О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№154
София, 23.03.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3679 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 8881 от 13.07.2017 г. на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат В. Т. против решение № 184 от 5.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1112 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 54 от 16.01.2017 г. по гр.д. № 1597/2016 г. на Районен съд-Стара Загора в частта за уважаване на предявените от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС по отношение на частта от 29.42 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 68850.522.5437 с административен адрес [населено място], [улица] площ 1469 кв.м., която площ е заключена между точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 и оцветена в червено на комбинирана скица № 1 към първоначалното заключение на съдебно-техническа експертиза, неразделна част от решението и иск по чл.108 ЗС за осъждане на [фирма], [населено място] да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на [фирма], [населено място] да упражнява правото си на собственост върху същия имот, като премахне незаконно построената масивна ограда в описаната част.
В подаден по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат И. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноскси..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:
1) допустимо ли е владяна при условията на добросъвестност част от съседен недвижим имот да бъде придобивана по давност;
2) налице ли е правна възможност собственика на недвижим имот да може да иска обратно от всяко лице, неин държател и/или владелец, частта от него, владяна при условията на настъпила придобивна давност;
3) налице ли е възможност, при която съдът да предоставя права на назначени от него вещи лица да делегират на трети лица свои задължения, поети за изготвяне на експертиза и как следва да бъдат възприети от съда заключения, позоваващи се на изследвания, направени от тези трети лица;
4) задължен ли е съдът да съпоставя доказателствената тежест на всички събрани по делото доказателства, като изрично посочва кои от тях кредитира като относими към спора;
5) представлява ли снимковият материал доказателство по смисъла на чл.178 и сл.ГПК и допустимо ли е същият да бъде обсъждан в гражданското съдопроизводство.
По поставените въпроси касаторът поддържа, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, макар че не се позовава на такава, както и че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият и вторият въпроси са свързани с изводите на въззивния съд, че макар ответникът да владее процесните 29.42 кв.м. от имота на ищеца, не е могъл да ги придобие по давност, поради действалата до края на 2000 г. забрана по чл.59 З.-отм. за придобиване на реална част от парцел и действащата от 31.03.2001 г. забрана по чл.200, ал.1 ЗУТ за придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, които не отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и поради неприложимост на чл.200, ал.2 ЗУТ за придобиване на поземлен имот в случай на присъединяване към съседен имот при условията на чл.17 ЗУТ.
По тези въпроси произнасянето на въззивния съд е в съответствие с прак8тиката на ВКС, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване – с решение № 3 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 724/2011 г., ВКС, II г.о. е дадено тълкуване, че при действието на чл.59 З.-отм. владението на реални части от парцел не води до придобиването им по давност, нито до придобиване по давност на идеална част, а с решение № 67 от 16.07.2017 г. по гр.д. № 3533/2016 г., ВКС, II г.о. – че реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да бъде присъединена към съседен имот чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по давност по реда на чл.17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани, а присъединяване на реални части от урегулирани поземлени имоти към съседен имот, ако тези части не отговарят на изискванията на чл.19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл.15 от същия закон.
Останалите въпроси са свързани с начина на формиране на изводите на съда, че оградата е построена от ответното дружество в периода септември 2001 г. – март 2002 г. /а не както е твърдял ответникът, че е съществувала на място още от 1987 г. и само е била укрепена и доизградена на височина/, че е незаконна, тъй като за ограда с височина над 2.20 м. се изисква разрешение за строежа й и е нетърпим строеж, който подлежи на премахване като недопустим.
Въпросите са относими към процеса на събиране на доказателства и тяхното обсъждане от въззивния съд при формиране на посочените изводи. Същите обаче не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като обстоятелствата дали оградата е била построена още през 1987 г. или в по-късен момент и дали за нея се изискват и са издадени строителни книжа са изцяло неотносими към изхода на спора в настоящия случай. Касаторът не оспорва извода на съда, че в процесната си част оградата навлиза в имота на ищеца и препятства упражняване на правото му на собственост върху 29.42 кв.м. При тези данни дори и да е построена въз основа на редовни строителни книжа, оградата в съответната си част подлежи на премахване, а ответното дружество, което поддържа създаденото състояние, препятстващо упражняване правата на ищеца, се явява надлежен ответник. В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр.д. № 1081/2011 г., I г.о. и решение № 179 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 394/2016 г., I г.о., с които се възприема тълкуването по ТР № 31/1984 г. на ОСГК на ВС, че гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол върху актовете на администрацията, включително и върху строителните книжа при преценка дали строеж е законен и дали представлява пречка за упражняване правата на ищеца, като статута на търпимост не може да породи за собственика задължение да пърпи създаденото ограничение на правото на собственост /а нормативната ни уредба никога не е предвиждала възможност оградата да преминава през чужда имот/ и решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г., II г.о., даващо тълкуване, че искът по чл.109 ЗС се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца, като за основателността на иска е без значение дали поведението на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния титуляр.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 184 от 5.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1112 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], ул.“202“ № 6 разноски по повод касационната жалба в размер на 1350.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат И. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: