О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№39
гр. София, 06.03.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 542 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по три частни жалби: 1/ частна жалба вх. № 2879/14.03.2017г. на Л. Г. Р.; 2/ частна жалба вх. № 2969/16.03.2017г. на Г. Х. Р. и двете насочени против протоколно определение от 14.02.2017г., постановено по гр.д. № 1556/2016г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е прекратено производството по подадените от тях касационни жалби; 3/ частна жалба вх. № 2970/16.03.2017г. на Р. Х. С. против определение № 218 от 07.10.2016г. постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса по подадената касационна жалба, както и против горепосоченото протоколно определение от 14.02.2017г. за прекратяване на производството по подадената от нея касационна жалба.
В частните жалби на Л. Г. Р., Г. Х. Р. и Р. Х. С., насочени срещу връщането на касационните им жалби, се съдържат оплаквания за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с уведомяването им за указанията на съда и прилагането на разпоредбата на чл.41, ал.2, вр. с ал.1 ГПК. В частната жалба на Р. Х. С. се изразява недоволство и от това, че съдът неправилно е отказал освобождаването й от заплащане на държавна такса. Според нея, мотивите на съда, че имотът се предоставя за туристически услуги и се реализират доходи чрез търговско дружество, са неподкрепени с доказателства. Навежда се и възражение, че с едно и също съобщение жалбоподателката е уведомена както за отказа да бъде освободена от държавна такса, така и за задължението за внасяне на държавна такса, при все, че първото определение подлежи на обжалване. С частната жалба се представят декларации по чл. 92 ЗКПО за установяване, че [фирма] е на загуба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и са допустими.
С определение № 448 от 25.07.2016г. по гр.д. 1556/2016г. съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 282 от 14.07.2015г. по гр.д. № 719/2013г. на Софийски окръжен съд, като е указал на всеки от жалбоподателите – Д. М., Р. С., Г. Р., М. С. и Л. Р. да внесат дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Указанията, адресирани до Р. С., М. С., Л. Р. и Г. Р. са изпратени до пълномощника им адв. А. Ж.. Той е получил съобщението до Р. С. и М. С. на 05.10.2016г.; върху съобщението до Л. Р. е отбелязал, че не е пълномощник; съобщението до Г. Р. е върнато в цялост с отбелязване, че адв. Ж. не е намерен многократно и не се отговаря на мобилния си телефон. Видно, че по-рано, на 21.09.2016г. е постъпило заявление от адв. Ж., че не може да осъществи контакт с Л. Р. по повод указанията за внасяне на държавна такса и поради това се отказва от упълномощаването на тази своя доверителка. Съдът е постановил уведомяване на жалбоподателката на домашен адрес в [населено място]; то е върнато в цялост с отразяване, че лицето живее постоянно в чужбина. При тези данни съдът е разпоредил уведомяване чрез пълномощника й Г. Р., живущ на същия адрес. Това съобщение също не е връчено, като е посочено, че лицето живее в к.к. Б.; съобщението до адреса в к.к. Б. е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е преместен. При тези данни съдът е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК, приемайки, че страната е променила своя адрес и този на пълномощника си, без да уведоми съда.
Същевременно, на 25.08.2016г. и на 21.09.2016г. са подадени искания съответно от Г. Х. Р. и от Р. Х. С. да бъдат освободени от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, като в молбите си те са посочили точния размер на дължимата от всеки от тях държавна такса. По тези молби съставът на ВКС се е произнесъл с определение № 218/07.10.2016г., с което ги е оставил без уважение. По отношение на Р. С. е посочил, че притежава трети етаж от вилна сграда в курорта Б., намираща се в поземления имот, предмет на делбата, като според данните по делото сградата се предоставя на туристи и с нея се развива стопанска дейност. Отказът за освобождаване от държавна такса на Г. Р. е обжалван и потвърден от друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
В съдебно заседание на 15.11.2016г., в присъствие на пълномощника адв. А. Ж., съдът е докладвал, че нередовностите на касационната жалба не са отстранени, тъй като не са внесени дължимите от касаторите държавни такси; също така е констатирал, че Р. Х. С. не е уведомена за определението от 07.10.2016г. и е разпоредил да се съобщи това определение, както и да се укаже, че е необходимо внасяне на държавна такса по касационната жалба. В изпълнение на указанията на съда е изпратено съобщение до Р. С. чрез адв. Ж., което е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 12.01.2017г. и 06.02.2017г. и адв. Ж. не е намерен в кантората, не се е отзовал на оставените съобщения, не е отговорил на мобилен телефон. При тези данни, съдът е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал.2 ГПК и съобщението да се счита за редовно връчено. Изпратени са писма с обратни разписки до Л. Р. чрез Г. Р. на адреса в Б., Пансион „Р.”, с указанието за внасяне на държавна такса са върнати в цялост с отбелязване „преместен”.
В съдебното заседание на 14.02.2017г. съставът е прекратил производството по касационните жалби на Г. Х. Р., Л. Г. Р. и Р. Х. С. поради невнасянето на държавна такса.
При горните фактически обстоятелства настоящият състав приема следното:
Частната жалба на Р. С. срещу определението от 07.10.2016г. за отказ за освобождаване от държавна такса е неоснователна. От данните в приложената декларация за материално и гражданско състояние е видно, че молителката е пенсионер с пенсия 122 лв.; живее в жилище в [населено място], без да е посочени чия собственост е то; притежава трети етаж с площ 240 кв.м. от вилна сграда в к.к. Б., построена в поземления имот, предмет на делбата. При тези данни следва да бъде споделен изводът на предходния тричленен състав, че не е налице основание за освобождаване от държавна такса. По делото е приложено /л. 131-145 от първоинстанционното дело/ решение на Софийски окръжен съд по гр.д. № 566/2003г. за делба на сградата в имота, в резултат на която в дял на Р. С. е възложен третия етаж, който е на значителна стойност. От мотивите на решението е видно, че сградата представлява хотел – пансион „Р.” и се експлоатира от [фирма], в което съдружник е и Р. С.. Фактът, че жалбоподателксата е съдружник в това дружество и към настоящия момент се потвърждава от извършената от съда справка в търговския регистър, но това обстоятелство не е отразено от нея в приложената декларация. Последното е достатъчно, за да бъде потвърден отказът за освобождаване от държавна такса.
Частните жалби на Л. Г. Р., Г. Х. Р. и Р. Х. С. срещу връщането на касационните им жалби са също неоснователни.Поддържаните в частните жалби доводи са свързани с нередовното уведомяване за задължението за внасяне на държавна такса. Те са несъстоятелни.
Р. С. е уведомена за указанията на съда на 07.10.2016г. чрез пълномощника й адв. Ж. / виж съобщението на л. 121 от делото/.
Всички жалбоподатели са уведомени от съда в откритото съдебно заседание на 15.11.2016г., на което е присъствал пълномощникът им адв. Ж.. Наред с това, подадените от Г. Р. и Р. С. молби по чл.83, ал.2 ГПК съдържат признание, че са уведомени за дължимата от тях държавна такса – размерът на таксата е посочен в молбите им.
Спрямо Л. Р. следва да се приеме, че също е налице надлежно уведомяване. От една страна, заявлението на адв. Ж. за отказ от упълномощаване е в нарушение на чл.35, ал.1 и 2 от Закона за адвокатурата – разпоредбите забраняват отказ от защита, освен когато стане невъзможно изпълнението на задълженията, а такива причини по делото не са изтъкнати. От друга страна, съдът е предприел всички възможни действия по уведомяване на Л. Р. на посочения домашен адрес и чрез нейния баща и пълномощник Г. Р., които не са дали резултат. При събраните данни, че лицето живее в чужбина /за което не се спори/, а пълномощникът не може да бъде намерен на нито един от двата адреса, то правилно са приложени последиците на чл. 41, ал.2 ГПК. Доводите, че е следвало да се изпрати съобщение до В. Р. – майка на Л. Р. са несъстоятелни, тъй като В. Р. е самостоятелна страна и не е пълномощник на дъщеря си.
В заключение следва да се отбележи, че поведението на жалбоподателите очевидно цели осуетяване внасянето на държавна такса, за което свидетелстват данните по делото, че проблеми с връчване на други съобщения по делото на същите адреси, вкл. и на адреса на адв. Ж., не е имало.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 218 от 07.10.2016г. постановено по гр.д. № 1556/2016г. Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставено без уважение искането на Р. Х. С. по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по касационната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.02.2017г., постановено по посоченото гр.д. № 1556/2016г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е прекратено производството по подадените от Л. Г. Р., Г. Х. Р. и Р. Х. С. касационни жалби.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ