О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№493
гр. София, 08.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 1395 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №130 от 19.12.2017г. по гр.д. № 1064/2017г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение № 692 от 19.05.2017г. по гр.д.№ 6190/2016г. на Бургаски районен съд и е постановено ново за отхвърляне на предявения от А. К. Г. и Г. К. Г. против [община] иск за установяване, че общината не е собственик по ПИ с идентификатор 07079.659.126 по КККР на [населено място], с площ 278 кв.м.
Касационната жалба е подадена от ищците А. и Г. Г. чрез пълномощника адв.С.. Решението се обжалва с доводи, че е неправилно и противоречи на закона. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поставят въпросите: 1/ за установяване на трансформацията на държавната собственост в общинска на основание §42 ЗИД ЗОбС необходимо ли е за имота да има съставен първоначален акт за държавна собственост; 2/ осъщественото жилищно строителство в имот през 1963г. и предвиждането на имота за жилищно строителство по плана от 1998г. съставляват ли основание за трансформация на частната държавна собственост в частна общинска по § 42; 3/ има ли значение фактът дали мероприятието може да бъде отново реализирано от ищците, след като е било изпълнено от наследодателя им преди влизане на § 42 в сила; 4/ съставлява ли ЗОбС основание за експроприация на имоти на граждани, които не разполагат с титул за собственост. Твърди се, че те са решени в противоречие с практиката на ВКС и по-конкретно на приложени към изложението решения.
Ответникът [община] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост. Ищците, наследници на К. Г., починал 2006г., твърдят, че баща им е собственик на имота и е построил в него две жилищни сгради въз основа на позволителен билет; от 1960г. имотът се владее от тях, деклариран е като тяхна собственост и за него се заплащат данъци; при опит за снабдяване с документи за издаване на нотариален акт за собственост узнали, че общината е издала акт за частна общинска собственост.
Установено е от техническата експертиза, че по първия план за регулация на[жк]от 1926г. имотът е извън регулацията, на около 50м. северно от предвидената [улица]и попада в езерото „В.”. Едва през 1995г. е одобрен ЗРП на[жк]и имотът е заснет с пл. № 1062, в който е построена масивна сграда, обозначена с пл. № 1068; за този имот по регулация са образувани два съсобствени парцела – ІІ-1062,1068 и ІІІ-1062,1068 в кв.7. През 1998г. са одобрени кадастрален и ЗРП на[жк]и процесният имот е заснет като УПИ V-1062 в кв.5. През 2000г. е актуван с акт за частна общинска собственост с посочено основание § 42 от ЗИД на ЗОбС.
Налице са данни, че за извършено през 1987г. отчуждаване по З./отм./ на множество имоти на [улица]за обект „Битова канализация и реконструкция”, което е обхванало съседните имоти на процесния с №№ 11 и 15, но не и спорния имот, който е с адрес на [улица].
Приложени са от ответника договори за наем за процесния имот. Първият е от 1963г. между „Жилфонд”-Б. и наследодателя на ищците с предмет държавен нежилищен имот – дворно място извън регулация от 200 кв.м. в м.„А.”; вторият от 1996г. е между [община] и наследодателя К. Г. относно дворно място, общинска собственост с площ 200 кв.м. за земеделски нужди със сграда. Срокът на последния договор е до приемане на К., а това е станало 1998г.
При безспорните факти, че имотът е във владение на ищците, които притежават и две сгради в имота, както и че не е съставян акт за държавна собственост, а само акт за частна общинска собственост от 2000г. на основание §42 ПЗР ЗИД ЗОбС, въззивният съд е намерил иска за неоснователен. Признал е, че ищците имат правен интерес от воденето му, но е счел, че общината е установила своето право на собственост по посоченото основание. Според съда, независимо от несъставянето на акт за държавна собственост, в полза на държавата е осъществено придобивно основание предвид установеното, че към 1926г. имотът е попадал в езерото „В.”, което е публична собственост на държавата по силата закона – чл. 39, т.4 и чл. 88 ЗИСС/отм./ и следващи закони, уреждащи режима на водите. Усвояването и засушаването на имота е извършено през 1959г. от наследодателя на ищците, но промяната на характеристиките и ползването му не влияят на правото на собственост на държавата. Поради това съдът е счел, че към 09.11.1999г. имотът има статут на частна държавна собственост, което е първата предпоставка на §42 ПЗР ЗИД ЗОбС. Доколкото по силата на КЗРП от 1998г. отреждането на имота, отразен като УПИ V-1062 в кв.5, е за жилищно строителство, то е налице и втората предпоставка на §42 за трансформиране на собствеността от държавна в общинска. Съдът е признал, че наследодателят на ищците и самите те са упражнявали владение върху имота, но придобиването на собствеността по давност е препятствано от забраната на чл. 86 ЗС. Именно в поради това имотът е бил отдаден на наследодателя под наем от държавата.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Правният въпрос дали за установяване на трансформацията на държавната собственост в общинска на основание §42 ЗИД ЗОбС е необходимо за имота да има съставен първоначален акт за държавна собственост, е разрешен в обжалвания акт, но не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Съдът е приел, че от значение е не дали за имота има съставен акт за държавна собственост, а дали има основание за съществуване правото на собственост на държавата, независимо от липсата на съставен акт за това. Несъмнено, разпоредбата на § 42 ЗИД ЗОбС предпоставя, че имотите, които преминават в собственост на общините, са вече държавна собственост. Съдебната практика е последователна, че актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост – така, Решение 541 от 06.07.2010г. на ВКС по гр.д. 661 от 2009г., II г.о., Решение № 310 от 03.01.2012г. по гр.д. № 456/2011г. на ІІ г.о. Решение № 269 от 03.08.2012г. по гр.д. № 643/2011г. на І г.о. Именно осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на държавата подлежи на доказване от общината, за да бъде установено трансформирането на държавната собственост в общинска. По този начин е разсъждавал и въззивният съд – преценявайки доказателствата е счел, че имотът е бил държавна собственост и е налице тази законова предпоставка за преобразуването. Поради това липсва противоречие с посочената от касатора практика по приложението на § 42 – Решение № 1240 от 06.01.2009г. по гр.д. № 4696/2007г. на І г.о., Решение № 900 от 17.12.2009г. по гр.д. № 715/2009г. на ІІ г.о.
Вторият и третият от формулираните въпроси се отнасят до извършеното в имота строителство през 1963г. и доколко то представлява реализиране на по-късно извършеното отреждане на имота за жилищно строителство с приемането на КЗРП от 1998г. Този въпрос не е разгледан от съда, а и не е определящ за изхода на спора. Фактът, че имотът е застроен от ищците не се оспорва от ответника, а за приложението на §42 е достатъчно отреждането на имота за жилищно строителство.
На последно място касаторите питат дали Законът за общинската собственост съставлява основание за експроприация на имоти на граждани, които не разполагат с титул за собственост. Този въпрос е твърде общ и така поставен, не би могъл да бъде разглеждан от съда, а отговорът му е очевидно отрицателен. Като коректив на мотивите на въззивния съд следва да се посочи, че в случая невъзможността ищците да се легитимират като собственици по давностно владение произтича не от това, че имотът съставлява езеро /очевидно това още от 50-те години на миналия век не е така/, а от факта, че по силата на сключените договори за наем с държавата /през 1963г./ и с общината /през 1996г./, те имат качеството на държатели на имота и придобивна давност не би могла да тече.
Предвид изложеното липсват поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 19.12.2017г. по гр.д. № 1064/2017г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на А. К. Г. и Г. К. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: