О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№352
гр. София, 22.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 185 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №5096 от 10.10.2017г. по гр.д. № 516/2017г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2239 от 13.04.2017г. по гр.д.№ 224/2014г. на Разложки районен съд в частта за установяване по отношение на М. Н. П., че поземлен имот с идентификатор 21498.305.1 по кадастралната карта на Д., в местн. Д., с площ 2762 кв.м., с трайно предназначение: горска, начин на трайно ползване: друг вид дървопроизводителна гора, е собственост на Държавата, както и за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 33, т. ІІ, рег.№ 201, д.№ 33/2006г. на нотариус № 061, в частта му признаваща право на собственост на М. Н. П. върху част от този имот. Посочено е в решението, че в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила.
Касационната жалба е подадена от адв. П. С. като пълномощник на И. Г. С., Л. Н. С., Н. М. П., Т. З. П., П. М. П., В. И. П., М. Г. Б., М. Н. П., Н. Г. Е. и М. Г. Е.. Твърди се, че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск, предявен от ненадлежна страна; оспорва се правният интерес на ищеца от предявяване на иска, включително и на искането по чл. 537, ал.2 ГПК, доколкото никой от ответниците не се ползва от посочения нотариален акт; оспорва се активната легитимация на ищеца предвид подаването на исковата молба чрез „Югозападно държавно предприятие”- Б., а изискването на чл.31, ал.2 ГПК е по дела относно недвижими имот държавна собственост Държавата да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. По-нататък са развити съображения за неправилност на решението.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на земеделието, храните и горите чрез директора на „Югозападно държавно предприятие”ДП- Б., намира жалбата за недопустима по отношение на касаторите, с изключение на М. Н. П. – единствен той е обжалвал първоинстанционното решение и никой от останалите обикновени другари не се е присъединил към жалбата му; поради това въззивният съд изрично е посочил, че по отношение на останалите ответници решението е влязло в сила. На следващо място ответникът излага съображения за недопускане на касационно обжалване по жалбата на М. П..
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че е допустима касационната жалба само на касатора М. Н. П.. Жалбите на останалите са недопустими. Те не са обжалвали първоинстанционното решение и за тях то е влязло в сила. Изрична констатация в този смисъл е извършена от въззивния съд в обжалваното решение. Поради изложеното тези ответници по иска не разполагат с право на касационна жалба и подадената такава следва да се остави без разглеждане.
За да прецени предпоставките за допускане на касационно обжалване по жалбата на М. П., настоящият състав на Върховния касационен съд установи следното:
Производството е по установителен иск за собственост, предявен от”Югозападно държавно предприятие” ДП – [населено място] за установяване правото на собственост на държавата върху гора, която е държавна собственост, но е била неправомерно възстановена на наследниците на Н. П. П.. Посочено е в исковата молба, че предприятието е създадено на основание чл. 163 от Закона за горите със Заповед на министъра на земеделието и храните и има за предмет на дейност да стопанисва държавните горски територии в седем административни области. В рамките на процедура по отстраняване нередовности на исковата молба е представено пълномощно за водене на делото от министъра на земеделието и храните.
Установено е, че с Решение № ДГ1 от 30.06.2000г. ПК-Б. е възстановила на наследниците на Н. П. П. имот № 305001 по КВС на землището на [населено място], с площ 2 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ, в местн. „Логовете”. Със следващо решение № ДГ1 от 29.01.2004г. на наследниците на Н. П. П. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху същия имот №305001 по КВС, но с площ 2,762 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в местн. „Д.”, при същите съседи.
През 2006г. наследниците: М. П., Л. С. и М. Е. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на по 1/3 ид.ч. от имота; същата година М. Е. е дарила на сина си Н. Е. и на дъщеря си М. Б. собствената си част; а М. П. и Л. С. са продали на Н. Б. С. своите 2/3 ид.ч. От своя страна приобретателят Н. С. и съпругата му Д. С. са продали през 2010г. на И. Г. С. 1/3 ид.ч. от гората. Налице са данни, че върху възстановения имот са разположени бунгала на Туристическа база- хижа „М.”.
Приетата лесотехническа експертиза сочи, че местността „Д.” е била със земеделска земя, такава е и понастоящем, а местността „М.” е типично горска. Възстановеният имот попада между местностите „Д.” и „М.”.
По повдигнатия спор за активната легитимация на ищеца съдът е възприел взетото от първоинстанционния съд становище, че при предявен иск за защита правото на собственост на държавата върху земи, част от горски територии, се прилага разпоредбата на чл. 27, ал.6 ЗГ – държавата се представлява от министъра на земеделието и горите или от оправомощено от него лице.
По съществото на спора съдът е приел, че по реда на ЗВСГЗГФ на възстановяване подлежи правото на собственост върху имоти, включени в държавния горски фонд на основание актовете, изрично посочени в чл. 2, ал.1 ЗВСГЗГФ, а Законът за горите от 1925г. не е сред тях. Приел е, че процесният имот е заявен за възстановяване в местн. „Д.”, но е възстановен в местн. „М.”. Имотът е включен в Постановление № 18998 от 01.09.1937г., с което е определен предмета на горското стопанство в землището на Д., като в т.ІІІ е предвидено, че в границите на горското стопанство се включват ниви, които подлежат на заменяване или отчуждаване по чл.33 от Закона за горите. Сред тези ниви в местн. „Голяма М.” е посочена нива на П. Т. /наследодател на Н. П./ от 12 дка. Сочената разпоредба /чл. 33 от ЗГ от 1925г./ постановява, че чуждите земи /ниви, ливади, гори и др./ във вътрешността на отредените за предмет на горско стопанство държавни гори и пасища и ония, които се включват при закръгляване на границите им, се заменяват или се отчуждават, със спешност на завладяването, за сметка на респективните собственици; заменяването или отчуждаването, както и оценката на имотите се извършва от комисия, назначена от министъра на земеделието и държавните имоти, като решенията й влизат в сила веднага след утвърждаването им от министъра и могат да се обжалват само относно оценката по реда на ЗОНИДОН/отм./. Въз основа на тази уредба съдът е приел, че от момента на влизане в сила на постановлението посочените в него имоти стават държавна собственост. При тези изводи е намерил, че проведената реституционна процедура по реда на ЗВСГЗГФ е незаконосъобразна и е уважил предявения установителен иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал.2 ГПК предвид вероятната недопустимост и явната неправилност на решението. Поставен е и правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК: следва ли да се приеме, че е налице национализация на имота, включен в Постановление № 18998/01.09.1937г., издадено на основание чл. 33 от Закона за горите /от 1925г./, чрез завземане от държавата, ако не са налице данни за неговото заменяне или отчуждаване; чия е доказателствената тежест за установяване отчуждаването, замяната или завземането.
Според настоящия състав наведените доводи за недопустимост са несъстоятелни. Исковата молба е предявена от Държавно предприятие, което е създадено на основание чл. 163 ЗГ за управление на горските територии – държавна собственост; в предмета му на дейност е възложено да опазва и защитава горските територии – държавна собственост; предоставено му е имуществото на държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства. По указание на съда е представено пълномощно за водене на делото, изходящо от министъра на земеделието и храните /л. 210 от делото на Разложки районен съд/; представена е и поправена искова молба, изходяща от Държавата, чрез министъра на земеделието и храните. По този начин искът е предявен от надлежна страна предвид разпоредбата на чл. 27, ал.6 ЗГ.
Не може да се приеме, че липсва правен интерес от предявяване на иска, доколкото целта на производството е да се установи правото на собственост на държавата, което несъмнено е накърнено с извършеното възстановяване на собствеността върху имота и последвалите сделки на разпореждане с него. Налице е правен интерес и от искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт, издаден на М. П., Л. С. и М. Е., тъй като с този нотариален акт те са се легитимирали като собственици при сключването на гореописаните договори за продажба и дарение на притежаваните от тях идеални части.
По поставения правен въпрос за възстановяването на собствеността върху имоти, включени в предмет на горско стопанство по чл.33 от Закона за горите от 1925г., е създадена практика на Върховния касационен съд, което изключва допускането на касационен контрол на посоченото основание. В Решение № 120 от 103.2010г. по гр.д. № 3625/2008г. на І г.о., Решение № 99 от 02.03.2010г. по гр.д.№ 4589/2008г. на ІІг.о. и Решение № 474 от 07.07.2010г. по гр.д. № 91782009г. на І г.о. /последното визира гори, включени в предмета на горското стопанство в Д. гора въз основа на същото Постановление №18998 от 01.09.1937г./, след анализ на нормата на чл. 33 ЗГ/1925г./ се приема, че включването на имотите в горския фонд по реда на Закона за горите от 1925г., независимо дали след включването в предмета на горското стопанство по реда на чл.20 от същия закон, имотът е бил надлежно отчужден по реда на чл.33 или е незаконно завзет, не е основание за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Посочените в постановленията за определяне предмета на горското стопанство частни имоти стават държавна собственост и е недопустимо по-късно, при национализацията на горите, извършена със законите по чл.2, ал.1 ЗВСГЗГФ, имотите отново да бъдат одържавени, тъй като те вече са били собственост на държавата. Мотивите на Благоевградски окръжен съд в обжалвания акт са в същия смисъл.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
Ответникът претендира разноски, но не е представил доказателства за направени такива пред касационната инстанция
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. Г. С., Л. Н. С., Н. М. П., Т. З. П., П. М. П., В. И. П., М. Г. Б., Н. Г. Е. и М. Г. Е. срещу решение №5096 от 10.10.2017г. по гр.д. № 516/2017г. на Благоевградски окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5096 от 10.10.2017г. по гр.д. № 516/2017г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на М. Н. П.. В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: