О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№617
София, 17.12.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3199 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. Г., В. М. А. и М. М. Р. чрез пълномощника им адвокат Д. Г. против решение № 89 от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 49 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е потвърдено решение № 88 от 29.12.2017 г. по гр.д. № 230/2014 г. на Районен съд-Кърджали за отхвърляне на предявения от К. М. Г., В. М. А. и М. М. Р. против Р. С. М. и Х. С. М. иск за делба на масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. и едноетажна стопанска сграда, северно от жилищната и свързана с нея с площ 18 кв.м., построени в УПИ VI-164 по действащия ПУП на [населено място] с площ от 550 кв.м.
Р. С. М. и Х. С. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Т. Б. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищците са наследници на М. А. М., починал на 12.10.2012 г., който се е снабдил с констативен нотариален акт № 84/31.10.2008 г., том ІХ, рег.№ 16016 дело № 1654/2008 г. на нотариус № 020 за собственост на сградите, придобита по давност. Ответниците са наследници на С. А. М., починал 2011 г. /брат на М. А. М./ и с влязло в сила решение № 239/29.10.2012 г. по в.гр.д. № 242/2012 г. на Окръжен съд-Кърджали са признати по отношение на настоящите ищци за собственици по наследство на 1/6 ид.ч. от сградите. В настоящия процес Р. С. М. и Х. С. М. са оспорили иска за делба, като са заявили възражение, че са придобили по давност имота чрез осъществявано владение от С. А. М. и семейството му след смъртта на общия наследодател А. М. А. през 1991 г..
Обсъждайки доводите във въззивната жалба Окръжен съд-Кюстендил е приел за неоснователно твърдението на ищците за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като по делото не участват всички наследници на А. М. А.. Изложил е съображения, че констативният нотариален акт по чл.587 ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, а доколкото ищците се легитимират като съсобственици на 5/6 ид.ч., то страните в делбеното производство са правилно конституирани.
Счел е, че ответниците са заявили възражението, че са придобили процесния имот по давност и наследство в срока по чл.342 ГПК, поради което е неоснователен довода, че съдът се е произнесъл по непредявено основание. Изложил е съображения, че по иска по чл.124 ГПК е направен извод, че имотът не е придобит по давност в периода 1963 – 1973 г. от наследодателя на настоящите ищци М. А. М. и съпругата му Н. К. М., а същият е бил собствен на общия наследодател А. М. А., и който период се обхваща от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Периодът, в който ответниците в делбеното производство твърдят, че са осъществили давностно владение чрез наследодателя им С. А. М. обхваща времето след смъртта на А. М. А. през 1991 г.
Приел е, че ответниците са придобили правата на ищците по давност към датата на констатиране на собствеността от нотариуса през 2008 г., като са доказали, че още към 2001 г. С. А. М. и съпругата му са придобили тези идеални части на основание давностно владение, а след смъртта му – съпругата и децата и по наследство. След смъртта на общия наследодател в имота останал С. А. М. със семейството си и през годините те правели ремонти, обработвали двора и са се грижили за имота като за свой, а много преди 1991 г. М. А. М. и съпругата му са се били изселили в Република Турция и са се завърнали в България през 2008-2009 г. като били приети от С. А. М. да живеят в къщата и без да има спорове за собствеността /в смисъл, че къщата е на С. и семейството му/. Споровете възникнали слез смъртта на двамата братя, като свидетелите установяват, че ищците никога не са живели в къщата, а родителите им са идвали само на гости, а фактическата власт от страна на С. А. М. и семейството му е установена със знанието и без противопоставянето на ищците.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставя въпросите:
1) допустимо ли е съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и изменя направените възражения от името на страна по делото;
2) когато имотът е съсобствен по пътя на наследяване, следва ли да се приеме, че сънаследникът владее частите на останалите наследници или, че осъществява фактическа власт като държател;
3) придобиването по давност на целия имот от един от сънаследниците може ли да стане, ако не се установи по категоричен начин, че своят и останалите части за себе си и това тяхно намерение е противопоставено на другите наследници;
4) достатъчно ли е едно лице да ползва имота според неговото предназначение, да поддържа и ремонтира същия, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е съсобствен.
Първият въпрос е обоснован с тезата на ищците, че в отговора на исковата молба ответниците са се позовали само на изтекла в тяхна полза придобивна давност, но не и на наследствено правоприемство или присъединяване на владението на наследодателя им. Тази теза обаче не отговаря на данните по делото. В отговора на исковата молба Р. С. М. и Х. С. М. изрично са посочили, че са собственици на имота по наследство и давност, като са навели и конкретни твърдения за осъществяване на владението от наследодателя им С. А. М. от 1991 г., а след неговата смърт – от тях.
Вторият, третият и четвъртият въпрос са обосновани с твърдението, че от доказателствата по делото не се установява противопоставяне на ищците от страна на ответниците на намерението им за своене. Това твърдение не може да бъде свързано с мотивите на въззивния съд, който е приел, че владението е установено от наследодателя на ответниците след смъртта на А. М. А. и със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ищците, т.е., че наследодателите на ищците са знаели за осъществяваното от съсобственика им владение на целия имот, поради което не е било необходимо намерението за своене да се демонстрира с други действия. В този смисъл практиката на ВКС, на която се позовават касаторите е неотносима към мотивите на съда.
Касаторите поддържат и, че въззивното решение е очевидно неправилно. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. В случая подобна обосновка не е направена, а и настоящият съдебен състав не констатира наличието на основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали някой от мотивите на въззивния съд не е очевидно неправилен.
С оглед изхода на настоящото производство К. М. Г., В. М. А. и М. М. Р. следва да възстановят на Р. С. М. и Х. С. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 720.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Т. Б..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 49 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Кърджали.
ОСЪЖДА К. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К., В. М. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К. и М. М. Р., [дата на раждане] , [населено място], общ.К., тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, адвокат Д. Г. да заплатят на Р. С. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К. и Х. С. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.К., двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Т. Б. разноски по повод касационната жалба в размер на 720.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: