О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№73
гр. София, 16.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1169 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е на 04.04.2018г. молба от Д. А. К., чрез адв. Б. Б., за допълване на постановеното по делото определение № 57 от 29.03.2018г. в частта му за разноските.
Ответникът по молбата М. Е. М. изразява становище чрез адв. А. Т., че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на хонорара с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С постановеното определение № 57 от 29.03.2018г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на определение № 289 от 15.08.2017г. постановено по ч.гр.д. № 254/2017г. на Бургаския апелативен съд по жалбата на Д. А. К.; отменено е посоченото определение и вместо него е постановено ново, с което е оставена без уважение молбата на М. Е. М. за допускане на обезпечение на предявения против Л. И. И. положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, съставляващ УПИ VII-253 в кв. 31 по плана на [населено място], с площ 340кв.м., заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда на 196кв.м., чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.д. № 20178010400160 на ЧСИ Т. Д..
В това определение съдът не се е произнесъл по искането на жалбоподателя, заявено в частната жалба, за присъждане на сторените в производството разноски. Видно от приложения списък на разноските, че жалбоподателят К. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС и 16лв. за държавна такса или общо 736 лв.
Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Налице е хипотеза на допълване на съдебният акт, тъй като той не съдържа произнасяне по искането на страната за разноски. Несъстоятелни са доводите на ответницата, че искането за присъждане на разноски е недопустимо поради непредставяне на списък на разноските. От една страна, по делото е представен списък на разноските, направени от жалбоподателя К. /л. 63/. От друга страна, наличието на списък по чл.80 ГПК е процесуална предпоставка за разглеждането на искане за изменение на решението в частта за разноските, а в настоящия случай се касае до допълване на постановения съдебен акт /в този смисъл е т. 8 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно приетото в т.5 от същото Тълкувателно решение разноските, направени от страните в обезпечителното производство, се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му изход. Това разрешение е приложимо когато страните по обезпечението и страните по исковото производство съвпадат. В случая жалбоподателят Д. К. не е страна по правния спор, в рамките на който е допуснато обезпечение на иска, а се явява трето лице, което е засегнато от обезпечението и има право да обжалва налагането на обезпечителна мярка. Затова и съобразно изхода по частната жалба той има право да получи направените разноски в производството по обжалване на обезпечението.
Възражението на ответницата за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно. Съгласно чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за частна жалба адвокатското възнаграждение е 200лв. Преценено спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение в размер на 720лв. се явява прекомерно високо, което обуславя намаляването му до размер на 400лв. При това положение ответницата дължи възстановяване на сумата 416лв. /намаленото адвокатско възнаграждение плюс държавната такса/.
Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение 57 от 29.03.2018г. по ч.гр.д. № 1169/2018г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА М. Е. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. К. С., [улица], вх. В, ап. 22 сумата 416/четиристотин и шестнадесет/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: