О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№93
гр. София, 18.05.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 1667 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. П. и Р. С. И., чрез адв. П. Т., против определение № 502 от 22.02.2018г. постановено по гр.д. № 1729/2017г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК е изменено решение № 1919 от 20.12.2017г. по същото дело, като са осъдени Н. С. П. и Р. С. И. да заплатят на П. И. И. сумата 110,90лв., на Д. И. К. също 110,90лв., на Д. К. М., П. К. П., Д. Л. Д. и М. Л. Г. сумата 743,60лв., представляващи направени разноски по делото.
Жалбоподателите Н. С. П. и Р. С. И., чрез адв. П. Т., намират определението за недопустимо като постановено по просрочено и недопустимо искане, както и за неправилно.
Насрещните страни не са изразили становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
С решение № 1740 от 20.11.2013г. постановено по гр.д. № 1729/2017г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1233/27.03.2017г., поправено, с решение № 2625/10.07.2017г., постановено по гр.д. № 1645/2013г. на Варненския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което е постановено делбата на наследствените земеделски земи, оставени от П. К. Р., починал на 20.03.1981г., да се извърши чрез теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, като със същото решение е съставен проект за разделителен протокол, включващ четири дяла. В съдебно заседание на 18.12.2017г. страните са призовани за да вземат становище по проекта за разделителен протокол, но възражения не са били заявени. С решение № 1919 от 20.12.2017г. е обявен за окончателен съставения и предявен на съделителите проект за разделителен протокол. С решението си съдът е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса, съответстваща на дяловете им, както и е присъдил и в полза на Р. С. И. направените от нея разноски за експертиза.
С молба вх. 1680/17.01.2018г. въззивниците П. И. И., Д. И. К., Д. К. М., П. К. П., Д. Л. Д. и М. Л. Г. са поискали допълване на решението с присъждане на направените по делото разноски съгласно приложените списъци на чл. 80 ГПК. Първите двама молители претендират 221,80 лв. представляващи държавна такса по жалбата, а останалите четирима претендират 743,40 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение и 443,60 лв. държавна такса.
С обжалваното определение № 502 от 22.02.2017 г. Варненски окръжен съд е изменил решението в частта за разноските, като е осъдил Н. С. П. и Р. С. И. да заплатят: на П. И. И. 110,90лв., на Д. И. К. също 110,90лв.; на Д. К. М., П. К. П., Д. Л. Д. и М. Л. Г. 743,60лв., представляващи направени разноски пред въззивната инстанция. Приел е, по отношение на разноските е приложимо общото правило на чл.78 ГПК, доколкото пред въззивната инстанция е пренесен спор относно способа за извършване на делбата, при което с оглед уважаване на въззивната жалба на П. И. И., Д. И. К., Д. К. М., П. К. П., Д. Л. Д. и М. Л. Г., то на основание чл.78, ал. 1 ГПК те имат право да получат направените разноски за производството.
Настоящият състав намира определението за правилно.
Несъстоятелни са доводите, че актът е недопустим като постановен по недопустимо определение по чл. 248 ГПК за изменение на недопустимо решение. Тезата на жалбоподателите е твърде многословна и неясно изразена, но се свежда до това, че са постановени две въззивни решения: първо, за отмяна на първоинстанционното решение и за съставяне на нов проект за разделителен протокол и второ, за обявяване за окончателен на новия разделителен протокол, като и двете подлежат на обжалване в рамките на един срок съгласно чл.351 ГПК. Възражението е неоснователно. Разноските са присъдени с решението по чл.350 ГПК за обявяване на окончателния разделителен протокол, което е последно по време по смисъла на чл. 351 ГПК и молбата за изменение в частта за разноските е депозирана в срока за обжалване на това решение, както изисква чл.248, ал.1 ГПК.
По смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността – за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършването на оглед и други подобни. Правилата на чл.78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
При обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба положението е различно – съделителите участват в делото в качеството на жалбоподатели или на ответници по жалбата. Разноските за въззивното и касационно обжалване се присъждат съобразно разпоредбата на чл.78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските. В горния смисъл е практиката по определение № 4 от 06.01.2011г. по ч.гр.д. № 542/2010г. на ІІг.о. и определение № 252 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 2024/2014 г. на I г.о., съответно и указанията в Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС.
В случая с първоинстанционното решение е обявен за окончателен разделителен протокол, в който делбените имоти са разделени на осем дяла, колкото са съделителите и е определено дължимото уравнение предвид неравностойността на дяловете. Съдът не е пристъпил към делба по колена поради липсата на съгласие за това от страна на съделителите Н. П. и Р. И.. Въззивното производство е по жалба на останалите шест съделители с искане да се състави разделителен протокол по колена, тъй като разделянето на осем дяла е несправедливо и налага значително уравнение на дяловете. Това искане е уважено от въззивния съд и е съставен разделителен протокол по колена, на което Н. П. и Р. И. не са се противопоставили. При тези обстоятелства следва да се приеме, че независимо от неоспорването на въззивната жалба, с поведението си настоящите частни жалбоподатели са дали повод за пренасяне на спора пред въззивната инстанция и следва да понесат отговорността за направените от въззивниците разноски.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 502 от 22.02.2018г. постановено по гр.д. № 1729/2017г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: