О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№207
София, 20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4462 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2565 от 19.07.2017 г. на Р. Р. К. и К. Р. К., приподписана от пълномощника им адвокат А. А., против решение № 3326 от 16.06.2017 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 588 от 15.02.2017 г. по гр.д. № 107/2016 г. на Районен съд-Гоце Делчев и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от А. М. К. против Р. Р. К. и К. Р. К. установителен иск за собственост въз основа на давностно владение по отношение на нива с площ от 3.266 дка в местността „С. Г.“, землището на [населено място], представляващ имот № 066174 по картата на землището и са присъдени разноски в размер на 700.00 лв.
А. М. К. чрез пълномощника си адвокат Е. А. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено, че през 1995 г. ищеца е установил фактическа власт върху процесния имот /показанията на свидетелите В., Х. и М., които убедително сочат, че вследствие неформална покупко-продажба през 1995 г., неговия дядо е придобил от К.К. фактическата власт над имота и още тогава я предоставил на ищеца, като ищцовите действия обхващат целият имот на К., възлизащ в м.”С. Г.” общо на около 7дка, в т.ч. и процесните 3,266дка, като една част засял с овошки, а останалата – с тютюн, пшеница и др., а показанията на свидетеля Г. са приети за недостовери, поради противоречие с другите свидетелски показания и заинтересованост/. Вида, характера, обема и съдържанието на ищцовите действия, описани от свидетелите, безспорно сочат фактическото господство на ищеца над имота, очевидно изключващи действията на други субекти, вкл. реститиураните собственици. Непрекъснатото ползване на имота от ищеца и придобиването на естествените му плодове от 1995 г. до настаняването на ответниците през 2012 г., съответства на собственическото правомощие ползване. При тези данни съдът е приел, че придобивната давност е започнала да тече на 1.07.1998 г. с влизането в сила на решение №6661/16.06.98г на ПК-Г. за възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Сл.К., като до 8.05.2012 г., когато ищеца се е снабдил с констативен нотариален акт № 94/2012 г. срокът по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл. Съдът е изложил съображения, че изтичането на срока на придобивната давност не поражда автоматично право на собственост за владелеца. С позоваването му обаче на последиците й, осъществено в случая чрез снабдяване от ищеца с констативния нотариален акт № 94 от 08.05.12 г., спорното право на собственост върху процесния имот следва да се счита за възникнало от момента на изтичането срока по чл.79, ал.1 ЗС – 01.07.2008г .(ТР№4/12г по т.д.№4/12г на О.; Р./95г по гр.д.№1904/94г, ІV ГО на ВКС и др.). По арг. на чл.99 ЗС с придобиването му давност от ищеца, наследниците на Сл.К. са го изгубили. При това положение покупко-продажбата, материализирана в нотариален акт №71/04.05.12 г. макар и действителна, не е породила вещноправен ефект и не е прехвърлила имота в ответния патримониум, понеже продавачите не могат да прехвърлят права, които нямат към деня на сключване на сделката.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят въпросите:
1) поражда ли вещноправен ефект и преминава ли в патримониума на приобретателите по договор за покупко-продажба правото на собственост върху имота предмет на тази сделка, в хипотезата на съставен констатитевн нотариален акт за придобиване право на собственост върху същия имот на основание давностно владение, като се има предвид, че датата на съставяне на констативенния нотариален акт е след датата на сделката покупко-продажба
2) как действа придобивната давност след изтичане на законния срок на давностно владение – по право или е необходимо и изрично позоваване на владелеца.
Доколкото липсва позоваване на практика на ВКС или на съдебна практика, следва, че се иска допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Не съществува съмнение в правната теория и съдебната практика, че правоприемникът придобива прехвърлените му права само доколкото същите са били притежавани от праводателя му, както и че констативния нотариален акт не поражда вещни права, а само удостоверява вече притежавани такива. В този смисъл липсва законова непълнота или неяснота, която да налага тълкуване, за да се отговори на поставения въпрос.
Вторият въпрос е свързан със значението на позоваването на придобивна давност. Върховния касационен съд е изразил мнение по този въпрос в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК, като при тълкуването по т.2 е изходил от мотивите, че до момента в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на собственост, но при наличие на позоваване, правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на А. М. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 450.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Е. А..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3326 от 16.06.2017 г., постановено по гр.д. № 254 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА Р. Р. К. и К. Р. К., двамата с адрес: [населено място], [община], област Б., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. А. да заплатят на А. М. К., [населено място], [община], област Б. разноски за настоящото производство в размер на 450.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: