О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№333
Гр. София, 20.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д. № 633 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Х. М. срещу Решение № 190 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 47/2016 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по реда на чл.294 ГПК, с което на основание чл.353 ГПК в дял на касаторката е поставен следния недвижим имот: нива от 4,272 дка, представляваща имот № 011008 в землището на [населено място], местността „Горна К.”, като същата е осъдена да заплати на съделителя Ш. Р. Ш. за уравнение на дела му от всички делбени имоти, чиято делба е извършена с първоначалното въззивно Решение № 53 от 27.04.2016 г. по в. гр. д. № 47/2016 г., сумата 2 242,18 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е недопустимо в частта, с която на касатора е поставен в дял имот № 011008, тъй като по отношение на този имот делбата вече е извършена с влязлото в сила решение на въззивния съд от 27.04.2016 г., а пред въззивния съд при новото разглеждане на делото е било висящо производството за извършване на делба на друг имот- № 011007 в същото землище и същата местност. По отношение на определената сума за уравнение на дяловете се поддържа, че в тази му част решението на въззивната инстанция е неправилно, тъй като действително дължимата от касатора сума е в размер на 730,36 лв., а не 2 242,18 лв. Моли се да бъде постановено касационно решение, с което в полза на касатора бъде поставен в дял имот № 011007 в землището на [населено място], м.”Горна К.”, а в частта относно присъдената в полза на съделителя Ш. Р. Ш. сума за уравнение на дела му решението да бъде отменено, вместо което тази сума бъде определена на 768,68 лв.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са развити съображения за недопустимост на въззивното решение в частта, с която в полза на касатора е поставен в дял имот № 011008 в землището на [населено място], м.”Горна К.”, а за частта, с която е присъдена сумата 2 242,18 лв. в полза на съделителя Ш., се поддържа „очевидна неправилност” на въззивния акт по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, мотивирана с „очевидно неправилно изчисление” на стойността на делбените имоти, разпределени между двамата съделители.
Ответникът по касационната жалба- Ш. Р. Ш. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано. По отношение на имота, поставен в дял на касатора, е посочено, че по реда на чл. 247 ГПК въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 218/ 08.12.2017 г., при което същият е идентифициран именно като имот № 011007, и следователно не е налице произнасяне извън предмета на делото. Поддържа се, че не е налице неправилност на въззивното решение в частта относно определената сума за уравнение на дяловете, тъй като общата стойност на дела на Ш. /при приспадане стойността на имота, възложен на М. с постановеното при повторното разглеждане на делото от въззивния съд решение/ е 109 246 лв., а тази на дела на М.- 113 730,36 лв., с оглед на което разликата е именно в размера, присъден с обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд на релевираните от касатора основания е предпоставено от формиране на извод, според който в частта, с която процесният имот № 011008 в землището на [населено място], местността „Горна К.” е поставен в дял на касатора, решението е вероятно недопустимо като обективиращо произнасяне извън спорния предмет, а в частта относно присъдената сума за уравнение дела на съделителя Ш. Ш.- очевидно неправилно, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Тези предпоставки в случая не са налице. С Решение № 98 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3685/ 2016 г. на ВКС, І г.о. първоначално постановеното във фазата на извършване на делбата въззивно Решение № 53 от 27.04.2016 г. по гр.д.№ 47/ 2016 г. на Търговищкия окръжен съд е отменено и делото- върнато за ново разглеждане в частта относно извършването на делбата на имот № 011007 в [населено място], местността „Горна К.”, както и в частта относно определената сума за уравнение дела на Ш. Р. Ш.. С обжалваното в настоящото производство решение въззивният съд действително се е произнесъл по отношение на друг имот с № 011008 в същото землище и местност, по отношение на когото първоначалното въззивно решение за извършване на делбата, с което този имот е възложен на К. М., е влязло в сила, но впоследствие с Решение № 190 от 17.10.2017 г. по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в описанието на имота, като се счита, че същият е с № 011007, при граници: имот № 011008 и имот № 011002. Това решение е съобщено на страните, както следва: на Ш. Ш.- на 02.01.2018 г. и на К. М.- на 03.01.2018 г., и не е обжалвано в срока по чл. 283 ГПК, с което е влязло в сила. Като резултат, налице е решение на въззивния съд по извършване на делбата именно на имота, който е бил предмет на производството, и следователно въззивното решение не е недопустимо по смисъла на чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК като основание за допускането му до касационно обжалване.
Колкото до оплакването, че въззивният съд неправилно е изчислил дължимата от касатора в полза на съделителя Ш. Ш. сума за уравнение на дела му поради погрешно пресмятане на общата стойност на имотите, поставени в дял на двамата съделители, по същество в тази си част касационната жалба представлява искане за поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, което ангажира изключителната компетентност на съда, постановил решението- в случая въззивният съд /в този смисъл са Решение № 38 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 343/ 2011 г. на І г.о. и Решение № 171 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 2373/ 2013 г. на ІІ г.о., според които грешката при математическото изчисление на сумите за уравнение на дяловете в делбения процес следва да бъде поправена именно по реда на чл. 247 ГПК, тъй като е аритметическа, а не правна- не е свързана с промяна на формираната правораздавателна воля на съда, доколкото сумите за уравнение на дяловете във втората фаза на делбения процес са функционално предопределение от числения израз на притежаваните права в съсобствеността, определени с влязлото в сила решение по допускане на делбата/.
По изложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд в частта относно извършването на делбата на имот № 011007 в [населено място], местността „Горна К.”, а в частта относно определената сума за уравнение дела на съделителя Ш. молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, обективирана в касационната жалба, следва да се изпрати по компетентност на въззивния съд.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 190 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 47/2016 г. на Търговищкия окръжен съд в частта, с която на К. Х. М. е поставен в дял следния недвижим имот: имот № 011007 в [населено място], местността „Горна К.”, при граници: имот № 011008 и имот № 011002, по касационната жалба на К. Х. М..
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Търговищкия окръжен съд за произнасяне по обективираната в касационната жалба от 20.11.2017 г. на К. Х. М. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 190 от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 47/2016 г. на Търговищкия окръжен съд при изчисляване на дължимата от К. Х. М. в полза на Ш. Р. Ш. сума за уравнение на дела му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: