О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№377
София, 02.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 801 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Й. чрез пълномощника му адвокат Б. М. против решение № 447 от 29.11.2017 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е потвърдено решение № 478 от 4.08.2017 г. по гр.д. № 1649/2016 г. на Районен съд-Хасково за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на УПИ X.-за КОО в кв.14 по регулационния план на [населено място] бани, обл.Х. с площ 780 кв.м., като получената при публичната продан сума се разпредели поравно между Д. И. Н. и И. Д. Й..
Д. И. Н. е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Разглеждайки жалбата на И. Й., въззивният съд е изложил съображения,че разпоредбите на чл.352 ГПК и чл.353 ГПК,отразяващи два от начините на извършването на съдебна делба, са приложими в случаите, когато допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми, какъвто обаче не е настоящият случай и тъй като имотът не е жилищен, същият не би могъл да бъде и възложен по смисъла на чл.349 ГПК. В случая видно от експертното заключение урегулираният поземлен имот не би могъл да се раздели на два дяла, които да имат изискуемите минимална площ и лице, поради което е неподеляем. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба,че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.201 и сл. ЗУТ и не е изискал становище от общинската администрация относно поделяемостта на делбения имот, тъй като такова становище съдът следва да изиска единствено в случаите, когато от заключението на вещото лице след допускането на делбата се установи, че допуснатия до делба недвижим имот е поделяем и целта е да се образуват нови УПИ. Съгласно чл.201, ал.2 ЗУТ УПИ са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи, и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Заключението на вещото лице, неоспорено от страните, в частта касаеща поделяемостта на имота допуснат до делба, е че процесният имот е неподеляем съгласно чл.19, ал.1, т.2 и ал.4 ЗУТ, тъй като не му достига нито лице, нито площ, за да се извърши реална делба на два равни дяла, според собственическите права на съделителите. За неоснователни са счетени и доводите, касаещи несъобразяването на съда с разпоредбата на чл.7, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като допуснатия до делба недвижим имот не е земеделски по своя характер, както и доводите за наличието на възможност делбата на съсобствения УПИ да се извърши като се отредят два самостоятелни имота с произволна площ и лице в рамките на едно общо УПИ, без да се спазват изискванията и ограниченията на ЗУТ,тъй като при делба на съсобствен УПИ същият не би могъл да се раздели на части с размери по-малки от установения минимум в чл.19 ЗУТ, като отделните дялове следва да се образуват при спазване на изискванията на чл.14-19 ЗУТ и др. законови изисквания регламентирани в устройствения закон и подзаконови нормативни актове.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК И. Д. Й. поставя следните въпроси /част от тях уточнени от съда/:
1) за недопустимостта на делбата на съсобствено УПИ само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена и за допустимостта й независимо от застрояването, ако някой от съсобствениците няма самостоятелен обект;
2) може ли да се допусне и извърши делба на съсобствен урегулиран поземлен имот, в който има сгради отделна собственост на част от съделителите, в случа на ответника;
3) приложимо ли е правилото, съгласно което по силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което в случая е относимо към ответника по делото И. Й. и което е безспорно установено, но е игнорирано както от районния, така и от окръжния съд;
4) нарушение на чл.201 ГПК ли е отказът на Окръжен съд-Хасково да възложи допълнителна задача на вещото лице по допуснатата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза.
Първите три въпроса не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като касаят спорове дали е налице съсобственост или собственик на процесното УПИ по давност е само касаторът и дали делбата е недопустима с оглед предназначението на процесното УПИ и са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.
По четвъртия въпрос касаторът поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 267 от 4.03.2014 г. по гр.д. № 30/2013 г., I г.о. С посоченото решение е дадено следното тълкуване: Според разпоредбата на чл. 201 ГПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача.
Въззивното решение изцяло съответства на посочената практика на ВКС. Искането за допълнителна експертиза е било обосновано с твърдения, че не е ясно дали вещото лице е направило графични измервания на място или по скица, за да определи колко метра лице има УПИ-то и не е преценило лицето на втората улица по границите на имота и не е конкретизирало двете съществуващи сгради, за да се направи заключение дали съдебната делба е невъзможна или трудноосъществима в равни дялове с оглед съществуващите сгради, както и да даде възможен вариант за подялба чрез разделяне на два поземлени имота в едно УПИ с евентуално парично уравнение на дяловете. В съответствие с практиката на ВКС по посоченото решение, съдът е преценил доколко искането е мотивирано и е приел, че е неоснователно, тъй като касае въпроси, по които не се изискват специални знания, а са по приложението на материалния закон.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство И. Д. Й. следва да възстанови на Д. И. Н. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 700.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 447 от 29.11.2017 г., постановено по гр.д. № 700 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Хасково.
ОСЪЖДА И. Д. Й., [населено място] бани, обл.Х., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис № 3, адвокат Б. М. да заплати на Д. И. Н., [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.5, адвокат Т. В. разноски за настоящото производство в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: