О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№297
гр. София, 08.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4127 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3410 от 17.05.2017г. по гр.д. № 13902/2010г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.07.2010г. по гр.д. № 5941/2006г. на Софийски районен съд за признаване за установено на основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, по иска на С. Г. Д. и Г. Г. П. срещу Л. Р. Т. /починал в хода на делото е заместен от наследниците си С. Л. Ц. и Л. Л. Б./, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателката им Р. И. П. е била собственик на нива в местността „К. село” с площ 1650 кв.м., съставляваща част от нива при съседи: Р. Т., Б. К. и С. В. и част от имот пл. № 1552 по кадастралния план от 1957г., идентичен с имот № 003014 по картата на възстановената собственост в землището на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ответниците С. Л. Ц. и Л. Л. Б. чрез пълномощника адв. Х.. Поддържа се, че решението е недопустимо и евентуално неправилно. Недопустимостта е обоснована с произнасянето по нередовна искова молба, тъй като правото на собственост се извежда от договор за придобиване на 1/2 ид.ч. от нива от 3,3 дка, а искът е предявен за реална част с площ 1650 кв.м., с граници съседите на голямата нива. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване също са поставени въпроси във връзка с допустимостта на въззивното решение: 1/ налице ли е произнасяне по редовна искова молба, ако наследодателят се легитимира като собственик на1/2 ид.ч. от нива от 3,3 дка с посочени съседи, а искът е предявен за реална част с площ 1650 кв.м. при същите съседи; 2/ уточнен ли е предмета на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, а именно част от имот № 003014, който е с площ 3,3 дка, без да са посочени границите на процесната част от 1,650 дка.; допустимо ли е въззивно решение, с което се оставя в сила първоинстанционното, в което имотът е описан като нива с конкретна площ, съставляваща част от друга нива с посочени съседи и част от имот с планоснимачен номер, без да са посочени граници на процесната част. Тези въпроси, според касаторите, са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставен е и материалноправен въпрос, а именно: при спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва ли съдът да зачете правата на купувач с частен писмен договор, дори ако придобивната давност е изтекла за него след включване на имота в ТКЗС. По този въпрос се сочи противоречие с практиката на ВКС по решение № 22 от 30.03.2013г. по гр.д. № 626/2012г. на І г.о.
В писмения отговор на ответниците С. Г. Д. и Г. Г. П. се взема становище, че решението не е недопустимо и че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. В полза на ищците като наследници на Р. И. П. /В./ е възстановено правото на собственост върху нива в местн. „К. село” с площ 1650 кв.м. с решение на ПК-Л. от 12.05.1999г. Възстановеният имот попада върху имот пл. № 3014 по КВС, който е възстановен с решение от 23.07.1999г. на същата Поземлена комисия в полза на първоначалния ответник Л. Р. Т..
Спорът е концентриран върху установяване идентичността между възстановения имот с притежаваните от наследодателите на страните имоти, а именно: Г. Г. за ищците и Д. Г. за ответниците.
Със съдебна спогодба от 1931г. е поделена нива от 9,9 дка в местн. „К. село” на три равни части, като Г. Г. е получила южния дял, при съседи: дял 2, В. Г., Д. К. и С. К.; в дял на Д. Г. е получил средния дял при съседи: Д. К., В. Г., дял 1 и дял 3; а северният дял е получен от В. Б.. При извършена през 1947г. делба между наследниците на Г. Г., нейният дял от нивата е получен общо от дъщерите й Н. В. и Р. В.; като последната се явява наследодател на ищците. /Доколкото в документите има разлика в собственото и във фамилното име на наследодателката Р./Р./, В./П., то е представена декларация за идентичност на имената/.
От своя страна, ответникът Л. Р. се легитимира като собственик на нива в местн. Край село, с площ от 2,5 дка, закупена с нотариално заверен договор за продажба от 10.05.1954г. от майка му Ц. Д. Т. /съпруга на Д. Г. Т./, описана като южната половина от нива с площ от 5 дка общо, при съседи на продаваемата част: Г. Р., С. К., път и Г. С.. Този имот – нива от 2,5дка в местн. „К. село” е записан на ответника в емлячния регистър от 1949г.
Л. Р. и Г. Р. са синове и наследници на Д. Г. Т.. Г. Р. се е снабдил пред 1957г. с нотариален акт за собственост по давност на нива от 3,3 дка, при съседи: улица от изток, Г. С. от запад, Л. Р. Т. от юг и В. Б. от север. Същата година е продал 600 кв.м. от нея, които понастоящем според експертите съставляват имот № 3013 по КВС. През 2003г. в полза на Г. Т. е възстановена собствеността върху нива от 3,3 дка, в местн. „К. село” с площ 2600 кв.м., като той се е легитимирал с нотариалния акт за собственост по давност от 1957г.
Приетите няколко експертизи идентифицират получения от Г. Г. дял 3 по спогодбата от 1931г. с имот № 3014 по КВС, който е възстановен на ответника. Делът на Д. Г. съответства на имот № 3012, с площ 1,700дка, възстановен на Г. Т., и имот 3013 с площ 0,749дка, с който Г. се е разпоредил. Част от експертите не се ангажират с категоричен извод относно местонахождението на дела на Г. Г., предвид липсата на кадастрален преди 1957г., когато е образувано ТКЗС, както и данните, че целият имот, обект на делбата от 1931г., е обработван като една нива, което е видно от аероснимката на този имот, съставляващ имот с № 1552 по кадастралния план от 1957г.
След обсъждане на събраните доказателства въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че е налице идентичност между спорния имот и имота, получен от наследодателката Г. Г. по съдебната спогодба от 1931г. Същевременно е намерил, че не е доказано ответникът да е бил собственик на имот № 3014 преди обобществяването нито по давност, нито на друго основание. Представеният нотариално заверен договор за продажба от 1954г. касае имот в същата местност, но с други съседи и площ, а и в нотариалния акт от 1957г. на неговия брат, Л. Т. е посочен като съсед, така че той вероятно е притежавал имот в тази местност, но с друго разположение. Накрая съдът е посочил, че не е пречка за уважаване на иска фактът, че ищците като наследници на Р. И. П./В./ се легитимират като собственици на идеална част от имота, тъй като съсобственик може да осъществява петиторна защита на целия имот срещу трети лица, а в случая е установено, че целият имот № 3014 по КВС е идентичен с притежавания наследодателката на ищците.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Доводите за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба и неуточнен предмет на иска, са несъстоятелни. Съдът се е произнесъл в рамките на заявената с исковата молба претенция. С договора за доброволна делба от 15.09.1947г наследодателката на ищците Р. /Р./ И. П. /В./ се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от нивата от 3,3 дка с посочени съседи, като собственик на другата 1/2 ид.ч. е сестра й Н. В.. Искът е предявен за нива с площ 1650 кв.м., при същите съседи. Няма съмнение, че предмет на спора е половината от цялата нива, а именно частта на Р. В.. Двете сестри не са извършвали делба помежду си, затова искът е за полагащата се на Р. В. площ от 1650кв.м. в рамките на цялата нива, при което индивидуализиране на тази част с отделни граници не е възможно. Претенцията на ищците е съобразена и начина, по който им е възстановена собствеността с решението на Поземлената комисия от 12.05.1999г. Именно затова съдът е уважил иска за претендираната от ищците площ от 1650 кв.м., като напълно коректно е посочил, че това е част от нивата /от 3,3 дка/ при съседи: Р. Т., Б. К. и С. В., която нива е идентична с възстановения на ответниците имот 003014 по картата на възстановената собственост. Наред с това, по делото са налице, макар и косвени данни, че делът на Н. В. също е възстановен – в протокола на л. 202-203 от първоинстанционното дело съдът е отказал да приеме, като неотносимо, съдебно решение от 26.06.2000г. по гр.д. № 3136/1999г. на Софийски районен съд, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Н. И. Б. върху нива от 1650 кв.м. в местн. „К. село”, така че претенцията по настоящето дело кореспондира с начина на заявяване на останалата част от нивата, съставляваща трети дял по делбата от 1931г.
Материалноправният въпрос за зачитане правата на купувач с частен писмен договор, ако придобивната давност е изтекла след включване на имота в ТКЗС, не е разрешен от въззивния съд. Съдът е установил от заключенията на експертизите, че договорът от 1954г. не касае спорния имот, а делът на Д. Г. по делбата от 1931г. и затова изобщо не е обсъждал придобиването му по давност.
Поради изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по жалбата С. Д. и Г. П. следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3410 от 17.05.2017г. по гр.д. № 13902/2010г. на Софийски градски съд по касационната жалба на С. Л. Ц. и Л. Л. Б..
ОСЪЖДА С. Л. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], кв. Г., [улица] Л. Л. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [населено място], [улица] да заплатят на С. Г. Д. и Г. Г. П. сумата 1000/хиляда/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: