О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№403
гр. София, 17.09.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1339 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7357 от 26.11.2018г. постановено по гр.д. № 12802/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 93856 от 18.04.2017г. по гр.д. № 19750/2016г. на Софийски районен съд за допускане на съдебна делба между Б. Ж. Б. и Д. В. Л. на недвижим имот: апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], блок *, вх *, ет. * при квоти: 1/4 ид.ч. за Б. Ж. Б. и 3/4 за Д. В. Л..
Касационната жалба е подадена от ответника Д. В. Л., чрез пълномощника адв. Волева. Поддържа се, че решението е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/съсобственикът, ответник в делбено производство, може ли да предяви претенции за унищожаемост на договор, с който друг съсобственик е придобил права върху недвижимия имот, без оспорващият да е страна по сделката; 2/може ли унищожаемостта на такъв договор да се предяви от съсобственика с възражение или е необходимо да предяви иск за това; 3/как следва се разпределя доказателствената тежест при релевирано възражение за унищожаемост на договор, от който единия съсобственик черпи права; 4/какви са правомощията на въззивния съд при нарушение на разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния. Тези въпроси, според касатора са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която прилага.
Ответникът по касационната жалба Б. Ж. Б., чрез пълномощника адв. Доровски, взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по допускане на съдебна делба между Б. Ж. Б. и Д. В. Л. относно апартамент в [населено място], [жк], блок *, вх *, ет. *, ап.*. Жилището е придобито по време на брака на М. Д. И. и М. Т. К. чрез договор за покупко-продажба. М. Т. К. е починал на 26.03.2009 г. и е наследен от дъщеря си Л. М. К. и съпругата си М. Д. И.. Последната е дарила своите 3/4 ид.ч. от имота на внука си Д. Л. – ответник по делото. Дъщерята на наследодателя – Л. М. К. се е разпоредила със своята 1/4 ид.ч. от имота с два договора: На 22.01.2010 г. е сключила с Р. Н. П. договор за продажба на наследство по чл.212 ЗЗД с нотариална заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията на 01.02.2010г. На 29.01.2010г. е сключила с ищеца Б. Ж. Б. договор за замяна на недвижим имот с движима вещ – нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № */*** г. на нотариус с per. № * на НК, вписан същия ден – ***г. Според приложената епикриза от „Центъра за психично здраве София“ ЕООД издадена за периода от 22.08.2012 г. до 29.08.2012 г. Л. М. К. е с поставена диагноза – „тежък депресивен епизод с психотични симптоми“, с минало заболяване „лека умствена изостаналост“.
Въз основа на тези доказателства въззивният съд е приел, че ответникът Д. В. Л. притежава 3/4 ид.ч. от процесния имот, по силата на договора за дарение от своята баба М. Д. И.. Останалата 1/4 ид.ч. е била притежание на Л. М. К. по наследство от баща й М. Т. К., но тя се е разпоредила с нея. Преценявайки двете сделки и съобразявайки разпоредбата на чл. 113 ЗС е приел, че договорът за продажба на наследство е сключен първи по време – на 22.01.2010г., но е вписан на 01.02.2010г., а към тази дата вече е бил вписан договорът за замяна, сключен с ищеца. Поради това, отчитайки поредността на вписванията, е заключил, че приобретателят по договора за замяна Б. Ж. Б. е придобил притежаваната от Л. К. 1/4 ид.ч. от имота и предявеният от него иск за делба е основателен.
Предявеното от ответника по иска Д. В. Л. възражение по чл. 31, ал.1 ЗЗД за унищожаемост на договора за замяна, легитимиращ ищеца, съдът е отказал да разгледа, тъй като ответникът не е легитимиран да иска унищожаване на договора по този ред.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Първите два правни въпроса /обобщени от съда и включващи три въпроса, формулирани в изложението/ се отнасят до допустимостта да бъдат разглеждани в делбата оспорвания на договори като унищожаеми от лица, които не са страни по тях. По този въпрос решението съответства на закона и на съдебната практика. Нормата на чл.32 ЗЗД изрично ограничава предявяването на иск/възражение за унищожение на договор само от страната, в чийто интерес е предвидена унищожаемостта. А доколкото правото да се иска унищожение на договор е потестативно право, то е недопустимо съединяването на конститутивен иск или възражение за унищожаемост на договор в производството за съдебна делба. В тази насока са разясненията т. 3 на ППВС 7/73 г.
Сочената от жалбоподателя практика по решение № 63 от 23.02.2012г. по гр.д. № 766/2011г. на ВКС, II г.о. и решение № 59 от 24.07.2013г. по гр.д. № 392/2012г. на ВКС, IV г.о. не е относима към настоящия случай, тъй като дадените разрешения се отнасят за грешка във волеизявленията и погасяване на правото да се иска унищожение на договор, но не визират производство по делба. Решение № 260 от 11.06.2012г. по гр.д. № 136/2012г. на ВКС, I г.о. дава разрешение за допустимост в делбата да се предявява нищожност на договор, но не и на унищожаемост.
Въпросите за разпределението на доказателствената тежест между страните при релевирано възражение за унищожаемост, не са определящи за изхода на спора. Както бе разяснено предявеното възражение е недопустимо за разглеждане в делбеното производство и поради това съдът не е имал задължение да разпределя доказателствената тежест по него.
Предвид изложеното касационно обжалване на въззивния акт не следва да бъде допускано.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7357 от 26.11.2018г. постановено по гр.д. № 12802/2017г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. В. Л..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: