О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
София, 15.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 1156 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 784 от 24.01.2019 г., подадена от М. И. А., чрез адв. И. В., против определение № 6 от 03.01.2019 г. по гр.д. № 1583/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, II г.о., с което е върната касационната ? жалба с вх. № 640/60222 от 12.02.2018 г. против въззивно решение от 19.12.2017 г. по възз.гр.д. № 444/2017 г. по описа на Окръжен съд-Монтана и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят излага оплаквания, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
В срока за отговор по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответните страни по жалбата.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. Мотивите за това са следните:
С атакуваното определение съставът на Върховния касационен съд е приел, че изключението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с което е предвидено, че независимо от цената на иска на касационно обжалване подлежат решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти, не се прилага по отношение на негаторните искове. Посочил е, че всяка от негаторните претенции за премахване на постройка е с цена на иска под 5 000 лв., доколкото се определя спрямо данъчната /пазарната/ оценка на постройката, чието премахване се иска, съответно за стопанската постройка – 4 435.70 лв. и за гаража – 817.70 лв., поради което не подлежи на касационна проверка.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о. намира, че въззивните решения по искове с правно основание чл.109 ЗС подлежат на касационно обжалване, независимо от цената на иска, доколкото не попадат в категориите актове на въззивния съд, изключени от касационен контрол съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Според изричната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска. Съобразно мотивите, въз основа на които е дадено тълкуване по т.1 от ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК, негаторният иск по чл.109 ЗС е иск за собственост и е уреден от материалния закон като такъв наред с ревандикационния иск и иска за определяне на граници, с тази особеност, че негов предмет не е нито правото на собственост на ищеца, нито това на ответника, поради което за тях съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо. Независимо от това, доколкото исковата претенция по чл.109 ЗС е по естеството си такава за защита на собствеността, въззивното решение по нея подлежи на обжалване пред ВКС /в този смисъл и определение № 286 от 04.06.2018 г. по гр.д.№ 4302/ 2017 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 471/28.09.2018 г. по гр.д. № 1607/2018 г. на ВКС, II г.о., определение № 519/15.12.2017 г. по гр.д. № 6769/2014 г. на ВКС, II г.о., определение № 53/02.02.2018 г. по гр.д. № 2751/2017 г. на ВКС, I г.о., определение № 24/19.01.2018 г. по гр.д. № 3349/2018 г. на ВКС, I г.о/.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 6 от 03.01.2019 г. по гр.д. № 1583 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ