Определение №108 от 20.6.2019 по ч.пр. дело №1887/1887 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№108

гр. София, 20.06.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1887 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. К. В., чрез адв.Д., против определение от 04.04.2019г. по гр.д. № 641/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й за допускане на обезпечение по делото чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ рег. № *.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Мотивът на съда, че не е налице вероятна основателност на предявения иск, не е съобразен с данните по делото и посочените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, а именно непроизнасяне по възражението, че вземането е погасено по давност.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. № 641/2019г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивна жалба на настоящата частна жалбоподателка срещу решението на Софийски градски съд по гр.д. № 11878/2010г., с което е отхвърлен предявения от нея против В. П. Г. и Г. М. В. иск за установяване, че не им дължи сумата 59 000лв. по изпълнителен лист от 07.11.2005г. поради извършено от „Маккар” АД погасяване на дълга.
С молба от 27.02.2019г. въззивницата е поискала налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 20088440400218 на ЧСИ С. Я., образувано от ответниците за събиране на сумата, чиято дължимост ищцата оспорва. С определение от 07.03.2019г. молбата е оставена без уважение по съображения, че липсват законовите предпоставки – допустимост и вероятна основателност на иска, нужда от обезпечение, съответствие между обезпечителната мярка и обезпечителната нужда, както и конкретно поради липса на данни изпълнителното дело да е висящо спрямо молителката.
С нова молба от 01.04.2019г. отново е поискано допускане на същата обезпечителна мярка. Изтъкнато е, че има опасност съдебният изпълнител да се разпореди с ипотекирания имот, въпреки че вземането на ответниците е погасено по давност, в каквато насока са развити съображения в молба от 15.03.2019г. С последната молба е приложена призовка за принудително изпълнение до Л. В..
С обжалваното определение от 04.04.2019г. съставът на Софийски апелативен съд отново е оставил без уважение молбата за допускане на обезпечение. Изложил е същите съображения – че не са налице предпоставки от правото на обезпечение – вероятна основателност на иска и интерес, съответно нужда от обезпечение.
Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно. Предвид извършеното от първата инстанция отхвърляне на иска и изложените във въззивната жалба доводи, то мотивът, че вероятната основателност на иска е под съмнение, следва да бъде подкрепен. Предметът на доказване по предявения иск е свързан с установяване, че вземането по изпълнителния лист не съществува, тъй като е погасено чрез плащане от трето лице. Тези твърдения на ищцата са обстойно изследвани и отречени с постановения първоинстанционен съдебен акт. Наведените с въззивната жалба и с молбите за обезпечение нововъзникнали обстоятелства, вкл. тези за погасяване на вземането по давност поради непредприемане на изпълнителни действия спрямо ищцата, са извън предмета на спора. Видно от представената призовка за принудително изпълнение от 21.02.2019г., че изпълнителни действия спрямо нея се извършват и именно поради това тя има интерес да иска спиране на изпълнението. При настъпване на основанието за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК пътят за защита е друг.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.04.2019г. по гр.д. № 641/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на Л. К. В. за допускане на обезпечение на предявения от нея иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20088440400218 по описа на ЧСИ рег. № *.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top