О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№503
София, 11.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1429 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Р. К. против решение № 1715 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1742 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 4132 от 10.11.2016 г., поправено с решение № 2344 от 7.06.2017 г. по гр.д. № 12893/2014 г. на Районен съд-Варна за признаване за установено по предявения от [фирма], [населено място] против Р. Н. Р. иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 60, том II, вх. Р.. № 3082, нот.дело № 240 от 25.07.2003 г. на нотариус с рег. № 335 на реална част от ПИ с идентификатор 10135.2573.114 с площ на реалната част от 1225 кв.м., находящ се в [населено място], р-н Приморски, к.к.Чайка, местност I, при посочени граници, като в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на [фирма], [населено място] и Р. Н. Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по КП от 1987 г., съответна на общата граница между парцели XI-3486 и X.-3487 по ЧЗР от 1999 г., отразена в син цвят и заключена между точките А и Б на комбинирана скица-приложение 2 на заключението на вещото лице С. К. /приподписана от съда и неразделна част от решението/ и за отхвърляне на иска за разликата, заключена между действителната граница /материализираната на място поставена от ищеца масивна ограда/ и приетата за отговаряща на правата на страните такава по предходен план, защрихована в зелен цвят на комбинирана скица-приложение № 2 към съдебно техническата експертиза на вещото лице С. К. с площ от 67 кв.м.
Р. Н. Р. е подала чрез пълномощника си адвокат Н. Т. отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените по повод касационната жалба разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено, че ищцовото дружество се легитимира като собственик въз основа на договор за покупко-продажба от 2003 г. на имот с площ от 1200 кв.м., представляващо ПИ № 3487, идентичен на парцел № X.-3487 в кв.9 по плана на к.к. Чайка, а ответницата като наследник на Н. Р. Н. и въз основа на нотариален акт № 187, том IX, дело 4870/29.03.1994 г. за признати права по реда на § 4а върху 600 кв.м. ид.ч. от цялото пространство от 1000 кв.м. е собственик на съседния имот. Спорът е възникнал за местонахождението на границата между двата имота, които са отразени в кадастралната карта като един имот с идентификатор 10135.2573.114.
Обсъждайки индивидуализацията на имотите в актовете за собственост, изслушаните експертни заключения и гласните доказателства, Окръжен съд-Варна е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че по отношение на процесните имоти има приложена регулация и тя е съгласно кадастралния план от 1987 г. Изложил е съображения, че за процесната местност е действал стар план за улична регулация и строителни площадки на к.к.“Чайка“, одобрен със заповед № 1184/08.08.1962 г., като същия не засяга процесните имоти. За първи път имотите на страните са обособени като два самостоятелни в кадастралния план от 1987 г., съответно с № 3487 и № 3486. Не е спорно, че кадастралната основа на действащия ЧЗР, одобрен през 1999 г. по проектоплана на к.к. „Чайка“ е кадастралния план на к.к. „Чайка“ от 1987 г. и в договора за покупко-продажба, с който се легитимира ищецът, имотът е индивидуализиран съобразно кадастралния план от 1987 г. като ПИ № 3487, идентичен на парцел № X.-3487, в кв.9 по плана на к.к. Чайка, като към този момент, изработения през 1999 г. кадастрален план от 2003 г. е бил одобрен със Заповед № 300-4-32/13.05.2003 г. и там имотите на страните са отразени с общи граници с идентификатор ПИ 10135.514.116 с площ 2369 кв.м., идентичен по граници с ПИ 10135.514.114 с площ 2368 кв.м. по действащата кадастрална карта от 2008 г.
Въззивният съд е споделил извода на районния съд, че площта на имотите не е определяща, за определяне на границата между същите. Ищецът е придобил имот индивидуализиран съгласно плана от 1987 г. И двете заключения на вещите лица са категорични, че материализираната на място граница/ограда е изградена така, че ищеца ползва повече от това, което е придобил по акт за собственост. Възраженията му, че в кадастралната карта следва да бъде отразена материализираната на място граница, доколкото актуалното заснемане на място съответства на отразяването през 2003 г., са счетени за неоснователни, тъй като кадастралната карта отразява заснемането на имотите, което има само декларативно действие и от отразеното в нея не се пораждат, изменят или погасяват права. При спор за материално право, който в случая е породен именно от материализираната на място граница, релевантна е действителната граница между имотите, съобразно действителните права на страните. Планът от 2003 г. не предвижда граници между имота на ищеца и ответника, поради което не може да бъде определящ за действителната такава между двата процесни имота.
При така възприетите факти и тяхното правно значение, въззивният съд е направил извод, че кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК е допусната непълнота, изразяваща се в това, че имотът на ищеца не е заснет като самостоятелен такъв, а е заснет като част от имота на ответника с посочения идентификатор, като общата граница между имота на [фирма] и Р. Н. Р. следва да бъде общата имотна граница на ПИ 3486 и ПИ 3487 по кадастралния план от 1987 г., съответна на общата граница между парцели XI -3486 и X.-3487 по ЧЗР от 1999 г., индивидуализирана по скица на вещото лице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС по въпросите:
1) при иск по чл.54, ал.2 ЗКИР към кой момент се установява правото на собственост и по-конкретно момента на влизане в сила на кадастралната карта или други предходни планове и допустимо ли е съдът да приеме за вярна имотна граница, която не съвпада със съществуващата такава на място, материализирана с ограда, както и на геодезическото заснемане;
2) допустимо ли е да се постанови решение за допусната очевидна фактическа грешка по заключение на вещо лице, което не е част от диспозитива на решението;
Първият въпрос е свързан с довода в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че границата между имотите съвпада с регулационната граница между парцели XI-3486 и X.-3487, тъй като липсва действаща регулация, доколкото режимът на ЧЗР е уреден в чл.98 ППЗТСУ-отм. и при липсата на твърдение и данни може да се приеме, че се касае за хипотезата на ал.4, съгласно която частичното застроително решение е основание за изработването и одобряването на частичен застроителен и регулационен план, данни за което няма по делото. Посочената теза обаче е неотносима към изводите на съда, който е приел, че границите на правото на собственост на ищеца следва да се определят съобразно индивидуализацията на имота, описана в нотариалния акт за покупко-продажба, с който е придобита собствеността, а именно по кадастралния план от 1987 г., което описание съвпада и с ЧЗР. Следователно съдът не е формирал извод, че регулационни граници са определили и границите на правото, поради което въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване като неотносим към мотивите на въззивното решение.
Вторият въпрос е свързан с твърдението на касатора, че е налице противоречие при допускане на поправката на очевидна фактическа грешка, като е постановил решението си по скица-приложение 2 от заключението на вещото лице К., по което имотът на ищеца е 1216 кв.м., а същевременно е отразил площта по заключението на вещото лице В. приложение 2, по което имотът е с площ 1292 м. и посочените конфигурации и площ драстично се различават. Д. обаче е неотносим към данните по делото, поради което въпросът не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Вещото лице К. не е дало заключение за площта на имотите на страните, а само ги е отразило в констативната част съобразно оцифрения графичен план от 1987 г., а задача да изчисли площта на имота е имало единствено вещото лице В., който е извършил и преки геодезически измервания. Същевременно трайна е практиката на ВКС, че площта, макар да влияе на потребителската стойност, не е индивидуализаращ белег на правото на собственост, а е функция на границите му /в този смисъл Решение № 704 от 7. 01. 2011 г. по гр. д. № 1080/2009 г. на ВКС, IV г.о./, поради което и силата на пресъдено нещо на решението обхваща само границите на имота, който следва да бъде нанесен, за да се отстрани непълнотата в кадастралната карта.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Р. Н. Р. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1715 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 1742 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап.2 да заплати на Р. Н. Р., [населено място], [улица], ег.1, ап.1, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: