О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№364
София, 27.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 746 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] чрез пълномощника й юрисконсулт М. Т.-И. против решение № 325 от 16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1276 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 210 от 12.05.2017 г. по гр.д. № 2569/2016 г. на Районен съд-Казанлък за уважаване на предявения от В. А. Т. против [община] установителен иск за собственост по наследство и давност на 1/3 идеална част от имот пл. № 230406 в месността „С. лозя“ в землището на [населено място], представляващ лозе с площ от 1271 кв.м.
В. А. Т. не е подала отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е възприел фактическите изводи на районния съд, а именно, че наследодателят на ищцата е установил фактическа власт върху процесния имот от 1967 г., предадена му на основание писмен договор за продажба, от който момент И. Т. и семейството му трайно, необезпокоявано, непрекъснато и явно с намерение за своене са владели имота, като владението е продължено и от неговите наследници след смъртта му през 1982 г. и няма данни по делото да е било загубено или имотът да е бил внасян в ТКЗС или отнет чрез отчуждаване или одържавяване. Направен е извод, че тези обстоятелства, заедно с удостоверението за наследници легитимират ищцата като собственик на процесната 1/3 идеална част от имота.
Съдът е счел за неоснователни доводите във въззивната жалба на общината във връзка с приложението на чл.19 ЗС. Изложил е съображения, че както наследодателят на ищцата, така и тя никога не са губили владението върху процесния недвижим имот, нито той им е бил отнеман физически или юридически. По делото няма твърдения или данни този имот да е бил внасян в ТКЗС /т. 1 от заключение на съдебно техническа експертиза/ и поради това недвижимият имот нито е заявяван за възстановяване /т. 3 от заключението/, нито други лица са заявили претенции по отношение на имота /т. 2 от заключението/. При това положение той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно чл.10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на въстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети от собствениците им. Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, са станали държавна или кооперативна собственост при масовизацията, нито стават такива при промяна на регулационния план, респ. не придобиват статута на земеделски В такъв случай, ако земята фактически не е била отнета, собственикът запазва собствеността си изцяло, респ. по силата на наследственото правоприемство тази собственост преминава върху неговите наследници. След като такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ, тъй като в този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ответникът по делото не е навел твърдения и не е представил доказателства, че е придобил имота на друго правно основание, поради което възражението на ответната община, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на закона, е неоснователно.
По отношение на такива имоти не е приложима и забраната за придобиване по давност по чл.86 ЗС. След като имотът никога не е внасян в ТКЗС и от 1967 г. е владян от наследодателя на ищцата, а след смъртта му и от нея през годините явно и необезпокоявано, следва да се направи извод, че имотът е запазил статута си на частна собственост и е могъл да бъде обект на придобивна давност.
В касационната жалба липсва формулиран въпрос, спрямо който да се прецени наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК. [община] счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2 ГПК като очевидно неправилно с оглед доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че имотът не е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ независимо от завършеността на фактическия състав по чл.19, ал.1-3 ЗСПЗЗ, респ. чл.45в ППЗСПЗЗ, както и доводите по приложението на чл.86 ЗС в редакцията му преди изменението в ДВ бр.33/1996 г.
В касационната жалба са наведени същите доводи, които са били наведени и във въззивната жалба. Всеки от тях е обсъден от въззивния съд и при разрешаването му съдът се е съобразил с практиката на ВКС, която е и цитирал, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали въззивното решение не е очевидно неправилно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 325 от 16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1276 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: