О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
гр. София, 15.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 626 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., Я. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н., чрез пълномощника им адв. Р. М., срещу определение № 2373 от 30.07.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1508/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 19325 от 20.07.2017г. по гр.д. № 1802/2015г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото като недопустимо.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно. Сочат, че предявената искова молба е съобразена с действащата към този момент съдебна практика, а постановеното ново Тълкувателно решение № 8/2014г. дава обратното тълкуване, без да посочва, че отменя съществуващата до момента практика. Затова считат, че съдилищата не могат да прилагат тълкувателно решение с обратна сила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани четири правни въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1/ от кой момент на постановяването им влизат в сила тълкувателните решения на Върховния касационен съд; 2/ имат ли тълкувателните решение на Върховния касационен съд обратно действие за съдебните спорове, които не са разгледани при препоръчвания в тълкувателните решения режим; 3/ възможно ли е Върховният касационен съд с тълкувателно решение да създаде нов законен нормативен ред, като отмени приложното поле на съществуващ законов ред; 4/необходимо ли е тълкувателните решения на Върховния касационен съд да бъдат постановени без съобразяване с конкретен нормативен ред и в този случай каква е тяхната сила при решаването на висящи спорове, нерешени към момента на постановяването им.
Ответниците по частната касационна жалба „Хидротурс-94“ ООД и Я. Г. И. не изразяват становища.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск на настоящите жалбоподатели срещу „Хидротурс-94“ ООД и Я. Г. И. с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване собствеността върху недвижим имот: реална част от ПИ № * с площ * кв.м., а именно незастроената част от имота, за която е предвиден нов планоснимачен номер 388 /проектен/, представляваща част от бивша нива от 3047 кв.м. в [населено място], кв.М., местност „С. могили“, който имот по застроителния и регулационен план попада в УПИ *-за жилищно строителство, офиси и КОО, в квартал * по плана на [населено място], местн.„Л.-Г“. Наред с установяване собствеността се претендира и установяване непълнота на кадастралната карта, изразяваща се в непопълване на имота.
Ответникът „Хидротурс-94“ ООД е изразил становище за прекратяване на производството на основание чл.126, ал.1 ГПК и Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК на ВКС, с твърдение, че между същите страни е налице висящо, по-рано образувано гражданско дело № 3347/2013г. на Софийски градски съд, с предмет ревандикационен иск по чл. 108 ЗС относно същия имот между същите страни. Първоинстанционният съд е установил, че действително е налице висящ между същите страни процес по иск по чл.108 ЗС, при което искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е недопустим, тъй като двата спора – този по гр.д. № 3347/2013г. на СГС по чл. 108 ЗС и този по настоящото дело – по чл. 124 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР, са идентични. В рамките на двете производства ищците могат да получат еднаква правна защита, като ревандикационният иск поглъща иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, в какъвто смисъл е т.5 на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК. Поради това съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 126 ГПК.
С обжалваното определение Софийския апелативен съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция. Не е споделил виждането на жалбоподателите, че постановените през време на протичане на правни спорове тълкувателни актове са неприложими при решаване на тези дела, тъй като същите нямат естеството на нормативни актове, а служат за унифициране на съдебната практика. Даденото от Върховния касационен съд тълкуване е задължително за съдилищата и следва да намери приложение при постановяване на съдебните актове. Извън това, съдът е отбелязал, че ако правото на собственост бъде отречено, установителният диспозитив на иска по чл. 108 ЗС ще лиши страните от интерес да водят иска по ЗКИР; а обратно – признаването на правото на собственост ще е основание за безотказно нанасяне на имота в регистъра.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага разглеждането на разрешения от съда правен въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й – тогава въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Същият е от значение за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви и няма съдебна практика по прилагането им или се налага тя да бъде осъвременена поради настъпили промени в законодателството и в обществените условия. В случая такива предпоставки не са обосновани.
Повдигнатите в изложението въпроси нямат пряко отношение към извода на съда за недопустимост на установителния иск за собственост, съединен с иск по чл.54, ал.2 ЗКИР в хипотеза когато за същия имот и между същите страни вече е предявен ревандикационен иск. Въпросите касаят същността и действието на тълкувателните решения, постановявани от колегиите на Върховния касационен съд – какво представляват, какво правно действие пораждат и от кой момент влизат в сила. Тези въпроси не могат да обуславят допускане на касационно обжалване. Тълкувателните решения, приемани на основание чл.124 и сл. ЗСВ или чл.292 ГПК, целят уеднаквяване на съдебната практика, чрез тълкуване на материалноправна или процесуалноправна разпоредба. Посредством тълкуването не се създава ново правило, както считат касаторите, а се открива точния смисъл на нормата, т.е. изяснява как следва да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст. Съгласно чл.130 ЗСВ тълкувателните решения и постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Именно с оглед целта им да установят и разкрият точния смисъл на правната норма, вложен в нея при създаването й, то не съществува съмнение, че приетите тълкувателни решения следва да се прилагат от съдилищата при решаване и на висящите към момента на приемането им конкретни правни спорове, а не само спрямо образуваните след тълкувателния акт. Това не означава, че на тълкувателните актове се придава „обратно действие” във вложения от жалбоподателите смисъл.
В посоченото от съдилищата Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК е установено съотношението между исковете за собственост и иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е прието, че те в установителната си част съвпадат. Именно това е мотивирало съда да приеме, че по-рано предявеният иск за собственост „поглъща” спора за установяване грешка или непълнота при нанасяне на имота в кадастралната карта.
По изложените съображения следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2373 от 30.07.2018г. постановено по ч.гр.д. № 1508/2018г. на Софийски апелативен съд по частната касационна жалба на Ц. С. Я., Е. С. Я., Я. Т. М., Я. Г. Н., В. В. Р., Н. В. К., Г. Ц. А., В. В. В., З. Д. И., Ц. Д. Ц., П. К. К., Н. К. Н., Е. И. Т., И. А. Н., И. Ц. П. и С. Ц. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: