимо провеждане на реституционно производство за имота, то такова в случая е осъществено; спорът е за площта на възстановения имот, тъй като в решението на Поземлена комисия-А. от 04.01.2000г. липсва отразяване, че се възстановява част от парцел *.
Четвъртият въпрос се отнася до доказателственото значение на записите в разписните листове при установяване правото на собственост. В посоченото от касатора решение № 71 от 11.04.2014г. по гр.д. № 6248/2013г. на І г.о. се приема, че отразеното в разписния лист не доказва правото на собственост, а може да бъде индиция за принадлежността на това право, ако е подкрепено с други доказателства. Именно по този начин е ценен записа в разписния лист в обжалваното решение – наред с другите доказателства. Поради това липсва изтъкваното от касатора противоречие с практиката.
Последният въпрос – дали има нормативно изискване за съставяне на акт за държавна собственост за недвижим имот, внесен в ТКЗС, за да се установи държавния му характер, не е разрешен в обжалвания акт и не е определящ за изхода на спора. Съдът не е поставил такова изискване – за представяне на акт за държавна собственост, а за доказване, че имотът е бил държавна собственост към 1991г., без да поставя ограничение относно средствата за доказването на това право. От значение е не дали за имота има съставен акт за държавна собственост, а дали е осъществено конкретно придобивно основание в полза на държавата, независимо от липсата на съставен акт за това. Именно недоказването на такова основание е причина за отхвърляне на иска.
Предвид изложеното липсват поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационен контрол.
Ответната страна не е направила разноски и не претендира такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 1078 от 15.06.2018г. по гр.д. № 649/2018г. на Варненски окръжен съд, по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: