О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№65
гр. София, 26.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 5094 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. Т. като пълномощник на Д. Ц., Й. Т., П. П., Г. П. и А. Б. с искане за допълване на определение № 16 от 24.01.2018г. постановено по настоящето дело чрез присъждане на направените от молителите като ответници по частната жалба разноски по делото.
Ответницата по молбата Е. Х. М. намира искането за неоснователно. Навежда възражение, че липсва представен списък на разноските, че претенцията на молителите е завишена с оглед чл. 78, ал.5 ГПК, както и че присъдените за първата инстанция разноски са достатъчно високи.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С определение № 16 от 24.01.2018г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 224 от 23.03.2017г. постановено по ч.гр.д. № 132/2017г. на Кюстендилски окръжен съд по частната касационна жалба на Е. Х. М..
Видно, че ответниците по частната касационна жалба Д. Ц., Й. Т., П. П., Г. П. и А. Б. са депозирали писмен отговор чрез адв. И. Т., в който са поискали присъждане на направените разноски в производството пред ВКС. Представили са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. В определението от 24.01.2018г. съдът не се е произнесъл по разноските.
Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Налице е хипотеза на допълване на съдебният акт, тъй като той не съдържа произнасяне по искането на страната за разноски. В този случай е неприложима последицата на чл.80, пр.2 ГПК /че страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, ако не е представила списък на разноските/. Изискването за представяне на списък на разноските касае само искания за изменение на съдебния акт в частта за разноските, но не и такива за допълване, каквото е настоящето. В този смисъл е Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК, т.8 .
Видно от приложения договор за правна помощ направените разноски от молителите са в размер на 750 лв. Възражението на ответниците за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Производството пред Дупнишки районен съд е по предявен установителен иск за собственост относно недвижим имот, което е прекратено като недопустимо поради липсата на правен интерес. Предмет на частната касационна жалба по чл.274, ал.3, т.1 ГПК е законосъобразността на извършеното прекратяване на делото. Съгласно чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за частна жалба адвокатското възнаграждение е 200лв. С оглед на това не може да се приеме, че заплатеното от петимата ответници възнаграждение общо в размер на 750 лв. е прекомерно.
Предвид горното следва да се допълни определението като на молителите се присъдят направените разноски по частната касационна жалба в размер на 750 лв. Задължението е в тежест на Е. М., тъй като предмет на разглеждане в касационното производство е само нейната частна жалба, а частните жалби на останалите ищци са били върнати. На основание чл. 248, ал.3, пр.2 ГПК определението няма да подлежи на обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О п р е д е л и :
ДОПЪЛВА определение № 16 от 24.01.2018г,. постановено по настоящето дело, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА Е. Х. М. ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. А. Ц., Й. П. Т., П. С. П., Г. С. П. и А. С. Б. сумата 750 /седемстотин и петдесет/ лева разноски за производството пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: