О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№180
гр. София, 10.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3864 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 106 от 07.07.2017г. постановено по гр.д. № 244/2017г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 44 от 20.04.2017г. по гр.д. № 4/2017г. на Силистренски окръжен съд. С последното е отхвърлен иска на Г. Ш. С. против [община] за установяване правото на собственост на основание придобивна давност върху незастроен УПИ II, в кв. 38 по регулационния план на [населено място], общ. Д., с предназначение „за промишлена зона“, с площ от 15552,66 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищеца Г. Ш. С., чрез пълномощника адвокат Т. С.. Изложени са съображения за неправилност на въззивното решение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ коя от страните носи доказателствената тежест за установяване на фактите, пораждащи правото на собственост, което се погасява при попълване фактическия състав на придобивната давност, на която се позовава ищецът по установителния иск за собственост; 2/ нормата на § 42 ПЗР на ЗОбС и свързаната с нея разпоредба на §7, т.6 ПЗР на ЗМСМА /неправилно е посочен от жалбоподателя ЗОбС/ приложима ли е за имоти, предназначени за изграждане на промишлени обекти.
Ответникът по касационната жалба [община], чрез пълномощник адв. И. Р., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищецът Г. Ш. С. се позовава на придобивна давност, вследствие на упражнявана от него непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху процесния имот, с намерение за своене, в периода от 01.01.2000г. до 25.08.2014г. /датата на издаване на акт за частна общинска собственост. Твърди, че имотът е бил пустеещ, превърнат в неформално сметище, безстопанствен и с неустановен предишен собственик; той го разчистил и го обработвал като свой повече от 10 години за земеделски нужди; за имота няма съставени актове за държавна или общинска собственост, но при предприетите от ищеца действия по снабдяване с нотариален акт, общината съставила акт за частна общинска собственост.
Установено е, че с решение от 23.03.1984 г. на Комисия по земите към Националния аграрно-промишлен съюз в границите на застроителните и регулационни планове на селищна система [населено място], С. окръг, са включени 43 дка и 600 кв.м. необработваеми земи от четвърта категория и 115 дка и 500 кв.м. некатегоризирана. Въз основа на това решение теренът е включен в регулационния план на селото като държавен терен и е отреден „за промишлена зона”. Имотът няма планоснимачен номер и не е отбелязан в разписната книга към плана на селото. Събрани са свидетелски показания за осъществяваната от ищеца фактическа власт върху имота, за извършеното разчистване от боклуци и обработката на земята в период от 10-12 години. За имота е съставен акт за частна общинска собственост на 25.08.2014г. с посочено в него правно основание § 42 ПЗР ЗОбС.
При тези данни съдът е приел на първо място, че имотът е включен в регулационния план от 1987г. като държавен терен. С оглед на това, дори да е бил с неизвестен собственик, предвид липсата на отбелязване на такъв в разписния лист, то имотът е безстопанствен и като такъв преминава в патримониума на държавата. Съдът се е позовал на съдебна практика, според която несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не води до извод, че имотът не е държавен или общински. По-нататък е счел, че по силата на закона – § 42 ПЗР ЗОбС /в сила от 8.11.1999 г./ имотът, като отреден за промишлена зона, е преминал в собственост на Общината. Предвид нормата на чл. 86 ЗС, действала до 1996г., е налице законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост, а на основание § 1 от ЗД на ЗС /ДВ бр. 46/2006 г./ е наложен мораториум върху давността, започнала да тече на 01.06.1996г., който е в сила и понастоящем. Поради това, владението върху имота за сочения от ищеца период от 01.01.2000г. до 25.08.2014г., не може да доведе до придобиване на правото на собственост по давност.
При преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното:
Въпросът за доказателствената тежест за установяване на фактите, пораждащи правото на собственост, което се погасява при осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, на която се позовава ищеца, не е обуславящ изхода на спора. Въпросът е предизвикан от доводите в касационната жалба, че съдът се е позовал на придобивно основание, каквото не е предвидено в законите, като е приел, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е станал държавна собственост. Според касатора такъв придобивен способ е възможен само за движими вещи, но не и за недвижими имоти. Тезата на касатора не държи сметка за разпоредбата на чл. 6 ЗС в редакцията й до изменението в ДВ бр. 31/1990г., според която собственост на държавата са имотите, които нямат друг собственик. Именно тази законова разпоредба е действала към момента на включването на терена в регулационния план на селото.
Наред с това следва да се отбележи, че инстанциите, разглеждащи спора, са разпределили правилно доказателствената тежест между страните. При предявен иск за собственост на основание придобивна давност ищецът е този, който следва да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на соченото придобивно основание, а при неуспешно такова доказване да понесе последиците на отхвърляне на иска. Правото на собственост на ответника не е предмет на спора, поради което той не е длъжен да доказва на какво основание е собственик.
Вторият въпрос е за приложението на нормата на § 42 ПЗР ЗОбС и свързаната с нея разпоредба на §7, т.6 ПЗР ЗМСМА спрямо имоти, предназначени за промишлени нужди. Двете разпоредби уреждат хипотези на преминаване на имоти, които са държавна собственост в общинска такава – §7, т.6 визира обекти на общинската инфраструктура с местно значение, а §42 се отнася за застроени и незастроени парцели, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. В случая въззивният съд се е позовал само на § 42 ПЗР ЗОбС, която разпоредба е посочена като правно основание за съставяне на акта за частна общинска собственост; специални съображения за приложимостта на разпоредбата спрямо имоти, предназначени за промишлени нужди, съдът не е изложил.
Така поставеният въпрос не може да се приеме за обуславящ изхода на спора. Дори да се приеме, че отреждането за „промишлени нужди“ не съставлява основание за преминаване на собствеността от държавна в общинска, то изложените от съда съображения за наличие на пречка за придобиване по давност поради спиране течението на давността по силата на §1 ЗД ЗС, са приложими както за общински, така и за държавни имоти. Поради това ищецът не би могъл успешно да обоснове своето право на собственост, а както бе изтъкнато именно то е предмет на спора, а не правото на ответника.
Предвид изложеното, а и поради това, че в изложението не е обосновано никое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, такова следва да бъде отказано.
При този изход ответникът по жалбата [община] има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 360 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 106 от 07.07.2017г. постановено по гр.д. № 244/2017г. на Варненския апелативен съд по касационна жалба на Г. Ш. С..
ОСЪЖДА Г. Ш. С. от [населено място], общ. Д., обл. С. да заплати на [община] сумата 360 /триста и шестдесет /лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: