О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№211
София, 07.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 4098 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. Б., Б. М. Б., Е. М. Б.-М., В. А. С. и Н. А. Й., чрез адв. А. А., срещу определение № 553/01.08.2018г. постановено по ч.гр.д. № 449/2018г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.04.2018г. по гр.д. № 4849/2017г. на Пернишки районен съд за прекратяване на производството по предявения иск за собственост на поземления имот – УПИ ІV-769а в кв. 23 по плана на [населено място], с площ 634кв.м., като недопустимо поради разрешаване на спора със сила на пресъдено нещо.
Жалбоподателите считат, че определението е неправилно и молят да бъде отменено. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ налице ли е субективен и обективен идентитет между делата, когато между наследодателите на страните със сила на пресъдено нещо е разрешен спор за собственост на недвижим имот, а по новопредявения иск ищците сочат нови факти и основания /извън настъпилото наследствено правоприемство/, въз основа на които ответниците оспорват правото им на собственост върху същия имот; 2/ трябва ли въззивният съд да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи, и да обсъди всички основания и доводи на ищеца, на които основава претенцията си, включително и възраженията му в частната жалба. Позовават се на решение № 475 от 09.12.2011 г. по гр.д № 1559/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 139 от 24.04.2013 г. по гр.д № 926/2012 г. на ВКС, IV г.о.
Ответниците по частната жалба не изразяват становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по искова молба на С. М. Б., Б. М. Б., Е. М. Б.-М., В. А. С. и Н. А. Й. с правно основание чл. 108 ЗС против ответниците Т. Е., Ж. Б., Р. Е. и А. А. за установяване собствеността и предаване владението върху УПИ IV-769а, кв.23, с площ 634 кв. м., находящ се в землището на [населено място], общ. П., [улица] върху построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Ищците сочат, че между наследодателите на страните са постановени две влезли в сила решения по искове по чл.108 ЗС през 70-те години на миналия век /решение по гр.д. № 227/1975г. на Пернишки окръжен съд и решение по гр.д. № 903/1978г. на Пернишкия районен съд/ в полза на ищцовата страна. Поради изгубване на изпълнителния лист въвод не е бил осъществен и едва през 2015г. е издаден дубликат на изпълнителния лист. В производството по издаване на дубликата ответниците не са навели правопогасяващи възражения. По образуваното изпълнително дело те са представили четири нотариални акта, съставени в периода 2011-2016г., които противопоставили на ищците, за да избегнат въвода. С нотариален акт от 17.10.2011г. Т. Ж. Е., Ж. Е. Б. и Р. Ж. Е. са признати за собственици по покупка, давностно владение и наследство на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ІV-769б в кв. 23 по плана на [населено място]. С нотариален акт от 26.03.2012г. Ж. Б. и Р. Е. са продали на Т. Е. своите общо 5/6 ид.ч. от двуетажната жилищна сграда и от дворното място, а с нотариален акт от 03.08.2012г. Т. Е. е продал имота /сграда и дворно място/ на ответницата А. А.. През 2016г. приобретателката А. А. е прехвърлила имота обратно на Т. Е..
В подадения отговор на исковата молба ответникът Т. Е. не се позовава на горепосочените нотариални актове. Навежда твърдения, че през 1983г. имотът е бил одържавен и на неговата праводателка е учредено право на строеж върху държавна земя, така че наследниците й са собственици на построената сграда, но не и на поземления имот. Тезата е в пълно противоречие с извършваните от този ответник сделки на разпореждане както със сградата, така и с поземления имот.
Ответницата А. А. в своя отговор изтъква, че не е наследник на ответниците по предходните дела, както и че към момента на насрочения въвод в полза на ищците, не е собственик на имота и не е във владение; поради това намира иска спрямо себе си за недопустим.
Останалите ответници не са представили отговор.
С определение от 19.04.2018г. Пернишки районен съд е прекратил производството по делото по отношение на поземления имот, като е приел, че предметът на заведеното дело е идентичен с предмета на производствата, по които са постановени влезли в сила съдебни актове. Посочил е, че ищците извеждат своето право на собственост на същите основания, които са били разгледани в приключилия правен спор, т.е. не въвеждат ново придобивно основание. Фактът, че ответниците са се снабдили с нотариални актове за придобивни основания, различни от основанията на уважените претенции по влезлите в сила решения, съдът е намерил за ирелевантен, тъй като тези придобивни основания не са основания на сега предявения иск. Затова е счел, че не трябва отново да се разглежда ревандикационен иск на същото основание, а е насочил ищците към защитата по чл. 435, ал.1, т.1 ГПК.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил това определение, като е споделил изцяло изводите на първата инстанция и е препратил към тях. Допълнил е, че адресатите на силата на пресъдено нещо по приключилите гр.д. № 227/1975г. по описа на Пернишкия окръжен съд и гр.д. № 903/1978г. на Пернишкия районен съд са наследодатели на страните в настоящото производство; ответницата А. А. е обвързана от силата на пресъдено нещо на постановените съдебни актове като частен правоприемник на Т. Е., чийто наследодател е бил страна по водените дела. Изтъкнал е също, че предявената ревандикационна претенция цели да установи със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищците спрямо ответниците върху същия поземлен имот, придобит от техните наследодатели, и предаване на владението върху него, за което е бил издаден и изпълнителен лист за въвод във владение, въз основа на който е образувано изпълнително дело. Ищците са обосновали допустимостта на новопредявения иск със съставения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост по „покупка, давностно владение и наследство“ и извършено след това разпореждане. Според въззивния съд, придобивните основания в нотариалните актове на ответниците, не са основанията на настоящите искови претенции, още повече, че ответниците не са релевирали такова възражение в настоящото производство – част от тях не са депозирали писмен отговор, а защитната теза в постъпилите отговори не включва позоваване на придобивна давност по отношение на поземления имот. Приел е, че доколкото ищците намират, че с посоченото действие се накърнява тяхно субективно право, налице е друг процесуален способ за защита.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящия състав намира, че такива са налице по първия правен въпрос.
В Решение № 475/09.12.2011 г. по гр.д № 1559/2010 г. на ВКС, I г.о. се приема, че няма обективен и субективен идентитет между делата, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички възражения; допустим е последващ иск, по който се прави правоизключващо възражение въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението – щом се сочи нов факт, или обстоятелство, то искът е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет; това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело, когато между наследодателите на страните със сила на пресъдено нещо е решено, че наследодателите на ищците са собственици на имота, предмет на последващ иск, и наследодателите на ответниците са осъдени да предадат владението върху този имот и когато по следващ предявен иск ищците сочат нови факти и основания, в резултат на които от ответниците им се оспорват правото на собственост върху процесния имот и това оспорване от страна на ответниците е извън наследственото им правоприемство.
Обжалваното определение е постановено в противоречие с посочената практика, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Следва да се възприеме даденото в горепосоченото решение разрешение на въпроса. Допустим е иск за собственост между правоприемници на страни, участвали в предходен спор по чл. 108 ЗС за същия имот, ако след формиране на силата на пресъдено нещо са възникнали нови обстоятелства, от които ответниците черпят правото си да владеят имота. Без значение е в такава хипотеза, че ищците обосновават своето право на собственост от същото придобивно основание, което е било разгледано в предходния спор. Различието в предмета на делата, съответно липсата на обективен идентитет между тях, произтича от новите основания, с които ответниците обосновават правата си.
Въз основа на горното се налага извод за неправилност на обжалваното определение. Видно от изложеното в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, че след формирането на силата на пресъдено нещо на решенията по двата предходни спора, приключили през 1975 и 1978г., са осъществени нови фактически обстоятелства – съставен е констативен нотариален акт за собственост в полза на ответниците и са извършени сделки със сградата и с дворното място, които несъмнено смущават установеното с решенията право на собственост на ищците. Следователно, възникнал е нов правен спор, който ищците имат интерес да бъде разрешен.
Неправилно е изложеното от въззивния съд схващане, че след като ищците се позовават на същото придобивно основание, то спорът е обхванат от силата на пресъдено нещо. Различие в предмета на делата е налице не само когато ищците предявяват основание за собственост, различно от разгледаното в предходния спор, но и когато при същото предявено от ищците основание, ответниците се позовават на нови факти, изключващи правото на собственост на ищците или обуславящи правото им да държат имота. Такъв е настоящия случай. Вярно е, че ищците търсят защита на своето право на собственост, което е обосновано със същото придобивно основание, както в приключилия правен спор, но същественото е, че те се защитават срещу нововъзникнали /и поради това необхванати от силата на пресъдено нещо/ действия на ответниците, с които се оспорва правото им на собственост. Именно поради това сега предявения иск и предходните не са обективно идентични.
Фактът, че ответникът Т. Е. не се позовава в отговора си на посочените в исковата молба нотариални актове, не означава, че ищците нямат правен интерес от водене на иска. Достатъчно е, че нотариалните актове съществуват и са ползвани в изпълнителното производство, за да отблъснат предаването на владението. Следователно, налице е нов правен спор, необхванат от силата на пресъдено нещо на решенията от 1975 и 1978г.
Предвид изложеното обжалваното определение на Пернишки окръжен съд и определението на Пернишки районен съд за прекратяване на производството по иска за собственост на поземления имот следва да бъдат отменени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на иска за собственост в цялост – за поземления имот и за сградата в него.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 553 от 01.08.2018г. постановено по ч.гр.д. № 449/2018г. на Пернишкия окръжен съд.
ОТМЕНЯ горепосоченото определение № 553 от 01.08.2018г. по ч.гр.д. № 449/2018г. на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него определение от 19.04.2018г. по гр.д. № 4849/2017г. на Пернишки районен съд за прекратяване производството по делото по иска за собственост на УПИ ІV-769а в кв. 23 по плана на [населено място], с площ 634кв.м.
Връща делото на Пернишки районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: