О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№376
София, 02.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 777 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н., Р. Г. Ф., С. В. Н. и И. Н. В. чрез пълномощника им адвокат К. К. против решение № 1534 от 20.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1442 от 10.04.2017 г. по гр.д. № 10120/2016 г. на Районен съд-Варна за признаване за установено по отношение на П. Х. Н., Р. Г. Ф., С. В. Н. и И. Н. В., че Л. И. Н. и И. С. Н. са собственици на реална част с площ от 203 кв.м., изчертана на скицата на лист 13 от делото между точки АВСД от поземлен имот с идентификатор 10135.5401.3347, целият с площ от 549 кв.м. на основание давностно владение в периода от 25.06.1998 г. до 25.06.2008 г.
Л. И. Н. е подала чрез пълномощника си адвокат А. П. отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Л. И. Н. и И. С. Н. са основали претендираното право на твърденията, че владеят имот пл.№ 1992 /имот № 3347 по плана за новообразуваните имоти и имот с идентификатор 10135.5401.3347 по кадастралната карта и кадастралните регистри/ с площ от 549 кв.м. въз основа на предоставено право на ползване от 1988 г. и са го придобили по давност, а правния спор възникнал, тъй като ответниците претендират собственост върху 203 кв.м. въз основа на Решение № 525 от 25.06.1998 г. на Поземлена Комисия. Ответниците са оспорили иска с довод, че правото на собственост им е възстановено на 17.03.2015 г., когато е издадена заповед по чл.4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ № Г-ПР-67 на кмета на район „А.“, до който момент давност не е текла, а към Решение № 525 от 25.06.1998 г. на Поземлена Комисия няма скица, поради което същото има само установително действие.
Въззивният съд е приел за установено, че между страните по делото няма спор относно факта на осъществяване от ищците на владение върху реална част с площ от 203 кв.м. изчертана на скицата на л.13 от дело между точки АВСД от имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5401.3347 находящ се в м.“Б.-север“, кв.Г., [населено място]. Спорът е налице ли са законови пречки за придобиване на имота по давност и конкретно, кога е завършена реституционната процедура в полза на ответниците, а от там и изтекъл ли е давностния срок. Констатирал е, че с Решение № 525/25.06.1998 г. на ПК-гр.В. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. З. П. в съществуващи /възстановими/ стари имотни граници на имот – нива с площ от 5,735 дка в терен по §4 в землище на кв. Г., м-ст „Б. север“ („К.“), представляващ имот № 414 по плана за стари имотни граници, изработен през 1997 г. и обхващаш по комбинирания план на местност „Б.-север“ имоти или части от тях с пл. № 1986, 1987, 1990, 1991, 1992, 9616, 9617, 9619, 9621, като решението е постановено преди изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999г.). Изложил е съображения, че решенията /като процесното от 1998 г./, издадени при действието на първоначалната редакция на § 4к ЗСПЗЗ (ДВ бр. 98/28.10.1997 г.), преди изменението на нормата (ДВ бр. 68/30.07.1999 г.), имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост щом имотът е индивидуализиран по кадастралния план. Съдът се е позовал на практиката на ВКС по Решение № 61/17.07.2017 г. по гр.дело № 3272/2016 г. ,1-во г.о., че посочването на имот с номер по план на земите, включени в параграф 4 ЗСПЗЗ го индивидуализира в достатъчна степен, защото номера на плана предопределя в достатъчна степен границите на имота. Приетото по делото експертно заключение оборва твърденията на ответниците за липса на индивидуализация на имота, като от същото е видно, че според описанието в решението имотът има определено местоположение според действалите към момента планове, поради което е можел да бъде трасиран на място и да бъде съпоставен с другите имоти на територията. Старият имот е достатъчно индивидуализиран, тъй като е посочен плана и стария номер, освен това е посочено върху кои имоти, по ползвателския план попада или върху части от такива имоти, като макар реалната част от процесния имот да не е индивидуализирана, помощният план, изработен и приет през 1997 г. има минимално различие с около 2 кв.м. с плана за новообразуваните имоти и съответно спорната реална част е възможно да бъде индивидуализирана на плановете. Съдът е направил извод, че Решение 525/25.06.1998 г. има конститутивно действие, доколкото е постановено преди редакцията на ЗСПЗЗ от 1999 г. и имотът е индивидуализиран по комбиниран план на м.“Б. –север“ , а и имота е индивидуализиран и в хода на производството пред първа инстанция, като е изяснено как същия е заснет по КП /така в Решение № 116/08.07.2016 г. по чл.290 от ГПК, на ВКС , 1-во г.о. по гр.дело № 5941/2015 г./.
По тези съображения съдът е направил извод, че давностният срок е започнал да течена 16.07.1998 г. и е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба в съда на 23.08.2016 г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1) за достатъчната индивидуализация на възстановявания по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ имот и момента, в който настъпва конститутивния ефект от решението на ПК, издадено преди 30.07.1999 г.;
2) длъжен ли е съдът да изгради изводите си по възраженията на страните въз основа на всички представени от тях доказателства и доводи.
По първия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 46 от 26.07.2016 г. по гр.д. № 5168/2015 г., II г.о. Твърдяното противоречие не е налице, тъй като тълкуваното по посоченото решение касае различна фактическа обстановка – по спор относно остатъчна площ по § 4з, ал.2 ПЗР ЗСПЗЗ, която юридически се обособява като самостоятелен имот с плана за новообразуваните имоти, а ако не може да бъде обособена се изкупува от ползвателя, докато спорът по настоящото дело е относно реална част от имот, който е бил отразен като самостоятелен още в помощния план от 1997 г. и в същите граници е отразен и в плана за новообразуваните имоти.
По първият въпрос касаторите се позовават и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като считат, че има нужда от прецизиране в практиката на ВКС за момента, в който настъпва правното обособяване на един имот, а съответно и се възстановява правото на собственост. Настоящият съдебен състав приема, че липсва основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС – Решение № 260 от 14.11.2011 г. по гр. д. № 118/2011 г., ВКС, II г.о., Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1889/2009 г., ВКС, I г.о., Решение № 23 от 22.05.2017 г. по гр. д. № 2856 / 2016 г., ВКС, I г.о., Решение № 318 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 436/2009 г., ВКС, II г.о. и др. – е дадено тълкуване, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99 г., имат конститутивно действие, щом отговарят на изискването на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.45/95 г. и на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира, като това се извършва било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или помощен план, било по друг начин, имат конститутивен ефект.
Само за пълнота следва да се отбележи, че ответниците не могат да легитимират възстановено право на собственост въз основа на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ /№ Г-ПР-67 от 17.03.2015 г. на кмета на район А., [община]/, тъй като последната касае идеални части от имот № 3347, а в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е уредена възможност за възникване на съсобственост между ползвател и реституиран собственик. Правната уредба изисква за всеки от тях, който е реализирал правата си да се обособи самостоятелен имот, докато в случая за ответниците не е отреден новообразуван имот съобразно границите по с Решение № 525/25.06.1998 г. на ПК-гр.В. /в плана за новообразуваните имоти процесният имот е нанесен в границите си по кадастралния план от 1996 г. и помощния план от 1997 г., а за ответниците липсва отреден новообразуван имот, съответстващ на възстановения им имот № 414 по помощния план от 1997 г./
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил възражението им, че към с Решение № 525/25.06.1998 г. на ПК-гр.В. няма приложена скица, което противоречи на изискванията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и не е предприел действия да изясни този въпрос от фактическа страна. Практиката на ВКС приема, че за решенията, постановени за имоти в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ от ДВ бр.98 от 28.10.1997 г., липсва изискване за скица – Решение № 260 от 14.11.2011 г. по гр. д. № 118/2011 г., ВКС, II г.о. След като необсъденото възражение е неотносимо към изхода на спора, то липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на Л. Н. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 800.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1534 от 20.10.2017 г., постановено по гр.д. № 1379 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА П. Х. Н., [населено място], [улица], Р. Г. Ф., [населено място], [улица], С. В. Н., [населено място], [улица] И. Н. В., [населено място],[жк], [жилищен адрес] четиримата със съдебен адрес [населено място], [улица], ап.2, адвокат К. К. да заплатят на Л. И. Н., [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.4, адвокат А. П. разноски по повод касационната жалба в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: