О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50
гр. София, 02.03.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 504 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 20317 от 11.11.2019г. подадена от Е. А. Д. и Р. А. Г., чрез пълномощник адв. С. Д., против определение № 3507 от 24.10.2019г. постановено по ч.гр.д. № 282/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от тях частна жалба против протоколно определение от 21.05.2019г. по гр.д. № 11748/2017г. на Софийски градски съд, в частта с която е одобрена спогодба по предявен от П. П. срещу П. М. и С. Д. иск по чл. 59 ЗЗД и производството по този иск е прекратено.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Считат, че прекратяването на делото поради спогодбата, с която се признават оспорени от тях права, противоречи на закона и води до нарушаване на правата им.
Ответниците не вземат становище по подадената частна жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като разгледа изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред Софийски градски съд първоначално са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД на П. А. П. против П. Н. М. и С. К. Д.. Ищецът твърди, че собственик на спорния имот по силата на универсално нотариално завещание. Претендира предаване на владението и осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаването му от ползване на имота. Ответниците по иска са придобили имота чрез сделка с праводатели Е. А. Д. и Р. А. Г., които са се легитмирали като наследници по закон на завещателката Л. Г. М., починала 2015г. В хода на процеса ищецът е изменил първия иск в установителен, поради извършено предаване на владението от ответниците. От страна на ответниците по иска е извършено привличане на праводателите им като трети лица помагачи в процеса. Срещу третите лица помагачи ответниците по иска са предявили обратен иск за вземането, произтичащо от уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД предявен срещу тях. В съдебно заседание на 21.05.2019г. пред Софийски градски съд е одобрена постигната между ищеца и ответниците спогодба по иска по чл.59 ЗЗД и е прекратено производството по този иск.
Подпомагащите страни Е. А. Д. и Р. А. Г. са обжалвали прекратителното определение на съда с твърдение, че са били лишени от участие при постигане на споразумението и че интересите им са засегнати. Въззивният съд е оставил жалбата без разглеждане. Приел е, че третите лица-помагачи нямат правен интерес от обжалване на това прекратително определение, тъй като одобрената спогодба обосновава десезиране на съда със спора в частта, в която страните са се споразумели, а това означава прекратяване и на производството по обратния иск, предявен срещу жалбоподателите под условие, че ответниците ще бъдат осъдени. По отношение довода на частните жалбоподатели, че с подписване на споразумението ответниците признават права на ищеца, въззивният съд е приел, че начинът на уреждане на отношенията между страните при спогодбата, не подлежи на съдебен контрол /стига да не противоречи на закона/. Изтъкнал е, че в интерес на ответниците е да преустановят забавата за претендираното плащане. Този техен интерес не може да се противопостави на интересите на третите лица помагачи, произтичащи от правените от тях възражения и оспорвания в процеса. Ответниците носят последиците от недължимо плащане при позитивен за тях изход на процеса. Със спогодбата исковата сума е редуцирана наполовина, което в крайна сметка ползва прехвърлителите по сделката при евентуално реализирана отговорност за евикция.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Съдебната спогодба, одобрена по ред на чл. 234 ГПК, въпреки договорния си характер, има значение на влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на инстанционен контрол. Постигнатата съдебна спогодба отразява уреждането на отношенията между главните страни в процеса – ищец и ответник, които са участници в спорното правоотношение. Участие на подпомагащата страна при сключването й не е необходимо, доколкото нейната роля в процеса е само да подпомага една от страните, без самата тя да е носител на спорното право и да може да се разпорежда с него. Третото лице – помагач не може да извършва съдопроизводствени действия, представляващи разпореждане с предмета на спора – чл.221, ал.1 ГПК. А сключването на спогодба несъмнено е такова действие. Поради това доводите на жалбоподателите за лишаването им участие в спогодбата са несъстоятелни.
Следва да бъде споделено разбирането на въззивния съд, че прекратяването на производството по съединения иск по чл. 59 ЗЗД обуславя прекратяване и на предявения срещу жалбоподателите обратен иск, което именно води до липсата на правен интерес за третите лица-помагачи да обжалват това прекратяване. Защитата на своите права и наведените възражения срещу претендираното от ищеца право на собственост върху имота жалбоподателите ще могат да реализират в рамките на останалия висящ спор за собственост. А за уреждане на отношенията им с ответниците ще е от значение установеното от съда в мотивите по този иск – чл. 223 ГПК.
Поради това обжалваното определение е правилно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3507 от 24.10.2019г. постановено по ч.гр.д. № 282/2018г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: