Определение №45 от 14.3.2018 по ч.пр. дело №876/876 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№45

Гр.София, 14.03.2018 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ

като разгледа докладваното от съдия Влахов ч.гр.д.№ 876 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. М. И. срещу Определение № 252/ 17.08.2017 г. по гр.д.№ 122/ 2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение от 23.02.2001 г. по гр.д.№ 308/ 2000 г. на РС- Монтана, като е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно, поради което се моли за отменяването му и разглеждане на молбата за отмяна по същество.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира частната жалба за допустима като подадена срещу подлежащо на инстанционен контрол преграждащо развитието на производството определение на състав на ВКС, в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязло в сила решение от 23.02.2001 г. по гр.д.№ 308/ 2000 г. на РС- Монтана е отхвърлен предявеният от М. З. С. против Поземлена комисия- [населено място] иск с правна квалификация чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ- за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Д. П. върху земя от 36,540 дка в землището на [населено място], местност „С.”.
С молба от 03.07.2004 г. Е. М. И. /наследник по закон на Н. Д. П. съгласно приложено Удостоверение за наследници № 1309 от 19.06.2013 г./ е поискала от Върховния касационен съд влязлото в сила решение да бъде отменено поради откриване на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, необоснованост на възприетите от съда фактически констатации и невъзможността й да се яви лично при разглеждане на делото поради особени непредвидени обстоятелства. С разпореждане от 14.07.2014 г. на РС- Монтана на молителката е било указано да изложи точно и мотивирано основанията за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, както и да посочи кога се е снабдила с приложените към молбата нови писмени доказателства. В изпълнение на така дадените й указания, с молба от 10.08.2014 г. молителката е изложила твърдения, според които е неправилен решаващият правен извод, поставен в основата на решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, според който процесният имот е бил собственост не на нейния наследодател, а на общината. Заявява, че датите, на които се е снабдила с новите писмени доказателства, се установяват от самите тях, както следва: Писмо № ДС 09-235/ 24.07.2009 г. на областния управител на област М.; Опис на мелница „Н. Д.”, предоставен й от Държавен архив- [населено място] през 2007 г.; писмо № 94-295/10 г./ 10.03.2011 г. на С.- [населено място]. При така изложените твърдения от страна на молителката, сезираният с молбата за отмяна състав на ІІІ г.о. на ВКС е намерил, че същата е недопустима като подадена след изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ и след тримесечния срок по чл.305, ал.1 ГПК, както и поради липсата на конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения.
Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение намира така постановеното определение за правилно. Според задължителните указания на т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/ 2014 г. на ОСГТК, редовността на молбата за отмяна по смисъла на чл.316, ал.1 ГПК изисква наличието на конкретни фактически твърдения, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно предвидените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Конкретно в хипотезата, при която молителят твърди, че се е снабдил с нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които не е могъл да се снабди или които не са му били известни при решаването му, следва да е посочено кога и при какви обстоятелства се е снабдил с документите- както с оглед преценката, дали същите са новооткрити, така и поради необходимостта да се извърши служебна проверка за спазването на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. В конкретния случай, както правилно е съобразил състава на ІІІ г.о., в изпълнение на дадените й указания молителката не е отстранила нередовността на молбата, тъй като не е изложила точни и конкретни фактически твърдения, които позволяват да бъдат квалифицирани като основания за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК. Както е разяснено в т.10 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. на ОСГТК, молбата за отмяна не отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Същевременно, дори и да се приеме, че представените с молбата писмени доказателства сочат на твърдение за наличието на предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна, то с оглед твърденията на самата молителка за момента на снабдяване с документите следва да се приеме, че едногодишният срок по чл.232, ал.2 ГПК /отм./ е изтекъл още при действието на отменения процесуален закон, с оглед на което молбата е недопустима /т.8 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. на ОСГТК/.
В допълнение на изложеното следва да се посочи, че изводът за недопустимост на подадената молба за отмяна следва и на друго, самостоятелно основание. Доколкото молителката не е имала качеството на страна в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ пред РС- Монтана, същата има право да иска неговата отмяна единствено в хипотезата на чл.304 ГПК- като трето лице, спрямо което влязлото в сила решение има сила, т.е. при необходимо другарство. В производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ наследниците на бившия собственик обаче нямат качеството на необходими другари, тъй като с този иск се цели установяване на правото на възстановяване на собствеността, при което съгласно чл.14 ППЗСПЗЗ направеното от един сънаследник искане ползва и останалите, като собствеността се възстановява общо в полза на всички наследници, независимо кой е подал заявлението или е предявил иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /Определение № 117 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 772/2010 г. на ІІ г.о., Решение № 449 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 982/2010 г. на ІІ г.о./. По тези съображения следва да се приеме, че молителката не е процесуално легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение на РС- Монтана, за което се явява трето лице.
По изложените съображения атакуваното определение на състав на ІІІ г.о. следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 252/ 17.08.2017 г. по гр.д.№ 122/ 2015 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top