О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№177
гр. София, 10.04.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 310 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 104 от 05.11.2018г. по гр.д. № 204/2018г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение №197 от 26.06.2018г. по гр.д.№ 1748/2017г. на Силистренски районен съд за отхвърляне на предявения от Т. И. А. и А. Й. А. против К. Й. Ж. и М. А. Ж. иск за делба на сградите, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], а именно: жилищна сграда с идентификатор ****, хангар /гараж/ с идентификатор ****, сграда със смесено предназначение с идентификатор **** и стопанска сграда с идентификатор **** .
Касационната жалба е подадена от ищците Т. и А. А. чрез адв. Д.. Твърди с, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по-точно с Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Правен въпрос не е формулиран, а е посочено едно от съжденията в тълкувателния акт – когато към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и одобрен, договорът е действителен, но вещният му ефект настъпва след обособяване на реално определената част като отделна вещ.
Ответниците не са представили писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
В исковата молба за делба се твърди, че страните са съсобственици на поземления имот. В него са построени четири сгради – жилищна сграда, хангар/гараж/, сграда със смесено предназначение и стопанска сграда. Жилищната сграда е поделена реално между страните и всеки ползва своята част, другите сгради също се ползват както е уговорено в нотариалния акт. Ищците възложили изработване на инвестиционен проект за разделяне на жилищната сграда, но ответниците отказали сключване на договор за доброволна делба. Поради това се претендира допускане делба на четирите сгради, описани съгласно инвестиционния проект. За поземления имот се твърди, че е неделим. С исковата молба е поискано разпределение на ползването на дворното място, по което първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе, но допълване на съдебния акт не е поискано.
Ищецът А. и ответницата К. са брат и сестра. С договор за издръжка и гледане от 1991г. родителите им Й. и Р. Г. са прехвърлили: на К. Ж. 135 кв.м., намиращи се в южната част на дворното място, съставляващо имот пл. № * и * в кв. * по плана на [населено място], заедно с югоизточната част на жилищната сграда – две стаи, един килер, две мази; един гараж, два сайванта и 1/2 ид.ч. от сайвант, залепен за западната част на сградата; на А. А. са прехвърлили 385 кв.м. в северозападната част на двора, заедно с останалата част от жилищната сграда – две стаи и коридор, две мази и коридор; един гараж; един сайвант и 1/2 ид.ч. от сайвант, залепен за западната част на къщата.
Към момента на придобиване ищецът е бил в брак с ищцата Т. А.. Ответницата К. Ж. също е била в брак към този момент; по-късно нейният съпруг е починал и негов наследник, наред със съпругата, е втората ответница М. Ж..
Извършено е архитектурно заснемане на жилищната сграда, в което са описани ползваните от страните части – обособени жилища и складови помещения.
Приетата техническа експертиза сочи, че частите от сградата, прехвърлени на двамата приобретатели с нотариалния акт от *г., отговарят на изискванията за две жилища, въпреки че нямат тоалетни /такива се ползват на двора/. Вещото лице е посочило площите на така обособените жилища – 64 кв.м. за ищците и 45 кв.м. за ответниците; описани са и спомагателните сгради – гаражи и стопански сгради.
Първоинстационният съд е приел въз основа на заключението на вещото лице, че прехвърлените с договора за издръжка и гледане части от сградата, съставляват годни обекти на правото на собственост, тъй като са съставлявали две отделни жилища със сервизни помещения в двора. Поради това съсобственост на жилищната сграда между страните не е налице. Съсобствен е само единия сайвант, но той е с обслужващо предназначение и не подлежи самостоятелно на делба. Поради това е отхвърлил иска.
Въззивният съд е препратил към мотивите на районния съд. Допълнил е, че липсата на инвестиционен проект по чл. 202 ЗУТ към момента на прехвърляне на жилищните имоти, може да бъде поправена допълнително от страните. От съществено значение е наличието на две отделни жилища, което е установено от съда и не е оспорено.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Без да сочат конкретен правен въпрос касаторите навеждат на противоречие с Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК. Според него, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Именно за проверка дали договорът за издръжка и гледане не е нищожен съдът е допуснал техническа експертиза. При дадените от нея отговори, че прехвърлените обекти отговарят на изискванията за отделни жилища, съдът е намерил, че страните са собственици на самостоятелни обекти и съсобственост, която да бъде предмет на делба, не е налице. Изработеният по възлагане на ищците инвестиционен проект установява същото. Одобряването му в случая е действие, което страните могат да извършат извънсъдебно, а не в рамките на производство по делба. Поради това, не е налице противоречие с постановките на соченото тълкувателно решение и касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 05.11.2018г. по гр.д. № 204/2018г. на Силистренски окръжен съд по касационната жалба на Т. И. А. и А. Й. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: