О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№310
София, 15.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 471 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 138423 от 18.10.2017 г. на Г. Г. К. чрез пълномощника й адвокат В. Т. против решение № 5741 от 28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 11206 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, с което е потвърдено решение от 16.01.2015 г. по гр.д. № 54519/2011 г. на Софийски районен съд, 53-ти състав за допускане на съдебна делба на апартамент от 93.79 кв.м. в [населено място], [улица], ет.1 и магазин за промишлени стоки с разгъната застроена площ от 8.60 кв.м. в [населено място], [улица] между съделителите и при права в съсобствеността: Г. Г. К. – 15/36 ид.ч., С. И. Х. – 14/36 ид.ч. и Д. Г. Й.-П. – 7/36 ид.ч.
Отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК е подала С. И. Х. чрез пълномощника си адвокат В. П., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Разглеждайки жалбата на Г. Г. К. против първоинстанционното решение, с което е допусната делба с участието на С. И. Х., въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства за придобиване собствеността на имотите, извършването на разпоредителни сделки и наследствено правоприемство, установяват наличието на съсобственост при приетите от първоинстанционния съд права. Изложил е съображения, че не следва да обсъжда заявеното във въззивната жалба на Г. К. възражение, че имотите са придобити по давност от прекия й /и на съделителката Д. Й.-П./ наследодател, тъй като Г. К. не е заявила това възражение в отговора на исковата молба /такова е било направено само от Д. Й.-П., която обаче не е подала въззивна жалба/ и не може да се позове на чуждо материално право, нито да упражни основаното на него процесуално право на възражение срещу основателността на иска, без своевременно да се е присъединила към възражението на сестра си. Независимо от тези изводи за обхвата на въззивното производство, съдът е изложил и мотиви, че възражението за придобиване на имота по давност от прекия на Г. К. и Д. Й.-П. наследодател Г. Й. е неоснователно, тъй като нито един от разпитаните по делото свидетели не установява той да е довел до знанието на съсобственицата си С. Х. своето намерение да владее нейната идеална част за себе си.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Г. Г. К. поставя следните въпроси, по които поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1) когато в делото за делба едно възражение се поддържа и ползва двама от участниците в делбата, представляват ли те необходими другари и съответно може ли участник, който не е направил едно възражение /за придобивна давност/, но го е поддържал, поискал е доказателства в тази нсока и се ползва от него, да обжалва съдебното решение самостоятелно, независимо от другия участник, направил възражението;
2) може ли да се придобие по давност съсобствен имот и какви са предпоставките за това.
Първият въпрос е свързан с мотивите на съда, че Г. К. не е легитимирана да атакува произнасянето на първоинстанционния съд по възражение, заявено от друг съделител. Същият обаче би бил относим към изхода на спора, само доколкото са налице основания за допускане на касационно обжалване и спрямо мотивите на съда, с които това възражение е разгледано по същество и е прието за неоснователно. Към тези мотиви е насочен втория от поставените въпроси. По него обаче е налице практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 31 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4539/2015 г., I г.о., Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 481/2017 г., I г.о. и др. – според която презумпцията на чл.69 ЗС е изначално оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. С. владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на владението. Наличието на практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено изключва допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство Г. Г. К. следва да възстанови на С. И. Х. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат В. П..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5741 от 28.07.2017 г., постановено по гр.д. № 11206 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав.
ОСЪЖДА Г. Г. К., [населено място], [улица], ет.1 да заплати на С. И. Х., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, адвокат С. Ц. разноски за настоящото производство в размер на 400.00 /четиристотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: