О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№313
София, 15.06.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 208 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3589 от 17.10.2017 г. на М. К. А. и И. Г. К., приподписана от пълномощника им адвокат М. А., против решение № 4282 от 11.08.2017 г., постановено по гр.д. № 204 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 5967 от 25.07.2016 г. по гр.д. № 2777/2015 г. на Районен съд-Благоевград за признаване за установено по отношение на М. К. А. и И. Г. К., че Б. М. Г., А. М. П., С. М. Г., В. К. Г., Д. С. З., М. С. З., Р. Л. М., Д. К. М., Л. К. М., Н. Т. В., Л. Т. М., С. Г. Ч., Ж. Г. А., Е. А. Ч., Г. А. Ч., Р. А. М., В. Л. М., Н. Л. М., Н. Х. М., Й. С. М., С. С. М., Х. Л. В. и В. Л. М. са собственици на 4/7 идеални части от поземлени имоти в землището на [населено място], [община]: поземлен имот № 051005 в землището на [населено място], [община], местност „А.“ с площ от 15.209 дка; поземлен имот № 089009 в местността „С.“ с плоЩ от 9.132 дка; поземлен имот № 050001 в местността „Г. къщи“ с площ от 21.959 дка и поземлен имот № 000335 в местността „Г. къщи“ с площ от 10.739 дка, като е отхвърлено искането за предаване владението на имота.
Б. М. Г., А. М. П., С. М. Г., В. К. Г., Д. С. З., М. С. З., Р. Л. М., Д. К. М., Л. К. М., Н. Т. В., Л. Т. М., С. Г. Ч., Ж. Г. А., Е. А. Ч., Г. А. Ч., Р. А. М., В. Л. М., Н. Л. М., Н. Х. М., Й. С. М., С. С. М., Х. Л. В. и В. Л. М. са подали чрез пълномощника си адвокат К. Т. по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираното право на собственост на наследствено правоприемство от С. К. М., поч. 28.02.1970 г. и реституция по ЗСПЗЗ, като правния спор възникнал след като сънаследника К. Л. И., притежаващ 1/84 ид.ч. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност и продал имотите. В отговора на исковата молба ответниците са заявили, че са собственици въз основа на договор за покупко-продажба от 5.01.2015 г., като праводателят им К. Л. И. се е легитимира с нотариален акт за собственост по давност, а приложените от ищците доказателства не доказват, че имотите не са владяни от продавача К. И. в срока, установен от нотариуса в нотариалното производство.
Въззивният съд е приел, че ищците са установили при условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото на собственост след реализирана, чрез завършена процедура, земеделска реститиуция, а възражението на ответниците, че праводателят им е придобил процесните имоти в индивидуална собственост чрез давностно владение е недоказано – липсват доказателства за осъществявана през какъвто и да било период от време фактическа власт от К. И., както и доказателства същият да е отблъснал владението на останалите сънаследници и явно и недвусмислено е манифестирал пред тях, че е владелец и на техните идеални части, а не държател, а съответно удостовереното в нот. акт № 29, том II, рег. № 3394, дело 185 от 2014 г., вписан в СВ с вх. рег. № 6144 от 22.12.2014 г., акт № 9, том X., дело №2290/2014 г. право на собственост върху тях не е придобито от К. И., поради което същият не е могъл да се разпореди с него и сделката за покупко-продажба, изповядана в нот. акт № № 1, том I, рег. № 18, дело № 1 от 2015 г., вписан в СВ с вх. рег. № 1 от 05.01.2015г., акт № 1, том I, дело № 1/2015 г. не е породила транслативния си ефект за всички идеални части от процесните имоти, защото продавачът е бил собственик само на 1/84 ид.ч. от тях по наследство, поради което купувачите са станали собственици, по силата на горната продажба, само на 1/84 ид.ч. от имотите. По отношение доводите на ответниците по иска, че са добросъвестни купувачи, защото не са знаели, че процесните имоти не принадлежат на продавача, съдът е изложил съображения, че същите биха били относими, при поддържано от тях възражение за придобивна давност, реализирана след продажбата и тъй като такова възражение не е предявено, е безпредметно да се обсъжда добросъвестност
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1) налице ли е третата предпоставка за уважаване на иск по чл.108 ЗС когато ответниците владеят имота на правно основание;
2) добросъвестни купувачи ли са ответниците, когато се легитимират като собственици на недвижим имот с нотариален акт за покупко-продажба.
Въпросите са мотивирани с тезата на касаторите, че след като праводателят им се е легитимирал с констативен нотариален акт за собственост и те са закупили имотите без да знаят, че придобиват от несобственик и са добросъвестни, то е налице правно основание да държат имотите, поради което не е налице третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Посочената теза не е съобразена с нормативната уредба, тъй като правата, които има добросъвестния владелец са уредени в чл.71 и чл.72 ЗС като според чл.71 ЗС правото да се ползва имота и да се получават доходите от него отпада при предявяване на иска от собственика, а съответно съобразени с материалния закон и съдебната практика по приложението му е изводът на въззивния съд, че касаторите нямат правно основание спрямо ищците да упражняват фактическа власт, както и че факта, че са добросъвестни е неотносим към изхода на конкретния правен спор.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по касационната жалба направените разноски в размер на 300,.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4282 от 11.08.2017 г., постановено по гр.д. № 204 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград.
ОСЪЖДА М. К. А. и И. Г. К., двамата с адрес: [населено място], [улица] съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 115, адвокат М. А. да заплатят на Б. М. Г., А. М. П., С. М. Г., В. К. Г., Д. С. З., М. С. З., Р. Л. М., Д. К. М., Л. К. М., Н. Т. В., Л. Т. М., С. Г. Ч., Ж. Г. А., Е. А. Ч., Г. А. Ч., Р. А. М., В. Л. М., Н. Л. М., Н. Х. М., Й. С. М., С. С. М., Х. Л. В. и В. Л. М., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], адвокат К. Т. разноски за настоящото производство в размер на 300.00 /триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: