О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№66
София, 26.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 426 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
С определение № 30 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 426/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение е оставена без разглеждане молба с вх. № 9845 от 14.09.2017 г. на Е. Г. Д., подадена чрез пълномощника адвокат А. С., упълномощен от председателя на настойническия съвет Л. Д. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № II-81 от 21.07.2016 г. по гр.д. № 648/2016 г. на Окръжен съд-Бургас и производството по образуваното гр.д. № 426 по описа за 2018 г. пред Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение е прекратено.
Постъпила е молба с вх.№ 2257/02.03.2018 г., изпратена по пощата на 01.03.2018 г., с която адв.Х. Х. в качеството й на процесуален представител на Г. Д. П., е направила искане за допълване на определението в частта за разноските. Наведени са съображения, че в отговора на молбата за отмяна на влязло в сила решение редовно е заявено искане за присъждане на изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лв., съгласно сключения договор за правна защита и съдействие от 18.10.2017 г. Иска се присъждане на договорения и изплатен хонорар.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на искането за изменение на определението в частта за разноските, подаден от Л. Д. Д. в качеството му на председател на настойническия съвет на поставеното под пълно запрещение лице Е. Г. Д., чрез адв. А. С.. Оспорва се правото на разноски на ответната страна по молбата с твърдения, че договорът за адвокатска защита и съдействие е сключен преди да е подадена молбата за отмяна, както и че не е приложен списък на сторените разноски съгласно чл. 80 ГПК. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на хонорара с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Настоящият съдебен състав приема, че искането на Г. Д. П. за допълване на постановеното определение в частта за разноските е процесуално допустимо. Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване на определението страна може да предяви искане за допълване или изменение в частта за разноските. В случая препис от постановеното определение № 30 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 426 по описа за 2018 г. не е връчен на ответната страна по молбата за отмяна – Г. Д. П., но искането ? за допълване в частта за разноските е подадено в едноседмичен срок от постановяването на съдебния акт, следователно е процесуално допустимо.
Искането за допълване на определението в частта за разноските е и частично основателно и следва да бъде уважено.
Молбата за отмяна е подадена на 14.09.2017 г. и с оглед предоставената възможност по чл.306, ал.3 ГПК е подаден писмен отговор, в който ответната страна по молбата Г. Д. П. е възразила по допустимостта ?. Изрично е поискано присъждането на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно приложения договор от 18.10.2017 г. са договорени и изплатени в размер на 1 000 лв. Действително не е приложен списък на разноските по см. чл.80 ГПК, но съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи в т.8 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Следователно, доколкото настоящият състав е пропуснал да се произнесе относно присъждането на сторените разноски за адвокатско възнаграждение, е налице основание за допълване на постановеното определение № 30 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 426 по описа за 2018 г. в частта за разноските.
Съдът намира, че възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договорения хонорар е основателно и следва да бъде уважено. В случая Г. Д. П. се е защитавала срещу подадена молба за отмяна на влязло в сила решение по предявен от нея ревандикационен иск срещу лица, различни от молителката. Ответната страна е поддържала, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като същата е подадена от лице, което не е участвало като страна в производството по делото, а и няма качеството необходим другар. Тези съображения са обусловили и извода на настоящия състав за недопустимост на подадената молба и оставянето ? без разглеждане с посоченото определение. По въпросите относно процесуалната легитимация по споровете за собственост независимо дали се развиват с трето за съсобствеността лице или между самите съсобственици, е налице трайна съдебна практика, че същите не са необходими другари. Такава е и цитирана от ответната страна по молбата за отмяна. Фактическата и правна сложност на делото, доколкото самата молба за отмяна не подлежи на разглеждане по същество, тъй като е процесуално недопустима, не налагат присъждане на хонорар различен от минималния съгласно чл.9, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по молбата за отмяна сумата от 300,00 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 30 от 27.02.2018 г. по гр.д. № 426 по описа за 2018 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение на ВКС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Е. Г. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Г. Д. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща сторените разноски за адвокатско възнграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: