О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
София, 27.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4283 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3151 от 25.08.2017 г. на Б. М. М. и А. Д. М. чрез пълномощника им адвокат Г. Д. против решение № 350 от 19.07.2017 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян в частта, с която е потвърдено решение № 27 от 8.03.2017 г. по гр.д. № 205/2016 г. на Районен съд-Златоград за уважаване на предявения от В. Й. Ц. и Р. С. Ц. иск с правно основание чл.109 ЗС и осъждане на Б. М. М. и А. Д. М. да премахнат „барбекю“, изградено в поземлен имот с идентификатор 31111.31.136 и касационна жалба вх. № 3178 от 29.08.2017 г. на В. Й. Ц. и Р. С. Ц. чрез пълномощника им адвокат Е. В. против същото въззивно решение в частта, с която е отменено първоинстанцииното решение и е постановено друго за отхвърляне на предявения от В. Й. Ц. и Р. С. Ц. против Б. М. М. и А. Д. М. иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване от ответниците на поставените РVС тръби в зимнично помещение с площ от 20.62 кв.м., собственост на ищците, намиращо се в жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 31111.31.136.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
При постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил изявленията на страните и събраните гласни и писмени доказателства и експертни заключения и е приел, че сградата е построена от страните по делото въз основа на отстъпено им пред 80-те години на ХХ век право на строеж върху държавен парцел и при условията на договор за групов строеж, като ищците са собственици на първия етаж, три зимнични помещения, П. и два гаража, а ответниците – на втория етаж, зимнично помещения, гараж и склад към него и перално помещение. Счел е негаторния иск за премахване на барбекюто за основателен – с изграждането му, макар принципно да е дадено съгласие от страна на ищеца /който обаче е имал предвид да се изгради съвсем в ъгъла на имота към улицата и този на съседите К. – защрихованото на скицата на л.172 от делото на ЗлРС/, е нарушено правото на ищците спокойно да осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху първия жилищен етаж от сградата и произтичащото от това право да ползват общинския терен, върху който е построена жилищната сграда – да имат предишния свободен и неограничен достъп до отвора под плочата между подпорната стена към улицата и сградата, ползван за държане на дърва и други материали. За барбекюто не се изискват инвестиционен проект съгл.чл.147, ал.1 и разрешение за строеж съгл.чл.151, ал.1 ЗУТ. Макар нивото на комина на барбекюто да е над тавана на жилищния етаж на ищците, дим от него навлиза през прозорците в дома им, като заради него се препятства и ползването на терасата на жилището, гледаща към барбекюто и към [улица]. Съдът е възприел показанията на св.Д., макар тя да признава, че съпругът и е имал спор с ответниците и да не сочи точни дати и часове, тъй като разказаното от нея кореспондира с обяснението на ответницата М., че предупреждава ищците да затварят прозорците си, когато ще пали барбекюто. Също така, вещите лица посочват, че е напълно възможно димът от комина да навлиза в жилището, независимо от начина на изграждането на барбекюто, а от експертните заключения и показанията на свидетелите С. и М. К. се установява как е отнет предишният свободен и неограничен достъп на ищците до отвора на плочата за мястото, където държат дърва и материали, макар все пак да имат достъп от улицата до него, но странично.
Съдът е приел за неоснователен иска за премахване от зимничното помещение на ищците на намиращата се там част от тръбите на канализацията, тъй като не е установено те да пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху това помещение. Тръбите са поставени така година-две след като ответниците започват да обитават жилищния си етаж /св. Ц./, т.е., преди около 30 години, като ищецът е дал съгласието си за това /което потвърждава и пълномощникът му в пледоарията си пред ЗлРС, макар да твърди, че било само за временно поставяне/, канализацията в приземните етажи не е променяна в близките години; направени са от тръбите и отклонки по такъв начин, че да се ползват и от ищците, когато пожелаят. Възможно е, както сочи в.л. М., ако тръбите се заровят, в пода на зимничното помещение да се получи някъде гърбица или да се намали светлата му височина, ако се направи заравняване. В исковата молба обаче няма твърдения, че правото на ищците се смущава по този начин от наличието на тръбите в зимника им, нито твърдения за течове или опасност от такива. Няма твърдения или доказателства, че ищците изобщо някога са ползвали помещението именно за складиране на зимнина или че напоследък са имали намерение за такова ползване, което пък е било заплашено от наводняване или замърсяване с отходни води. Обясненията на ищеца Ц. пред въззивния съд по тези въпроси са направени след изслушване допълнителните обяснения на вещото лице, съдържат противоречия и се разминават с казаното от него пред първата инстанция, а и за тези му твърденията не са събрани други доказателства. В обобщение е направен извод, че за тръбите на канализацията в зимничното помещение ищецът е дал съгласие, то е съобразено н неговата воля и то вече от много години, а и не се установява да му създава пречки да упражнява правата си, като дори са направени отклонки, чрез които и ищците да могат да ползват същата канализация.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите-ищци от В. Й. Ц. и Р. С. Ц. поставят въпросите:
1) дали дадено съгласие от един от съпрузите за изграждане на канализация в обект СИО е действие на обикновено управление на общо имущество;
2) дали дадено съгласие от един от съпрузите за изграждане на канализация в обект СИО има действие спрямо другия съпруг, който не е давал такова;
3) съпруга, който не е дал съгласие за изграждане на канализация в обект СИО страна ли е в това правоотношение, същия задължава ли се по съгласието, дадено от другия съпруг и трябва ли да търпи ограничаване в правото си на собственост;
4) налице ли е законоустановено презюмирано представителство по смисъла на чл.24, ал.2 СК, ако единия съпруг даде съгласие за изграждане на строеж или канализация в имот съпружеска имуществена общност;
5) може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти, които районният съд не е посочил в доклада си като нуждаещи се от доказване и за които въззивният съд не е дал указания за това;
6) построяването и държането на страда или друг строеж /изграждане на канализация за отпадни води/ в съсобствен имот в нарушение на строителните правила и норми или без съгласието на всички съсобственици или на съсобственика /съпритежателят на суперфициарното право/ само по себе си създаване и поддържане на състояние ли е, което пречи на другия /те/ съсобственик/ци/ да упражняват правото си на собственост върху имота.
Въпроси от 1 до 4 не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като са неотносими към изводите на въззивния съд в атакуваното решение. Искът за премахване от зимничното помещение на ищците на намиращата се там част от тръбите на канализацията е отхвърлен не поради наличие на съгласие на ищеца за изграждане на канализацията, а поради неустановяване, че тръбите пречат на ищците да упражняват правото си на собственост.
Петият въпрос е необоснован, тъй като в касационната жалба липсват доводи за допуснати процесуални нарушения, вкл. и за приемане за неустановени на факти, за които на ищците не е разпределена доказателствена тежест с доклада по делото.
Последният въпрос също не може да обоснове допускане до касационно обжалване. С т.3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС е дадено тълкуване, че за уважаване на иска с правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право и изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС доколкото по делото е установено, че състоянието, което ищците искат да се премахне съществува с тяхното изрично /за ищеца/ и мълчаливо /за ищцата/ съгласие повече от 30 години и липсват данни за промяна, която да обуслови извод, че за ищците е налице пречка да упражняват правото си на собственост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите-ответници Б. М. М. и А. Д. М. поставят въпросите:
1) когато въззивният съд не е констатирал, че по делото пред първата инстанция не е участвал задължителен другар / [община] като собственик на имот с идентификатор 31111.31.136/ как следва да се развие производството;
2) длъжна ли е въззивната инстанция да разгледа оплакването за липса на надлежна легитимация на жалбоподателя /несобственик на имота/ по предявения иск с оглед допустимостта на решението на първата инстанция;
3) следва ли съдът, сезиран с иск по чл.109 ЗС за защита на нарушено право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, да раздели претенцията с оглед изискването собственикът да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението.
Първият въпрос е свързан с довода за недопустимост на иска, тъй като по делото не участва собственика на терена [община], която е задължителен необходим другар и по него се поддържа противоречие с практиката на ВКС по Решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д. № 4205/2015 г.,II г.о., с което е дадено тълкуване, че уважаването на иска по чл.109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот -както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл.92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени и съответно надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката /чл.110, ал.1 ЗС/, са всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права.
Твърдяното противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като посоченото тълкуване е неприложимо, доколкото в случая се иска премахване на постройка /барбекю/, по отношение на която приложение намира не нормата на чл.92 ЗС, а тази на чл.98 ЗС, според която обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и следват нейната собственост /Решение № 96 от 1.07.2015 г. по гр.д. № 1116/2015 г., ІІ г.о./.
Неясна е тезата на касаторите-ответници , които са били жалбоподатели във въззивното производство, във връзка, с която формулират втория поставен въпрос. Ако същия е свързан с оспорването на легитимацията на ищците и ответниците по иска, тъй като същите са суперфициарни собственици, то в практиката на ВКС е дадено тълкуване, че с иска по чл.109 и носителят на ограничено вещо право защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение /Решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427/14 г. на ІІ г.о./.
Третият въпрос е обоснован с тезата, че съдът е смесил две отделни хипотези /на иска за прекратяване на нарушението, т.е. на неоснователни действия вследствие запалване на барбекюто и на иска за възстановяване на предишното състояние, т.е. за премахване на барбекюто/, поради което е достигнал да погрешни изводи без да изясни по какъв начин поставеното в имота барбекю ограничава правото на собственост на ищците и отделно да прецени евентуални пречки в резултат на ползването на барбекюто. Посочената теза обаче е неоснователна, тъй като видно от мотивите на въззивното решение, съдът е формирал извод и за двете хипотези, а именно, че ползването на барбекюто пречи на ищците да ползват жилището си, поради навлизането на дим, а изграждането му е ограничило обичайния директен достъп на ищците до отвора на плочата за мястото, където държат дърва и материали.
Касаторите-ответници поставят и следните въпроси:
1) в случаите на суперфициарна собственост какви права имат собствениците на обекти в сградата по отношение площта около сградата /собственост на трето лице/ и достъпа до външните стени и тези права ограничени ли са във времето и пространството;
2) как би следвало да се процедира при конкуренция между посочените права и тези на собственика на земята;
3) как следва да се определи от съда правото на достъп до външните стени на сградата като обща част и до съоръженията по тези външни стени /за всеки отделен случай или по силата на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/ или на друг акт.
Твърдят, че по същите е налице противоречива практика на ВКС по решение № 538 от 9.07.2010 г. по гр.д. № 519/2009 г., IV г.о. и решение № 363 от 17.10.2011 г. по гр.д. № 663/2010 г., I г.о. От една страна соченото противоречие не е налице, тъй като с първото решение е дадено тълкуване за критериите, по които се определя прилежащата към сграда площ, независимо дали е построена преди или след приемането на Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, с второто – за правото на собствениците на обособени обекти от сграда, да ползват земята, доколкото това е необходимо за използване на обектите им по предназначение. От друга страна въпросите са изцяло неотносими в настоящия случай, доколкото когато правото на строеж е учредено върху държавен имот при действието на в чл.15, ал.3 ЗС, чл.105, ал.1 от Наредбата за държавните имоти /отм./ и в чл.130, ал.4 от З. /отм./, то суперфициарите имат право да ползват и цялата незастроена част от земята /Решение № 461 от 27.04.2012 г. по гр. д. № 1316/2010 г., ВКС, I г.о./.
С оглед изхода на настоящото производство разноски по повод на касационните жалби не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 19.07.2017 г., постановено по гр.д. № 188 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: