О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
София, 16.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 4778 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10868/14.12.2018 г. на М. Г. Д. против определение № 108 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 1935 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата ? с вх. № 3689 от 12.04.2018 г., уточнена с молба с вх. № 4132 от 26.04.2018 г. за отмяна на решение № 50 от 07.02.2014 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Районен съд-Търговище, решение № 49 от 19.05.2014 г. по възз.гр.д. № 80/2014 г. на Окръжен съд-Търговище, решение № 313 от 22.05.2015 г. и решение № 547 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Районен съд-Търговище и решение № 100 от 11.04.2017 г. по възз.гр.д. № 265/2016 г. ма Окръжен съд-Търговище.
В жалба не се съдържат конкретни оплаквания за порочност на атакуваното определение. Иска се неговата отмяна, като се поддържат доводи и съображения, наведени в оставените без разглеждане молби.
Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното:
С атакуваното определение молбата за отмяна на влязло в сила решение е оставена без разглеждане поради липсата на точно и мотивирано изложение от страната на посочените обстоятелства, които да попадат в предметния обхват на отменителните основания по чл.303, ал. 1, т.1 и т.2 ГПК, които са претендирани от страната. П. състав подробно е разгледал исканията и твърденията на молителката. Изрично е посочено, че само влезлите в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо подлежат на отмяна в извънредното производство по чл.303 и сл. ГПК Взето е предвид, че в случая решенията са постановени в производство по делба, преминало през двете фази на делбения процес. Посочено е, че единствено въззивно решение № 49 от 19.05.2014 г. по възз.гр.д. № 80/2014 г. на Окръжен съд-Търговище, постановено във фазата по допускане на делбата, подлежи на отмяна, не и първоинстанционното решение, постановено в тази фаза. Решението на въззивният съд не е допуснато до касационно обжалване с определение № 13 от 08.01.2015 г. по гр.д. № 4760 по описа за 2014 г. на Върховен касационен съд, II г.о., следователно на основание чл.296, т.3 ГПК второинстанционното решение е влязло в сила на 08.01.2015 г. При това положение предходният състав е достигнал до извод, че подадената молба за отмяна на решението по допускане на делбата е подадена извън тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.2 ГПК и е недопустима. Посочено е и че липсват надлежни доказателства да има влязла в сила присъда или съдебен акт на граждански съд по чл.124, ал.5 ГПК. По отношение на решенията, постановени във втора фаза на производството по съдебна делба е посочено, че решение № 313 от 22.05.2015 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Районен съд-Търговище не е източник на правните последици на влязлото в сила решение, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна. Същото е потвърдено с решение № 141/24.09.2015 г. по възз.гр.д. № 6310/2015 г. на Окръжен съд-Търговище и след като е допуснато до касационен контрол е частично отменено с решение № 125 от 13.06.2016 г. по гр.д. № 6310/2015 г. на Върховен касационен съд и върнато на първостепенния съд за ново разглеждане. С решение № 100 от 11.04.2017 г. по възз.гр.д. № 265/2016 г. на Окръжен съд-Търговище е потвърдено решение № 547 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 551/2013 г. на Районен съд-Търговище. Въззивното решение, постановено във фазата по извършването на делбата, не е допуснато до касационно обжалване с определение 898 от 12.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2649/2017 г. на Върховния касационен съд, следователно е влязло в сила на 12.12.2017 г. Правото за отмяна на това влязло в сила решение също е преклудирано, тъй като молбата е подадена след изтичане на тримесечния преклузивен срок. Освен това се сочи, че не се установява наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, доколкото самата молителка твърди, че новооткритите писмени доказателства на които се позовава са били в нейно държане по време на процеса, както и че ги е представила по делото, но съдът не ги е приел. Не са представени и доказателства за наличието на влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 ГПК, което прави молбата за отмяна недопустима и на това основание.
Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. П. състав на Върховния касационен съд на Република България се е позовал на дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.9 и т.10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл.305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл.307 ГПК ВКС постановява определение, с което я оставя без разглеждане. От друга страна задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията е предвидено в чл.306, ал.1 ГПК и представлява изискване за нейната редовност. То произтича от извънредния характер на производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения. Молителят следва да обоснове твърдения, които да попадат сред предвидените хипотези на закона – чл.303, ал.1 ГПК, обосноваващи неправилност на влязлото в сила решение и налагащи неговата отмяна. Върховният касационен съд следи служебно за редовността на молбата за отмяна. Липсата на конкретни фактически твърдения, които да съответстват на фактическите състави по чл.303, ал.1 ГПК, е основание за оставяне без разглеждане на подадената молба, тъй като редовността ? е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, респективно условие за надлежното упражняване правото на отмяна.
Както вече беше посочено, в подадената частна жалба не се сдържат конкретни оплаквания срещу атакуваното определение. Изложени са съображения за порочност на постановените съдебни решения в производството по съдебна делба, включително и за процесуални нарушения, както увреждане правото на защита на страната от процесуалния ? представител, но те са извън предмета на настоящото производство, който е концентриран единствено до редовността на подадената молба с вх. № 3689 от 12.04.2018 г., уточнена с молба с вх. № 4132 от 26.04.2018 г.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 108 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д № 1935 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ