О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№619
София, 18.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3131 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба вх.№ 4215/06.07.2018г. на Д. П. Е. от [населено място], чрез пълномощник адв. М. Й., против решение № 90 от 04.06.2018г. по гр.д. № 192/2018г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 126/21.02.2018г. по гр.д. № 939/2017г. на Сливенски районен съд за определяне режим на ползване на незастроена част от поземлен имот с идентификатор 67338.548.12 целият от 1045кв.м., като на Е. П. Е. е определено да ползва общо 226кв.м. означени на скица-Приложение 2.1 в зелен цвят, а на Д. П. Е. са определени за ползване 162кв.м. означени със син цвят на скицата на вещото лице по делото.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
С писмен отговор по касационната жалба Е. П. Е., чрез адв. Г. М. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира за направените разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършена проверка по допустимостта на касационната жалба я намира за процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение е упражнен инстанционен контрол спрямо решение на Сливенски районен съд, постановено в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на съсобствен недвижим имот. Съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК въззивните решения, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС не подлежат на касационно обжалване. Посоченото правило намира приложение по отношение на касационните жалби, подадени след изменението на закона, прието в ДВ бр.50/2015г., включително и в настоящия случай, независимо от погрешно указаното в диспозитива на въззивното решение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС. Ето защо, касационната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответницата по жалбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, които са в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4215/06.07.2018г., подадена от Д. П. Е. от [населено място] против решение № 90 от 04.06.2018г. по гр.д. № 192/2018г. на Сливенски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3131 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. П. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Е. П. Е. ЕГН [ЕГН], сумата 500 /петстотин/лв. разноски по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: