О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
гр. София, 10.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3473 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 86 от 16.05.2017г. по гр.д. № 68/2017г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 493 от 07.11.2016г. по гр.д. № 19382016г. на Плевенски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Л. К. В. против Е. Л. В. иск по чл. 108 ЗС относно недвижим имот, съставляващ жилище -апартамент в [населено място], на [улица], ап.6, с площ 102 кв.м., заедно с принадлежащите му мазе и таван, както и с 1/8 ид.ч. от общите части на сградата и 1/17 ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща ПИ с идентификатор 56722.660.1049.
Касационната жалба е подадена от ищеца Л. К. В. чрез пълномощника адв. И.. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона, на които е дал грешно тълкуване. Въпросите са две групи: 1/ какъв е характера на определението по чл. 125 ГПК/отм./ – охранителен или разрешителен; длъжен ли е съдът да мотивира определение, с което одобрява съдебна спогодба когато в нея участва малолетен и в резултат на спогодбата му се отнемат права; длъжен ли е съдът да посочи какъв е интереса на детето от тази спогодба; одобрението на такава спогодба противоречи ли на чл.73, ал.1 и 3 СК/отм./; при противоречие между чл.125 ГПК/отм./ и чл. 73 СК /отм./ коя норма се прилага при охраняване интересите на малолетното дете; докъде се простира представителната власт на родителя спрямо малолетното дете и има ли той право да сключва спогодба, с която на практика се отказва от право на собственост; 2/ какъв е характера на спогодбата, постигната в рамките на съдебен спор и одобрена от съда; ако спогодбата е договор, одобрен от съда, губи ли договорния си характер при разпореждане с предмета на делото.
Ответникът по жалбата Е. Л. В. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. Н.. Поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищецът основава правото си на собственост на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.01.1991г. с неговите баба и дядо. Към момента на сключване на договора ищецът е бил малолетен и е представляван от баща си К. Л. В.. Установено е, че през 1992 г. прехвърлителите Л. К. В. и Д. С. В. са предявили иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора, производството е по който е приключило със съдебна спогодба за разваляне на сключения договор. В това производство приобретателят Л. К. В./настоящия ищец/ е представляван от баща си К. В., който е дал съгласие за сключване на спогодбата. През 2014г., след смъртта на съпругата си Д. В., прехвърлителят Л. К. В. е дарил на сина си Е. Л. В. 4/6 ид. части от процесния имот. Твърди се в исковата молба, че договорът за съдебна спогодба е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 73 СК/отм./ и ищецът не е изгубил собствеността върху имота.
Въззивният съд е намерил иска за неоснователен. Приел е, че спогодбата от 17.02.1992 год. за разваляне на договора за издръжка и гледане не е нищожна. Ищецът като малолетен е представляван в съответствие с чл.16, ал. 2 ГПК/отм./ и чл.73, ал.1 СК /отм./. Действията на бащата по сключване на спогодбата са „одобрени” от съда по см. на чл.17 ГПК/отм./ чрез одобряване на спогодбата по реда на чл.125, ал.1 от същия кодекс. Извършваната от съда преценка дали спогодбата съответства на закона и добрите нрави включва и преценка на интереса на малолетния, тъй като този интерес е въведен като водещ в процес с участие на малолетен /чл. 17 ГПК /отм./ или при извършване на разпоредителни сделки с имущество на ненавършили пълнолетие деца – чл.73 ал.2 СК/отм./. Според съда, при сключването на спогодбата не е било необходимо издаване на разрешение от районния съд по реда на чл.73 ал. 2 от СК /отм./, който е приложим при извършване на разпоредителни сделки с имущества на непълнолетни, а сключването на спогодба представлява разпореждане със спорното право, в който случай интересите на детето се охраняват по реда на чл. 17 ГПК /отм./. На следващо място съдът е посочил, че сключването на съдебна спогодба не представлява отказ от права по смисъла на чл.73, ал. 3 СК/отм./, тъй като сключването й от законен представител е допустимо – чл. 17 във вр. с чл. 22 ГПК/отм./. На последно място съдът е приел, че липсва противоречие между интересите на представлявания /малолетния/ и неговия законен представител /баща/ при сключване на спогодбата, поради което не е следвало да бъде назначаван особен представител по чл.16, ал.6 ГПК /отм./. Страна по алеаторния договор е малолетният и неговите права в процеса се защитават от законния му представител. Последният няма самостоятелни права в процеса и не брани такива, независимо, че върху него като законен представител тежи задължението да гледа и да издържа прехвърлителите.
По наведените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Повдигнатите въпроси за характера на съдебната спогодба и на определението на съда, с което тя се одобрява, както и за извършваната преценка на интереса на малолетния, участващ като страна в спогодбата чрез законния си представител, имат отношение към решаващите мотиви на въззивния съд. Не се установява обаче те да са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито решаването им да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не съществува колебание в съдебната практика, че съдебната спогодба представлява потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със сила на присъдено нещо изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда; както и че определението за одобряване на спогодбата е охранителен акт. Изрично в този смисъл е ППВС № 7/1973г. Според него съдебната спогодба представлява двустранен договор, който може да бъде атакуван като нищожен в хипотезите на чл. 26 ЗЗД, да бъде унищожаван при условията на чл. 27 ЗЗД или да подлежи на разваляне поради неизпълнение на поетите задължения. Определението за одобряване на спогодбата обективира преценката на съда, че сключеният в хода на процеса договор по повод спорното право не противоречи на закона и морала, но не туря край на делото и не подлежи на обжалване – Определение № 628 от 08.11.2010 г. по ч.пр. д. № 607/2010 г. на ІV г.о. на ВКС. Що се отнася до представителството на малолетен, участващ в спогодбата, разпоредбите на процесуалния закон са ясни – законните представители могат да извършват действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото – чл. 17 във вр. с чл. 22, ал.2 ГПК/отм./. Въз основа на тези разпоредби решаващият съд е приел, че именно съдът, пред който се сключва спогодбата, извършва преценка на интереса на малолетния по чл. 73 СК/отм./ и с оглед на това постановява своя акт за одобряване или неодобряване на спогодбата.
Въз основа на изложеното и като се вземе предвид, че касаторът по никакъв начин не е обосновал соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на неговите проявни форми, разяснени в т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, се налага извод за недопускане на касационно обжалване.
В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в настоящето производство за адвокатско възнаграждение, възлизащи на 500лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 16.05.2017г. по гр.д. № 68/2017г. на Великотърновски апелативен съд по касационната жалба на Л. К. В..
ОСЪЖДА Л. К. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.6 да заплати на Е. Л. В. от [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1 сумата 500/петстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: