О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№209
София, 20.04.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3949 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 300 от 07.07.2017г. по гр.д. № 410/2017г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 245 от 07.04.2017г. по гр.д. № 1307/2016г. на Пазарджишки районен съд. С последното е уважен предявения от Д. Н. Я. отрицателен установителен иск, че Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, не е собственик на част от ПИ № 000882 в м.“Черковка“ в землището на [населено място], общ.П., представляваща част от бивш имот пл. № 15 по плана на селото, действащ към 1962г., при съседи – от изток имот № 006002, от запад – УПИІІІ-56, от север и юг – имот № 000882.
Касационната жалба е подадена от Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение касаторът релевира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ придобива ли Държавата право на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ и чл. 45 ППЗСПЗЗ върху застроени земеделски земи, незаявени за възстановяване в сроковете по реституционните закони и непредадени на общините; представлява ли процедурата по чл. 45 ППЗСПЗЗ придобивен способ за Държавата; 2/ подлежат ли на възстановяване по ЗСПЗЗ имоти, които не са включени в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законово основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, а върху тях има извършено строителство; 3/ изключването на земеделска земя от регулацията на населеното място чрез акт на Държавата през периода на колективизацията на земеделските земи предпоставка ли е за възстановяване на собствеността.
Ответницата Д. Н. Я., чрез пълномощник адв. И. Ц., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Д. Н. Я. като наследник на Л. Я., починал 2008г., за установяване, че Държавата не е собственик на частта от ПИ № 000882 в м.“Черковка“ в землището на [населено място], общ. П., представляваща част от бивш имот пл. № 15 по плана на селото, действащ към 1962г. Правният си интерес ищцата обосновава с твърдението, че целият имот № 000882 в м.“Черковка“ в землището на [населено място] е записан като държавна собственост, част от държавния поземлен фонд, което записване е създало пречка на наследниците да се снабдят с нотариален акт.
Според разписния лист към плана от 1948г. имот пл. № 15 с площ около 3500 кв.м. е записан на наследодателя А. Л. Я.. В имота е построена масивна жилищна сграда с площ от 99кв.м., за която е издадено удостоверение за търпимост. С договор за дарение от 1980г. А. Я. прехвърля на сина си Л. Я. /прекия наследодател на ищцата/ парцел V-15 в кв. 17 по плана на [населено място], общ. П. с площ 900 кв.м., заедно с построеното в него паянтово жилище. Имотът, предмет на тази сделка, е съседен на спорния. По отношение на спорната част приетата експертиза установява, че е с площ 545кв.м. и понастоящем попада в имот № 000882 по КВС на землището на [населено място], целия от 3,230 дка. При проследяване на регулационното положение на тази част се установява следното: По регулационния план от 1948 г. тя попада в имот пл. № 15 с площ около 3500 кв.м., за който е отреден парцел ІІ-15 в кв. 17, записан на А. Я.. С преработения регулационен план от 1962г., въз основа на ПМС № 216/1961г., част от имот пл. № 15 е изключена от регулацията, като за частта, останала в регулация, е отреден парцел V-15, посочен по-горе като предмет на договора за дарение; при разделянето част от масивната жилищна сграда на 99 кв.м., а именно 72 кв.м. попадат в частта извън регулация, а по-малка част от нея – 27 кв.м. остава в парцел V-15 т.е. в регулация. По кадастралния план към действащия регулационен план от 2001г. на имот пл. № 15 съответства имот с пл.№ 56, записан на наследниците на Л. А. Я., включително частта, извън регулацията. На наследниците на А. Л. Я. е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху части от имот пл. № 15 по плана от 1948г., както следва: 1/ площ от 413 кв.м., съставляваща имот № 006002 по КВС, м.”Черковка”, граничеща със спорната част от изток и представляваща част от изключения през 1962г. имот пл. № 15; 2/ площ от 1065 кв.м., съставляваща имот № 005002 по КВС, която също представлява част от имот пл. № 15, която е била извън регулация по плана от 1948г. /най-източната част от имота/. По този начин, от цялата площ на бившия имот пл.№ 15, която е била извадена от регулацията през 1962г., е останала невъзстановена само спорната част. По картата на възстановената собственост тази част е отразена като имот № 000882, целият с площ от 3.230дка, представляващ държавен поземлен фонд, с начин на трайно ползване: друг жилищен терен. Не се спори и се установява от доказателствата, че на място имотът се владее в границите на парцел ІІ-15 от 1948 г., т.е. наследниците, вкл. ищцата, владеят спорната част, заедно с тази, намираща се в регулация и с възстановените от Поземлената комисия части.
При тези констатации съдът е отчел, че ответникът не се позовава на конкретен придобивен способ, а се основана само на записването на имота в КВС като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. Изложил е съображения, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер; има хипотези, при които имоти, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г., както е в конкретния случай. Ако те са запазили селищния си характер, не са включени в блок на ТКЗС и не са отнети от лицата, които ги владеят като дворни места, то тези лица, ако са членове на ТКЗС, са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако лицата не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ – в него влизат само земите, които подлежат на възстановяване, но са останали незаявени в законните срокове. Поради това, само фактът, че имотът е извън регулационния план на населеното място не води до извод, че е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ и при липсата на искане за възстановяване попада във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В конкретният казус няма данни имотът да е бил държавна собственост; само отразяването в КВС като държавен поземлен фонд, без дори да е изяснено дали е налице хипотезата на чл. 24 ЗСПЗЗ или чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, не е достатъчно. По тези съображения съдът е уважил предявения от ищцата иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК настоящият състав счита, че такива не са налице.
Поставените от касатора въпроси, макар и относими към изхода на спора, са изяснени в съдебната практика, а даденото от въззивния съд разрешение на конкретния правен спор е съобразено с нея. В решение № 197 от 10.05.2011г. по гр.д. № 430/2010г. на ВКС, І г.о. се приема, че не всички земеделски земи, подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост на земеделските земи. Затова, на възстановяване подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им; когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван – например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, то такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Включването на такива земи във фонда по чл.19, ал. 1 ЗСПЗЗ не намира опора в закона. Също така, с решение № 883 от 14.12.2010г. по гр.д. № 1432/2009г. на ВКС, І г.о. е прието, че разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими по отношение на дворно място, изключено от регулационния план на населеното място, за което липсват данни да е включено в ТКЗС или фактически да е отнето, след надлежно обезщетяване на собственика. Изключването на имотите от регулация би довело до отнемане на собствеността само при изпълнение на предпоставките на ПМС 216 /1961г. за обезщетяване на собствениците и преценка за наличието или липсата на други имоти, достатъчни за жилищните и стопански нужди на собствениците и на членовете на семействата им. Аналогично е и разрешението в решение № 789 от 16.11.2010г. по гр.д. № 3303/2009г. на V г.о. В случая по настоящото дело няма данни имотът да е отнеман на някое от основанията, посочени в чл. 10 ЗСПЗЗ, поради което изводът на въззивния съд, че собствеността е запазена и не са приложими разпоредбите на ЗСПЗЗ както за възстановяване на собствеността, така и за придобиването й от Държавата, са в съответствие с практиката на ВКС.
Липсва несъответствие с посочената от касатора практика в „обратен” смисъл. Решенията в тази група разглеждат хипотези, фактически различни от настоящата. В решение № 69 от 31.03.2010г. по гр.д. № 646/2009г. на І г.о. се приема, че възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ следва да се извърши и за земеделска земя, която впоследствие е включена в регулационния план, т.е. това е хипотеза обратна на настоящата. Решение № 296 от 29.11.2012г. по гр.д. № 320/2011г. на І г.о. дава отговор на въпроса за кой период на владение се отнася забраната на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и дали нормата дерогира института на придобивната давност по отношение на земеделски имоти, които се владеят от трети лица в продължение на повече от 10 години от възстановяването на собствеността на бившите им собственици. Въпросът няма връзка с обуславящия изхода на настоящия спор въпрос дали подлежат на възстановяване неотнети земеделски земи.
Горното налага извод, че липсват сочените основания по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК, което обуславя отказ за допускане на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 300 от 07.07.2017г. по гр. д. № 410/2017г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: