О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
София, 21.02.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч.гр.д. № 316 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6560 от 07.11.2018 г. на С. К. Ч., подадена чрез адв. И. И., против определение № 644 от 23.10.2018 г. по възз.ч.гр.д № 517 по описа за 2018 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено определение № 1430 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 610 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна за прекратяване производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй незаконосъобразно и явно несправедливо.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване е формулиран следният въпрос: „При представянето на данъчна оценка за целия имот, предмет на съдебния процес, пречка ли е да бъде приета по делото като изпълнение на съдебно определение, касаещо се само за част от процесния имот, като се има предвид, че се касае за предявяването на частичен иск и събирането на държавни такси по този иск?“. Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по жалбата- Т. П. И., С. М. И., Д. А. И. и Д. А. П., приподписан от адв. М. Г.. Възразява се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество частната жалба е неоснователна.
За да прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Частна касационна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, с който се потвърждава прекратяването на производството по делото, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, жалбоподател е надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт и е спазен срокът по чл.275, ал.1 ГПК.
Въззивният Апелативен съд-В. подробно и обосновано е изследвал извършените процесуални действия по отношение на отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба от първоинстанционния Окръжен съд-Варна. Посочено е, че производството по гр.д.№ 610 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Варна е образувано по предявени от С. К. Ч. против Т. П. И., С. М. И., Д. А. П. и Д. А. И. в условия на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване искове с пр.осн. чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], СО „Св.Св. К. и Е.”, съставляващ по КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г., имот с идентификатор ****, целият с площ по скица от 2 638 кв.м., при съответни граници, ведно с изградените в него две вилни сгради. С определение № 707 от 20.03.2018 г., наред с допускане на поисканото в исковата молба обезпечение на предявените искове, първоинстанционният съд е оставил производството без движение с дадени указания на ищцата за отстраняване нередовности на исковата молба, а именно да бъде представено удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот. С молба вх.№ 8755/20.03.2018 г. ищцата чрез процесуалния си представил адв. И. А. е поискала да й бъдат издадени посочените в исковата молба удостоверения, вкл. такова, необходимо й за снабдяване с данъчна оценка на недвижимия имот.С разпореждане от 21.03.2018 г. съдът е разпоредил да бъдат издадени поисканите в исковата молба удостоверения. Същите са издадени на 26.03.2018 г. Определението за оставяне на производството без движение е връчено на процесуалния представител на ищцата адв.И.А. /надлежно упълномощена да я представлява в производството с пълномощно от 14.03.2018 г., действало до изричното му оттеглянето му от ищцата, за което съдът е уведомен с молба от 22.06.2018 г., депозирана по пощата на 20.06.2018 г./ на 30.03.2018 г. Даденият едноседмичен срок за изпълнение изтича на 10.04.2018 г. /първият присъствен ден след 06.04.2018 г., който е неприсъствен ден/. С молба от 10.04.2018 г., т.е. депозирана в срока за изпълнение, ищцата чрез процесуалния си представител е поискала продължаване на срока. С разпореждане от 10.04.2018 г. срокът е продължен с две седмици. На основание чл.63, ал.2, изр. второ от ГПК новият срок е започнал да тече от изтичане на първоначалния или от дата 11.04.2018 г., съответно изтича на 25.04.2018 г. Издадените съдебни удостоверения са получени от адв. А. на 12.04.2018 г. и на 18.04.2018 г. С молба от 18.04.2018 г., т.е. депозирана в рамките на дадения срок, адв. А. е поискала срокът за представяне на удостоверение за данъчна оценка да бъде продължен, тъй като към посочената дата не е получила необходимите документи от съответните администрации. С разпореждане от 19.04.2018 г. срокът е продължен с две седмици, считано от изтичане на предходния. П. срок изтича на 25.04.2018 г., съответно продълженият е до 10.05.2018 г. В този срок, а и към 07.06.2018 г., когато е постановено атакуваното в първоинстанционното производство определение № 1430 от 07.06.2018 г. по гр.д. № 610 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Варна, с което производството по делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, ищцата не е изпълнила даденото й указание и не е представила удостоверение за данъчна оценка на имота.
Въззивният съд е съобразил значението на даденото указание за отстраняване на нередовности, като е посочил, че без представяне на удостоверение за данъчна оценка първоинстанционният съд не би могъл да определи цената на исковете, съответно и дължимата държавна такса. Въпреки многократно продължаваните срокове, ищцата не е изпълнила даденото указание, предвид което се е осъществила предпоставката на чл.129, ал.3 ГПК и съдът е достигнал до извод, че производството по делото е следвало да бъде прекратено. В допълнение въззивният съд е посочил, че приложеното с молба от 13.07.2018 г. удостоверение за данъчна оценка не следва да се взема предвид, тъй като това действие е извършено след изтичане на многократно продължавания срок за отстраняване на констатираните нередовности.
При горните данни следва, че поставеният от жалбоподателката въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. За да се произнесе Апелативен съд-В. е проследил извършените съдопроизводствени действия от първостепенния съд и страната. Изводът му за наличие на основанието за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК е направен при съобразяване, че дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности не са изпълнени в срок. Съдът само в допълнение е посочил, че частично изпълнение на указанията след изтичане на дадения по чл.129, ал.2 ГПК срок не следва да се вземат предвид. Този извод е направен при съобразяване на ясната и непротиворечива разпоредба на чл.64, ал.1 ГПК, според която процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се взимат предвид от съда. Нещо повече настоящият състав не открива по делото да се съдържа данъчна оценка за реална част от имота, а доводите, че е предявен частичен иск са несъстоятелни видно от петитума на исковата молба с вх. № 8410 от 16.03.2018 г.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 644 от 23.10.2018 г. по възз.ч.гр.д. № 517 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ