Р Е Ш Е Н И Е
№26
гр. София, 11.03.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1294 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 555 от 12.11.2018г. е допуснато касационно обжалване на решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Държавата в частта, с която предявения установителен иск за собственост за реална част от ПИ № **** по КК на [населено място], целият от 13 802 кв.м., е уважен за разликата над 8524 кв.м. до 8970 кв.м. В тази част касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебния акт.
Допуснато е касационно обжалване и на решение № 187 от 14.12.2017г. и решение № 4 от 15.01.2018г., двете постановени по същото дело, в производства по чл.247 ГПК, по касационната жалба на „Тексимтранс” АД. Касационното обжалване е допуснато в тази част поради съмнение за очевидна неправилност на атакуваните актове.
Жалбоподателят Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Област В., поддържа, че решение № 172 от 23.11.2017г. е частично недопустимо поради произнасяне извън въведения предмет на спора, а именно искът е уважен за площ по-голяма от претендираната съгласно изменението на иска.
Ответникът по тази жалба Тексимтранс” АД не я оспорва; заявява, че е претендирал отстраняване на несъответствието между заявената площ и присъдената по реда на чл. 247 ГПК, но това било отказано.
Жалбоподателят Тексимтранс” АД обжалва двете решения, с които е отказано отстраняване на посочени от него очевидни фактически грешки в решението. Счита, че има несъответствие между скицата на л. 377, която съдът е обявил за неразделна част от решението и волята на съда да уважи иска изцяло, доколкото скицата не отразява целия имот, предмет на спора. В съдебно заседание поддържа, че претендираната площ, за която искът е уважен, е отразена на скица №* към заключението на тройната експертиза, приета в с.з. на 07.04.2017г.
Държавата, като ответник по тези две жалби, ги намира за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:
С решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд е отменено решение №1023 от 22.06.2017г. по гр.д. № 666/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск за разликата над 3041 лв. и вместо това е признато за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че „Тексимтранс” АД, ЕИК103001238, е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ на реална част с площ 5929 кв.м. от ПИ № ***** по КК на [населено място], целият от 13 802 кв.м., защрихована в цианов цвят на скицата на л. 377, която е приподписана от съда и съставлява неразделна част от решението.
С решение № 187 от 14.12.2017г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е оставена без уважение молбата на „Тексимтранс” АД за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в това, че погрешно съдът е препратил към скицата на л.377, която не отразява спорната площ от 5929 кв.м., вместо към скицата на л. 376, на която площта е защрихована в кафяв цвят.
С решение № 4 от 15.01.2018г., също в производство по чл. 247 ГПК, е оставена без уважение молба на „Тексимтранс” АД за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, чрез замяна на думата „цианов” със „син”, както и за замяна на цифрата 5929 кв.м. с 5483 кв.м. Със същото решение е оставено без уважение и евентуалното искане за тълкуване на решението.
Предявеният от „Тексимтранс” АД срещу Държавата установителен иск за собственост е за реална част с площ от 8524 кв.м. от ПИ № **** по КК на [населено място], м.„М. чайка”, целият с площ от 13802 кв.м. Първоначално искът е предявен за реална част с площ 5970 кв.м. С изменение от съдебно заседание на 18.11.2016г. искът е увеличен за площ от 8970 кв.м., а с изменение от съдебно заседание на 02.06.2017г. площта на претендираната реална част е намалена от 8970 кв.м. на 8524 кв.м. Изменението е извършено въз основа на заключение на тройна техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 07.04.2017г. пред районния съд. Тази площ е установена след геодезическо заснемане и е очертана с червен цвят на комбинирана скицата № / на л. 465 от първоинстанционното дело. Това е площта, заключена между съществуващите на място огради и водната площ, измерена с точност.
С първоинстанционното решение искът е уважен за 3000 кв.м., за която площ е безспорно установено, че през 1975г. е определена и предоставена за строителство на „Морска спортна база” на Д.-В.. През 1989г. е разпределено стопанисването на социалните бази на бившия Технологичен автокомбинат-В. като на ДФ „Варна-автотранспорт” е предадена за стопанисване Морска база от 9 дка; при извършеното през 1991г. реорганизиране на ДФ „Варна-Автотранспорт” тази база е предадена на „Тексимтранс” ЕООД, което е отразено и в съставения акт за държавна собственост от 1978г. Видно от приемо-предавателния протокол, че е предаден терен от 8970 кв.м. с постройки и оборудване. Според приетите счетоводни експертизи земята и постройките на Морска спортна база са включени в активите на „Тексимтранс” ЕООД през декември 1991 г. при отделянето от ДФ „Варна-автотранспорт”, като по счетоводна сметка 201 „Земя” е заведена земя с площ 3000 кв.м., съгласно А. № */***г., а превишението от 5970 кв.м. е заведено по задбалансова сметка за активите, тъй като няма нотариален акт и акт за държавна собственост.
Тройната техническа установява, че площадката, отредена за ДСО „Автотранспорт”- Варна попада изцяло в границите на ПИ № **** по КК на [населено място] с площ от 13 804 кв.м., за който е съставен акт за държавна собственост през 2009г. Владяната от ищеца площ, заключена между оградите и езерото е 8970 кв.м., а при извършено точно геодезическо заснемяне е установено, че площта е 8524 кв.м. Именно въз основа на този експертиза, приета в с.з. на 07.04.2017г. и скицата към нея на л. 465, е допуснато последното изменение на иска досежно претендираната площ.
Първоинстанционният съд е намерил иска за основателен за площ от 3041 кв.м., защрихована в червен цвят на скицата на л.377, за която площ безспорно са установени предпоставките на чл.17а ЗППДОбП/отм./ По отношение на разликата до пълния размер от 8524 кв.м. е счел, че искът следва да се отхвърли, тъй като предмет на спора не е цялата площ, владяна от ищеца, а само реална част от него, графично посочена на скицата на л.79; за останалата реална част от 2970 кв.м. е извършено оттегляне на иска и прекратяване на производството с определение от 18.11.2016г.
Въззивният съд е намерил за неправилно схващането на първата инстанция, че предмет на спора не е цялата владяна от ищеца площ. С определението от 18.11.2016г., с което е допуснато първото изменение на иска, спорният предмет е очертан ясно – площ от 8970 кв.м. /по-късно намалена на 8524 кв.м./ и тя обхваща както тези 3000 кв.м., за които първата инстанция е уважила иска, така и още 5970 кв.м. Цялата тази площ от 8970 кв.м. дружеството твърди, че е получило по реда на чл.17а ЗППДОбП, води в активите си и реално владее /виж обясненията на пълномощника на ищеца в с.з. на 18.11.2016г. при предявяване на изменението на иска/.
Въз основа на доказателствата, че площта на морската база е 8970 кв.м. по техническо замерване от 1991г. и именно тази площ е предоставена на праводателя на ищцовото дружество, съдът е формирал воля да уважи иска изцяло, тъй като този терен е придобит по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Предвид уважаването на иска от първата инстанция за 3041 кв.м. съдът е постановил диспозитив за разликата от 5929 кв.м. и е посочил, че това е площ, защрихована в цианов цвят на скицата на лист 377 от делото, която е неразделна част от решението.
С молба от 24.11.2017г. ищецът „Тексимтранс”АД е поискал отстраняване на очевидна фактическа грешка. Изтъкнал е, че текстът ”защрихована в цианов цвят на скицата на л.377” не съответства на останалата част от диспозитива, според която площта е 5929 кв.м., тъй като обконтурената в цианов цвят площ е 4745/5883 кв.м. видно от легендата към скицата. Според молителя процесната площ в пълния й обем е отразена на скицата на л.376 в кафяв цвят и на комбинираната скица № 4 на л. 378 в кафяви линии и щриховка. В решението от 14.12.2017г. съдът е приел, че не е допустимо чрез поправка на ЯФГ да се замести волята на съда, а допускането на исканата такава би довела до изменение на решението относно присъдената площ чрез прилагането на различна скица.
С молба от 18.12.2017г. ищецът е поискал втора поправка на очевидна фактическа грешка, с която да се замести защрихованата в цианов цвят площ на скицата със защрихованата в син цвят или евентуално да се извърши тълкуване на решението по четири въпроса, които остават неясни при така постановения диспозитив. С решението от 15.01.2018г. съдът е отказал както поправката, така и тълкуването. Отново е посочил, че исканата поправка би довела до промяна в присъдената площ, както и че волята на съда не е неясна, а страната не е съгласна с нея, при което защитата е чрез обжалване.
Касационното обжалване по жалбата на Държавата е допуснато за преценка на допустимостта на акта в частта за уважаването на иска за реална част с площ над 8524 кв.м. до 8970 кв.м.
Предвид установеното, че след изменението на иска от 02.06.2017г. претендираната от ищеца реална част е с площ 8524 кв.м., а с обжалваното решение от 23.11.2017г. съдът е признал на ищеца права върху по-голяма площ – 8970 кв.м., то е налице произнасяне „свръхпетитум”. Горното обуславя недопустимост на съдебния акт в допуснатата до обжалване част. В тази част то е постановено по непредявен иск. Затова, следва да се обезсили въззивното решение, с която искът е уважен за реална част с площ над 8524 кв.м. до 8970 кв.м. и да се прекрати производството по делото за тази разлика.
По жалбата на ищеца срещу решенията за поправка на очевидни фактически грешки. Същите са постановени при допусната очевидна неправилност. Ясно и несъмнено е изразена в мотивите на решението от 23.11.2017г. волята на съда да уважи иска в пълен размер /за цялата претендирана площ, която е 8524 кв.м./. Според диспозитива на решението искът е уважен за площ от 8970кв.м. /явяваща се сбор от 3041 кв.м. и 5929 кв.м./ и както бе посочено, това е площ, различна от претендираната, доколкото не е отчетено последното допуснато изменение на иска, с което площта е намалена на 8 524 кв.м. Съдът също така е приел за неразделна част от решението скицата на л. 377 кв.м. и е посочил, че площта, за която искът се уважава, е защрихована в цианов цвят. При позоваването на тази скица са допуснати две неточности: от една страна, на скицата липсва изобразен графично терен с площ 8 970 кв.м., нито такъв от 8524 кв.м.; от друга страна, на скицата липсва и площ защрихована в цианов цвят – има терен, обконтурен с цианов цвят, който е с площ 4745/5883 кв.м.; има и терен, защрихован в син цвят, наречен „приращение”, с площ 6056 кв.м. При тези данни е видно, че скицата на л. 377 не отразява и не е в състояние да определи границите на реалната част от имота, за който искът е намерен за основателен. Следователно, пряко от съдържанието на постановеното решение, произтича несъответствие между диспозитива на съдебния акт относно площта на имота и скицата, към която той препраща, за онагледяване на тази площ. Това несъответствие се дължи на грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Тази поправка не само, че не променя решаващата воля на съда, но и е абсолютно необходима, за да може решението да бъде приведено в изпълнение. В противен случай, тъй като уважаването на иска касае реална част от поземлен имот, решението би останало само на хартия, без практическа реализация. Ето защо, решенията, с които съдът двукратно е отказал да поправи грешките си, са очевидно неправилни и като такива подлежат на отмяна. Следва да се постанови поправка, с която за изобразяване на реалната част от имота, предмет на спора, се препрати към комбинирана скица № * /л.465 от първоинстанционното дело/ на тройната техническа експертиза, изготвена след точно геодезическо заснемане и отразяваща точните граници на владяния от ищеца терен, заключен между оградите и езерото. Тази скица, приподписана от настоящия състав, ще съставлява неразделна част от решението.
При горните изводи, тъй като се уважават жалби и на двете страни, разноските следва да останат така, както са направени.
Воден от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд в частта, която предявеният от „Тексимтранс” АД, ЕИК103001238, срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост за реална част от ПИ № **** по КК на [населено място], целият от 13 802 кв.м., е уважен за разликата над 8524 кв.м. до 8970 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 187 от 14.12.2017г. и решение № 4 от 15.01.2018г., двете постановени по същото дело, в производство по чл.247 ГПК и вместо тях постановява:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд както следва: на страница 5/пета/, на ред 1/първи/ след думите „площ от 13 802 кв.м.,” вместо: „защрихована в цианов цвят на скицата на лист 377 от делото” да се чете: „очертана с червен контур на скицата на л. 465 от делото”.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: