О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№153
Гр. София, 22.03.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 3890 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ц. против Решение № 666 от 02.05.2017 г. по в. гр. д. № 82/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което по реда на чл.292 ГПК /отм./ е извършена делбата на обектите в жилищната сграда /включваща две тела- блок 1 и блок 2/, изградена в УПИ ХІІ-522, 523 и 524 в кв.55 по плана на 16-ти подрайон на [населено място], [улица], 22а и 24, като решението се обжалва в частта, с която касаторката, на която са поставени в дял Апартамент „В” /В-3/ на първи жилищен етаж в Блок 1 /съвместно с останалите наследници на починалия в хода на производството Г. П. Д./, Апартамент „В” /В-12/ и Гараж № 17, находящи се в Блок 2, е осъдена да заплати на останалите съделители дължимите суми суми за уравнение на дяловете им. Поддържа се, че в тази му част решението на въззивния съд е неправилно поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което дължимите от касаторката суми за уравнение на дяловете на останалите съделители бъдат определени съобразно уговореното в сключения между страните договор за групов строеж от 20.01.1995 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран правен въпрос, които според касатора е обуславящ за изхода на делото, а именно: Длъжен ли е делбеният съд, когато извършва делбата по реда на чл. 292 ГПК /отм./, при определяне на дължимите суми за уравняване дяловете на съделителите да съобрази уговореното в сключения между тях договор за групов строеж за изграждане на обектите, предмет на делбата?
Ответниците по касационната жалба Р. Л. С., А. Л. С., М. А. С., С. Н. Х. и С. Х. Х. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, евентуално поддържат становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба В. И. Х., Я. И. С., Д. И. Д. и И. И. П. заявяват становище за основателност на касационната жалба.
Останалите ответници по жалбата не са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта относно присъдените в тежест на касаторката суми за уравнение на дяловете на останалите съделители е обусловено от формулиране от нейна страна на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.
Производството пред въззивната инстанция в лицето на Варненския окръжен съд е било образувано по въззивни жалби на съделителите Г. К. Д., Р. П. П., П. П. П., Г. П. П., Д. Г. Ц., С. К. С. и В. А. С., като Д. Ц. е обжалвала първоинстанционното решение за извършване на делбата само в частта относно присъдените в нейна тежест суми за уравнение дяловете на останалите съделители във връзка с поставените в неин дял на основание чл.292 ГПК /отм./ Апартамент „В” /В-3/ на първи жилищен етаж в Блок 1 /възложен общо на наследниците на починалия в хода на процеса Г. П. Д./, Апартамент „В” /В-12/ и Гараж № 17, находящи се в Блок 2. За да определи дължимите суми за уравнение, въззивният съд е взел предвид квотите на съделителите в допуснатите до делба имоти /тази на касаторката 13,865/742 ид.ч./ и стойността на последните при извършване на делбата съобразно изслушаното по делото експертно заключение. На това основание следва да се приеме, че посоченият в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК правен въпрос изобщо не е от обуславящо за изхода на производството значение, доколкото размерът на дължимите суми за уравнение на дяловете поначало не е предмет на договора за групов строеж- според чл. 192, ал. 1 З. /отм./ в този договор се определят жилищата или другите обекти, които ще получат участващите в груповия строеж, тяхната стойност и условията по изпълнение на строителството. Колкото до сумите за уравнение на дяловете, същите се определят служебно от делбения съд съобразно действителната стойност на делбените имоти при извършване на делбата. Както е посочено в Решение № 266/ 17.10.2014 г. по гр.д.№ 3333/14 г. на І г.о., което настоящият състав изцяло споделя, целта на делбеното производство е прекратяване състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. Ако е налице възможност всеки съделител да получи реален дял от съсобственото имущество и стойността на този реален дял съответства напълно на стойността на квотата на получилия го съделител, делбеното имущество се разпределя, без да се извършва парично уравняване. Ако обаче определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност, по-малка от стойността на квотата, определена с решението по допускане на делбата, неравенството се изравнява в пари, при което, за да е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял- в имот или пари, с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. В конкретния случай договорът за групов строеж от 20.01.1995 г. обективира единствено съгласие на съсобствениците на дворното място за разпределение на обектите в бъдещата жилищна сграда, при което същият не съдържа /а и по изложените по-горе съображения не е могъл да съдържа/ уговорки относно сумите за уравнение на дяловете, поради което и напълно законосъобразно въззивният съд е определил същите на база определените в решението за допускане на делбата квоти на съделителите и пазарната стойност на допуснатите до делба обекти.
По изложените съображения поставеният от касаторката правен въпрос относно значението на сключения между страните договор за групов строеж при извършване на разпределение на делбените имоти по реда на чл. 292 ГПК /отм./ се явява неотносим и като такъв не е в състояние да обуслови исканото допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 666 от 02.05.2017 г. по в. гр. д. № 82/2017 г. на Варненския окръжен съд, по касационната жалба на Д. Г. Ц. .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: