О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№64
гр. София, 10.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 961 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. С., чрез пълномощник адв. Т. И., срещу определение № 3938 от 21.07.2017г. постановено по ч.гр.д. № 460/2017г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 720 от 15.03.2017г. на Районен съд-Сандански по гр.д. № 1017/2010г. за връщане на частната му жалба срещу разпореждане от 03.07.2014г. за издаване на изпълнителен лист, поради просрочие на същата.
Жалбоподателят намира определението за недопустимо, неправилно и немотивирано. Сочи, че районният съд се е произнесъл по връщането на частната жалба с разпореждане вместо с определение и окръжният съд не е съзрял това съществено процесуално нарушение. Освен това, въззивният съд не е извършил проверка кой съд е компетентен да разгледа частна жалба с основание чл.407 ГПК и формално е издал обжалваното определение, без оглед на това, че първоинстанционният съд не е компетентен, понеже именно той е издал изпълнителния лист, предмет на обжалване с частната жалба. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК формулира два правни въпроса: 1/ кой е компетентният съд за разглеждане на жалби срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист по чл.407 ГПК; 2/ допустимо ли е разглеждане от районен съд на дело по жалба срещу разпореждане по чл. 407 ГПК, върнато от въззивния съд с указания за събиране на доказателства за редовността на жалбата или въззивният съд следва сам да разгледа частната жалба и служебно да предприеме събиране и попълване на делото с доказателства. Поддържа се основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС и с т.7 и т. 9 от Постановление № 1/13.07.1953г. на ППВС. Сочи се и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не изразяват становища по основателността й.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното разпореждане за връщане на частна жалба, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно с разпореждане № 720 от 15.03.2017г. по гр.д. № 1017/2010г. на Районен съд-Сандански е върната като просрочена подадената от Д. С. С. частна жалба срещу постановеното по същото дело разпореждане от 03.07.2014г. за издаване на изпълнителен лист. Видно, че срещу ответника в производството Д. С. С. е издаден изпълнителен лист въз основа влязлото в сила решение за уважаване на исковете по чл.108 и 109 ЗС и за дължимите разноски. На 16.11.2016г. е постъпила частна жалба от Д. С. С. срещу разпореждането от 03.07.2014г. По указание на въззивния съд са събрани от първата инстанция доказателства, че поканата за доброволно изпълнение е получена от Д. С. на 08.10.2016г. При тези данни Благоевградски окръжен съд е намерил, че срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл на 24.10.2016г., а частната жалба срещу него е подадена на 16.11.2016г., при което тя е просрочена и с основание е върната от администриращия съд. Доводите на жалбоподателя за ненадлежно връчване на поканата за доброволно изпълнение, съдът е приел за неподкрепени с доказателства и за неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, следното:
Поставените от жалбоподателя правни въпроси имат пряко отношение към предмета на произнасяне на определение № 127/09.01.2017г. по гр.д. № 969/2016г., с което е въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд с указания за събиране на доказателства за преценка редовността на частната жалба. Това определение не е предмет на инстанционна проверка в настоящото частно производство. Независимо от това, доколкото дадените в него разрешения, имат отражение върху допустимостта на първоинстанционния акт и съответно върху допустимостта на сега обжалвания акт, то може да се приеме, че въпросите са такива по чл. 280, ал.1 ГПК и запълват общото основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице обаче допълнителните основания, визирани в чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Въпросът за компетентния съд е разрешен в съответствие със закона и с практиката. Напълно несъстоятелни са твърденията, че районният съд е разгледал частна жалба срещу свой акт. В случая районният съд се е произнесъл не по основателността на частната жалба, подадена от Д. С. С. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, която несъмнено е от компетентност на окръжния съд, а по нейната редовност, каквото задължение и компетентност му възлагат разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК. Посочените норми предвиждат именно първоинстанционният съд да дава указания по редовността на жалбите, а според чл. 262, ал. 2, т.1 ГПК именно той следва да постанови връщането на жалбата, когато същата е подадена след изтичане на срока за обжалване. Актът, с който се извършва това връщане е разпореждане – чл. 262, ал. 3 ГПК. Посочените разрешения не са предмет на противоречиво тълкуване в съдебната практика, а обжалваното въззивно определение по никакъв начин не им противоречи, поради което не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК изобщо не е обосновано.
Поради изложеното касационно обжалване на определението на Благоевградски окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3938 от 21.07.2017г. постановено по ч.гр.д. № 460/2017г. на Благоевградски окръжен съд по частната касационна жалба на Д. С. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: