О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№120
Гр. София, 21.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов ч. гр. д. № 2344 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба Ж. В. В. от [населено място] срещу Определение № 98 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 1008/2018 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима молбата за отмяна на частния жалбоподател на влязло в сила Решение № 436/31.05.2006 г. по гр.д.№ 3170/2004 г. на ВКС, ІV г.о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК (ДВ бр. 89 от 2007г., в сила от 01.03.2008г.), поради изтичане на едногодишния преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ преди влизане в сила на новия ГПК и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че така постановеното определение е неправилно, поради което се моли за отменяването му и разглеждане на молбата за отмяна по същество.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от ответника по частната жалба – С. М. В..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частнатата жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, образувано по подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение по установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното определение, с което молбата за отмяна, основаваща се на твърдения за наличие на новооткрити писмени доказателства /чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК/, е оставена без разглеждане, съставът на І г.о. е приел, че съгласно даденото от ОСГТК на ВКС в т. 8 на ТР №7/2014 г. от 31.07.2017 г. тълкуване, отнасящо се до приложимостта на разпоредбата на чл. 305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК, обн. ДВ. бр.89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Изложени са съображения, че решението, чиято отмяна се иска, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила на 31.05.2006 г., когато е постановено, като към момента на влизане в сила на действащия ГПК /01.03.2008 г./, предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК/отм./ преклузивен срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл, поради което същата се явява недопустима.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира така постановеното определение за правилно. Според задължителните указания на т. 8 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. С оглед датата на постановяване на Решение № 436/31.05.2006 г. по гр. д. № 3170/2004 г. на ВКС, ІV г.о. и като се отчете, че молителката не се позовава на отменително основание, което да е настъпило след влизане в сила на решението, е видно, че към 01.03.2008 г. – датата на влизане на действащия ГПК, е изтекъл /на 30.06.2007 г./, още при действието на отменения процесуален закон, едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, оставянето без разглеждане на молбата за отмяна, подадена при действието на ГПК от 2007 г., но при изтекъл преклузивен срок до влизането на закона в сила, ще има същите правни последици, ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение беше подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл пределен срок от една година по чл.232 ГПК /отм./. И в двата случая няма да се стигне до разглеждането на молбата за отмяна по същество. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Постановеното определение напълно съответства на даденото задължително тълкуване на закона, с оглед на което обжалваният акт на състава на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение е правилен.
С оглед горното, обжалваното определение на състав на І г.о., с което молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗЗ е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 98 от 16.04.2018 г. по гр. д. № 1008/2018 г. на ВКС, І г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: