О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№321
Гр.София, 18.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 837 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. З. З. срещу Решение № 1274/ 26.10.2017 г. по в.гр.д.№ 2790/ 2015 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 ГПК, е отменено първоинстанционното Решение № 74/ 07.01.2013 г. по гр.д.№ 13259/ 2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която на основание чл.30 ЗН е възстановена запазената част на ищците А. Г. К. и Б. Г. К. от наследството на Г. А. К. в размер на 1/6 ид.ч. за всеки от тях, вместо което е намалено завещателното разпореждане на Г. К. /поч. 17.05.2011 г./, обективирано в саморъчно завещание от 09.05.2008 г. в полза на З. З. З., със сумата 72 105,96 лв., като е възстановена запазената част на А. К. и Б. К. в размер на 35 034,04 лв. за всеки от тях; постановено е завещаният имот, представляващ апартамент с идентификатор 56784.530.556.1.2 по КККР на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ет.2, да бъде върнат в наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН, като А. и Б. К. са осъдени да заплатят на З. З. по 17 517,02 лв., която сума представлява стойността, която всеки от тях би получил от завета на Г. К.; в частта, с която описаният имот е бил допуснат до делба между страните, първоинстанционното решение е било отменено досежно лицата, между които се допуска делбата, и техните квоти, вместо което имотът е допуснат до делба между А. К. и Б. К. при равни делбени квоти, като е отхвърлен иска за делба по отношение на ответника З. З.; в частта, с която имотът е допуснат до делба, решението на районния съд е потвърдено. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, като се моли за неговото отменяване и касационно решение по съществото на спора, с което на основание чл.36, ал.1, пр.2 ЗН бъде постановено касаторът да задържи завещания му имот, като заплати на ищците паричната стойност на запазените им части от наследството, а искът за делба на имота бъде отхвърлен.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че обжалваното въззивно решение обективира произнасяне по следните обуславящи изхода на спора материалноправни въпроси /уточнени и конкретизирани съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/ в противоречие с практиката на ВКС, а именно:
1. Притежава ли заветника на основание чл.12, ал.2 ЗН право да иска при определяне на масата по чл.31 ЗН да бъде пресметнато в негова полза увеличението на наследството, ако приживе на наследодателя е спомогнал за това увеличение? По този въпрос касаторът поддържа, че въззивното решение противоречи на постановеното по настоящия спор Решение № 165/ 19.10.2015 г. по гр.д.№ 2185/ 2015 г. на І г.о. / с което е отменено първоначалното въззивно решение на Пловдивския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане/, както и на Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/ 2015 г. на ІІ г.о. и на Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871/ 2014 г. на І г.о.
2. С колко следва стойността на завещания имот да надвишава разполагаемата част, за да остане имотът в наследството на основание чл.31, ал.1, пр.1 ЗН? Според касатора, за да се приложи това правило, е необходимо превишението да е с повече от 4 пъти спрямо стойността на разполагаемата част, а не само с повече от ?, както е приел въззивния съд, като по този начин произнасянето му противоречи на практиката на ВКС, обективирана в Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/ 2015 г. на ІІ г.о.
Независимо от горното, се поддържа, че обжалваното въззивно решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.
Ответниците по касационната жалба- А. Г. К. и Б. Г. К. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради отсъствие на предвидените в чл.280 ГПК основания за това. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
За да постанови решението си по направеното искане за възстановяване на запазените части на ищците от наследството на баща им Г. А. К. /поч.17.05.2011 г./, въззивният съд е формирал съгласно чл.31 ЗН една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, а именно движими вещи на обща стойност 140 лв., като е извадено задължение в размер на 2 177,88 лв., произтичащо от договор за банков кредит. Съобразено е извършеното в полза на ответника З. З. саморъчно завещание от 09.05.2008 г. с предмет процесния апартамент на [улица] в [населено място] на стойност 107 140 лв. към момента на откриване на наследството, с оглед на което е формиран извод, че стойността на наследствената маса е 105 102,12 лв. Искането на ответника и касатор в настоящото производство да се пресметне в негова полза увеличението на наследството в резултат на извършен от него и майка му през 2002 г. ремонт в жилището след пожар, било оставено без уважение, като е съобразено, че саморъчното завещание от 2008 г. му е придало качеството не на универсален правоприемник /доколкото завещаният имот не изчерпва имуществото на завещателя/, а на заветник, докато материално легитимиран да заяви претенция по чл.12, ал.2 ЗН е само наследникът. Като е съобразено, че стойността на завещания имот надвишава с повече от ? разполагаемата част /при наличие на две деца същата съгласно чл.29, ал.1 ЗН е 1/3 или 35 034,04 лв./, на основание чл.36, ал.1 ЗН въззивният съд е постановил имотът да остане изцяло в наследството, а заветникът да получи паричната равностойност на разполагаемата част.
С оглед така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, формулираните от касатора материалноправни въпроси действително са от обуславящо изхода на спора значение, но произнасянето на въззивния съд по тях изцяло е съобразено с константната практика на ВС и ВКС. Според задължителните постановки на Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, правото по чл.12, ал.2 ЗН принадлежи само на наследници, които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателят е бил жив, и не са били възнаградени по някакъв начин за този свой принос. Това разбиране се поддържа без отклонения и в практиката на ВКС при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./- Решение № 41 от 24.02.2014 г. по гр.д.№ 6652/ 2013 г. на І г.о. В конкретния случай касаторът не е универсален правоприемник по завещание, тъй като наследственото имущество не се изчерпва със завещания му имот, а включва и движими вещи. Противно на поддържаното от него, това е указано изрично и в постановеното по неговата касационна жалба срещу първоначалния акт на въззивния съд Решение № 165 от 19.10.2015 г. по гр.д.№ 2185/ 2015 г. на І г.о., в което е разяснено, че заветникът не е универсален правоприемник, а е кредитор на наследството и получава само имуществото, което е предмет на завета. Колкото до цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/ 2015 г. на ІІ г.о. и на Решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр.д.№ 5871/ 2014 г. на І г.о., същите изобщо не обективират произнасяне по поставения въпрос относно легитимацията на заветника да провежда искане по чл.12, ал.2 ЗН.
Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория поставен от касатора материалноправен въпрос, отнасящ се до приложението на чл.36, ал.1 ЗН. Поначало нормата е пределно ясна и ненуждаеща се от тълкуване- за да задържи заветника имота, предмет на завета, е необходимо стойността му да не надвишава с повече от ? разполагаемата част от наследството. Поддържаната от касатора теза, според която връщането на имота в наследството е възможно, само стойността му надвишава повече от 4 пъти разполагаемата част, е напълно произволна и явно несъответна на формулировката на закона. Произнасянето на въззивния съд по въпроса е съобразено с константната практика на ВКС /Решение № 213 от 19.07.2001 г. по гр.д.№ 592/ 2000 г. на І г.о., Решение № 123 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 569/ 2010 г. на І г.о./, поради което не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК /както и тези на чл.280, ал.2 ГПК- доколкото законът е приложен „очевидно” правилно/ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски в касационното производство, а именно по 500 лв. на всеки от тях за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1274/ 26.10.2017 г. по в.гр.д.№ 2790/ 2015 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на З. З. З..
ОСЪЖДА З. З. З. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на А. Г. К. и Б. Г. К. по 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: